Монолитната фигура на Дядо Коледа във въображението на дъщеря ми се разклати още миналата година.

- Мамо, Вики днес каза, че Дядо Коледа няма! - ме посрещна детето ми на вратата, когато се върнах от работа.

- Ех, тази Вики! - казах аз. - Ами че тя казваше и че всички момичета имат пишки!

- Мамо, това е сериозно! - ядосано каза дъщеря ми. - Каза, че подаръците ги купуват възрастните...

Погледнах Дани. Казваше го някак неуверено, хипотетично. Всичко й звучеше толкова абстрактно. Че накрая заключи:

- Глупачка! Как може да говори такива неща за Дядо Коледа!

За Коледа баща й ми се обади по телефона:

- Харесах един страхотен подарък! Много е оригинален! Една патица, която като я разклатиш и издава страхотни крякащи звуци! Да й я купя ли?

Не знам защо, но казах "Ами добре". Когато Дани видя патицата под елхата, каза възмутено:

- Мамо, ти си му казала на Дядо Коледа да ми донесе тази ужасна патица!

Тази година с това се почна!

- Онази патица ти ми я купи! Дядо Коледа не съществувааааа! - проплака дъщеря ми.

Обмислях как да подходя. Вече е втори клас. Трябва някак да й обясня. Истината. Но коя е истината, всъщност?

- Ами, виж сега! Зависи от какъв ъгъл гледаш на нещата! Той съществува, не може да се каже, че не съществува, но... не по този начин, както си представяте вие, децата, като сте малки! - оплетох се нещо.

- Ааааааа, значи не съществувааааа! - заплака Дани - А сега кой ще ми донесе това, което съм си намислилааааааа!

- Ти какво си си намислила? - питам.

- Няма да ти кажа! - гледа ме отмъстително дъщеря ми. Демек, щом сте ме лъгали с тоя лаф със съществуването на Дядо Коледа. - Има ли Дядо Коледа или няма, последно! - дава ми отново шанс тя.

- Добре де, той е нещо като вяра. Например хората вярват, че има Дядо Господ, а никой не го е виждал.

- Ти да не се съмняваш в Дядо Господ! - погледна ме страшно дъщеря ми. Все едно ме изправяха през Инквизицията в Средновековието.

- Не, не се съмнявам, разбира се. - побързах да отговоря. - Но това е същото! Хората вярват в обичаите, в хубавите празници, когато си подаряват един на друг подаръци, за да зарадват любимите си хора. Дядо Коледа е всъщност Коледния дух, той не е такъв истински като мен и теб, той е представа и въображение...

- Аааааа, значи не съществуваааааа - ревна отново Дани. Оставих я да си реве, все пак, полезен, катарзисен момент преживява. - аааа, много ми е тежкооо, мамо, край... права беше Викиииииии

- Да, ама ти това го разбираш една година по-късно! - тържествуващо казвам аз.

- Ооооо, горката Габииииии! - продължава да нарежда Дани. Габи е детето на едни наши приятели - на две годинки е. - Горкатаааа! Как ще я лъжат толкова години сегааааа!

- Дани, - бършех й аз едрите, капещи сълзи - ама всичко е Дядо Коледа - всичко е до това да вярваш в чудесата, в хубавите неща, да вярваш, че утре ще завали хубав бял снежец, ето сега, и като те цункам по бузките - това също е нещо хубаво, както и това, че те има, маменце, и мен, и татко ти, и всичко - и котката ни... Коледа е един хубав празник, бебчо!

Тя се усмихна, и каза:

- Е, вече мога да ти споделя какво искам за Коледа, Дядо Коледо такъв!... - замълча многозначително и продължи - Искам бейби борн като на Лили и количка за бебето!  Никакви патици повече!

Хм. Дядо Коледооооооо, ела ми на помощ!