Дядо Мраз и Снежанка

      Снежанка беше мургавичко дете. Когато порасна и ходеше  на море, натрупа доста загар и стана съвсем мургавичка.   Приятелите й се шегуваха, казвайки, че е трябвало да я кръстят “Саждичка”, а не Снежанка. Но така или иначе тя беше красиво и стройно момиче, вярно доста мургавичко, та някои я мислеха за циганче. Но Снежанка си беше чиста шопкиня и хич не се сърдеше, като й казваха “саждичка”. Родителите й се бяха пренесли в столицата още като младоженци и Снежанка се роди в София, в родилен дом “Тина Киркова”. До дванадесет годишна възраст беше кротко и добро момиче, слушаше мама и татко, учеше си уроците, играеше на кукли и топка с приятелките си от махалата. Беше като всички други нейни връстнички.

След като отпразнуваха 13-тия й рожден ден, тя се промени. Някакво дяволче влезе в нея и не й даваше мира ден и нощ.  Започна да се заглежда по момчетата от махалата, по батковците от гимназията, та даже и по някои по-млади чичковци. 

На тринадесет години гърдите й се бяха оформили като малки, твърди пъпешчета и изпъваха така тениските й, че даже някои учители бяха започнали да я забелязват.  Най-превилигирован беше даскала по физическо, само той имаше възможност да я вижда по спортно облекло, да се възхищава на дългите стройни бедра на Снежанка. Тя беше една от най-високите в класа и активна спортистка. Играеше волейбол в училищния тим. 

В клас все гледаше да се сбие с някое от момчетата, а на екскурзии през лятото се бореше с тях, като истинско момче. Но не само, че не плачеше когато я побеждаваха, но погледнато от страни сякаш се радваше да остане под победителя и хич не бързаше да се освободи  от прегръдката му. Истината беше, че Снежанка изпитваше огромно удоволствие от съприкосновение с момче. В такива моменти цялата изтръпваше, вътрешностите й се свиваха, зърната на гърдите й настръхваха и дълго след това не можеше да се успокои и съсредоточи. 

В осми клас започна да се целува с момчетата от гимназията.  Инстинктивно се научи да се целува много чувствено и да използва езика си.  Беше опитвала да се целува с доста от десетокласниците. Не отказваше на никой. Изглежда те си споделяха помежду си, защорто почти всеки ден се появяваше нов кандидат да се целува със Снежанка. Обикновено това ставаше в кварталната градинка след шестия час, когато навън вече беше тъмно. Но тя не се смущаваше от светлината. Момчетата бяха тези които предпочитаха тъмните места.  Но все още закачките бяха доста детски.

Нещата коренно се промениха когато се запозна с Пламен. Той беше в 11-ти клас, доста по-едър от съучениците си, а и на възраст беше по-голям. Беше повтарял. Беше гимнастик и футболист. Въобще спортуваше много, а над учебниците залягаше малко. Учителя по физическо го толерираше и успяваше да му издейства по една 3-ка, по математика, физика и български език. Колежките трудно можеха да откажат на най-голямия “донжуан”  в учителската стая.  Пък и Андреев беше млад и със хубава спортна фигура. Освен това знаеше как да ухажва започналите зряла възраст колежки. 

На една тренировка на волейболистките, Пламен дойде да си вземе екипа за футболния мач, който на следващия ден събота, щяха да играят с тима на 66-то училище. Спря се за миг край момичетата и тогава забеляза Снежанка.  Направиха му впечатление гърдите й, които подскачаха при всеко нейно движение, но без да се люлеят. Сякаш бяха заковани на тялото й. Тениската беше така опъната, като чели всеки момент щеше да се разцепи и гърдите на момичето да изхвръкнат  навън. По всичко личеше, че тя не носи сутиен, което още повече заинтригува Пламен. Той беше любимец на момичетата от 10 и 11 клас, та беше опипал не малко от тях и знаеше как изглеждат от близо. Тази не беше забелязал до сега. 

В този момент до него се доближи  Андреев и го попита  за какво е дошъл. Пламен му каза за екипа и веднага го попита коя е тази нова звезда с такива фантастични “цици”. Двамата се разбираха на тази тема и си говореха свободно за приключенията си с известните “красавици” на училището.  Така наричаха по-леснодостъпните момичета, готови да пофлиртуват както с “даскала”,  така и с Пальо- прекорът на Пламен.

