Знам, че ти си някъде там, дядо, горе - при звездите.
Знам, че ти си една от тях и грееш най-силно от всички тях.
Знам, че в този есенен ден ти си до мен, в най-трудните моменти, ах,
как бих искал да зърна за момент, да си припомня твоето весело лице,
да докосна твоите нежни ръце и да бъда отново в твоите прегръдки,
защо отиде си от живота ми, защо те взе при теб, когато най-много имах нужда от теб?
Боже, върни ми го за един ден, ще го разведа из града, ще му покажа новите неща,
ще бъда отново щастлив.
Дядо, ти си ето тук, отдясно, точно там, ти си в моята кръв,
като факла съм, дядо, като факла горя на талази.
© Атанас Киров Всички права запазени