След като  Андреев задоволи любопитството му с  многозначителна усмивка и му даде екипа за мача, Пламен реши да изчака края на тренировката. Оставаха някакви си 10 минути. Гаджето  му можеше да почака.

След тренировката Пальо проследи Снежанка до банята и преди тя да изчезне зад вратата, я дръпна встрани. “Ела утре на мача, след това ще те водя на купон. Мача е в три.” А погледа му не можеше да се откъсне от мократа тениска под която се криеше цяло съкровища. Снежанка забеляза погледа му, изгледа го отгоре до долу и обратно до горе, усмихна се и каза едно сухо ”ще дойда”. Сухо но с ясно изразен контекст.  Искаше й се да му каже, че ако ще си губи времето в натискане и целувки, такива има много. На нея вече й трябваше нещо по-сериозно. Но реши да го пробва, в края на краищата нищо не губеше. Имаше вид на мъжкар, можеше и да излезе нещо по-различно от другите й ученически флиртове.

Същата вечер, Снежанка стоя дълго под душа. Топлата вода обливаше цялото й тяло, галеше гърдите й, спускаше се между бедрата й и инстинктивно ръцете й следваха струите топла вода. Пръстите й заиграха чевръсто и само след минути, тялото й потрепера и отпусна от напрежението което се беше акумулирало в него. Постоя още малко  под водната струя, зави се в хавлиения халат и отиде в стаята си.  Лятно време спеше напълно гола, не търпеше нито бельо, нито нощница, а още по-малко пижама. Майка й често й правеше забележка, но Снежанка казваше “ок” и пак си правеше каквото си знае.

Дълго не можа да заспи, ръката й все отиваше към междубедрието, но тази вечер не искаше да повтаря упражнението. Пред очите й беше мускулестото тяло на момчето, беше забравила как се казва. Погледа му опипваш всяка гънка на тялото й, никак не я смущаваше. Само как му се бяха разширили зениците когато гледаше мокрите й гърди. Погледа му беше на хищник готов да захапе жертвата си, и сигурно щеше да го направи утре, ако имаше условия. На ученическите “купони” рядко имаше такива възможности, но може би този щеше да я води на друг вид “купон”.  Дано си каза Снежанка и заспа с желанието си да опипа момчето. Нямаше да му прости. Вече цяла година чувстваше нужда от мъж и не попадаше на такъв. Беше пофлиртувала с Андреев при едно пътуване в провинцията, но той се направи, че не разбира желанието й. Явно се страхуваше от възраста й. Иначе погледът му хич даже не беше невинен.

Наближаваше Нова година. Снежанка беше вече студентка 4-ти курс в Икономическия университет. Тя седеше в кафенето на 3-тия етаж на мола и си спомняше за палавите ученически години. Спомни си за Пальо, който я изчука още веднага след мача. Тук Снажанка се усмихна, той беше гроги от мача и се наложи тя да бъде активната страна, иначе той беше готов да се задоволи само с едно “духане”. От тогава бяха минали цели шест години, но тя не можеше да забрави  този дългоочакван ”първи път” в банята на братовчеда на Пальо.

При този спомен Снежанка се усмихна, вдигна чашката с кафе и отпи малка глътка. Тя обичаше  малките глътки за да удължи максимално удоволствието от “късото” еспресо.

По алеята на мола се движеше  някакъв забързан  “Дядо Мраз”, той я видя, спря се, изгледа я внимателно и направо седна срещу нея с думите: “ Хей, момиче откога те търся, нали си  моята Снежанка, трябва да си до мен. Децата непрекъснато ме питат за теб.”

Снежанка започна да се смее. “Аз съм Снежанка, но не знаех, че съм твоята Снежанка”. Иди я потърси в друго кафене”. Дядо Мараз не изгледаше да е пенсионер, гласът му звучеше бодро, с приятен тембър на школуван глас.

“Момиче не си играй с огъня, нямам време за губене, трябва да обиколя още два мола, хайде тръгвай” настояваше Дядо Мраз. “До седем трябва да сме посетили и двата мола, децата ни чакат, нямаш ли милост момиче, тръгвай ти казвам”.  “А след това ще има подарък и за тебе”, и той показа голямата червена торба, която беше оставил на пода  до себе си.

Снежанка взе чантата си, махна му с ръка и тръгна към ескалатора. Дядо Мраз тръгна подире й, настигна я  и заедно се спуснаха до партера. Снежанка забърза към изхода и отиде на трамвайната спирка. Само след секунди Дядо Мраз беше до нея и се усмихваше под белите си мустаци. Снежанка доближи до него и тихичко го нарече “нахал”. Трамвая дойде и двамата се качиха в него. В навечерието на Нова година, той беше претъпкан, нямаше място за нищо, игла да пуснеш, нямаше да падне на пода. Дядо Мраз под прикритието на торбата се беше залепил за Снежанка и тихичко и шепнеше на ухото. Тя не можеше да мръдне. Трамвая бавно се движеше по Стамболийски, никой не слизаше. Качваха се нови пътници и положението ставаше още по-нетърпимо. Снежанка с досада слушаше бръщолевенето на Дядо Мраз и се чудеше как да се измъкне от този капан.  Трамвая тръгна от поредната спирка, зави на ляво и в този момент Снежанка го почувства. Беше голям, много твърд и горещ. Тя чувстваше топлината през палтото си. Опита се да направи малка крачка напред, но беше невъзможно. Дядо Мраз не се отделяше от нея нито на милиметър, беше се залепил за задните й части като гербова марка.  Вторият опит да се откъсне от него се оказа толкова неуспешен , както и първият. Топлината беше започнала да се разлива по тялото й, дълбоко в нея  тлееше стария авантюристичен дух от ученическите й години.

Дядо Мраз беше почувствал намаляването на съпротивата и с една ръка, незабелязано я дърпаше към себе си. Снежанка престана да се съпротивлява. Даже леко се наведе за да го чувства още по-осезателно и на по-подходящо място. “Ще слезем на канала” тихо прошепна Дядо Мраз, забравил за двата мола, които трябваше да обиколи.  Слязоха и тръгнаха към квартирата му. Оказа се варненец, студент  втора година в театралната Академия. Имаше малка таванска стаичка, пригодена за посрещане на всякакви гости. Имаше нещо като малък килер превърнат в баня, огромно легло поне за трима, една масичка затрупана с празни бутилки и нощна лампа, върху която беше хвърлен дамски шал от червен тюл. Виктор, бързо захвърли костюма на Дядо Мраз, бръкна в малкото шкафче за да извади две чаши и начената бутилка червено вино. Снежанка го наблюдаваше с интерс и се усмихваше. “Зарежи черпенето сега, нали беше нертърпелив в трамвая, какво мина ли ти мерака?” го захапа тя с възможно най-сериозен тон. “Хайде събличай се, нямам много време.” Дядо Мраз онемя, такава Снежанка не беше срещал в живота си, чудеше се дали говори сериозно или му се подиграва. Заби погледа си в очите й, направи крачка към нея и протегна ръка за да  започне да я съблича. “ Концентрирай се върху себе си” чу резка команда той. “Аз ще се погрижа за себе си” и Снежанка бързо започна да сваля дрехите си и да ги хвърля на пода. Само след секунди беше гола изтегнала се на огромното легло. “Ела дядо Мраз, му се подигра тя, твоята Снежанка те чака”. Изтегала се на тънкото памучно одеяло в предизвикателна поза, мургавото й тяло  зовеше самеца. Всяка нейна клетка беше една жадна за ласки жена. Зърната на твърдата й гръд бяха щръкнали като розови пъпки, а кожата й беше настръхнала  от желание и страст.  Едва дочака Виктор да легне до нея и тя го беше възседнала и препускаше  из дивата степ. Ръцете й мачкаха гърдите му, покрити с дългите й черни коси. Очите й изхвърляха мълнии, а задницата й танцуваше  див, шеметен танец. Виктор беше обхванал гърдите й с двете си ръце и се мъчеше да ги достигне с устните си, но не успяваше. Те се изплъзваха  движени от френетичния бег на ездачката.

Постепенно младият мъж овладя положението, взе инициативата в свои ръце, катурна я на леглото и започна своя мъжки галоп. Снажанка беше достигнала вече няколко пъти до точката на кипенето, когато Викторе спря безумната езда, изправи се на ръце и изля цялата си страст върху гърдите на  изненаданата Снежанка.  Виктор се свлече до нея и започна да покрива тялото й с горещите си целувки. Едва достигнал до слабините й, Снежанка се беше резко извъртяла и главата му се намери между бедрата й, докато устните й обхождаха огромното влечуго, възвърнало за броени секунди цялата си твърдост. 

Подаръкът на Дядо Мраз се беше оказал изненадващо голям. Снежанка никога не беше срещала мъж с такива качества и размери. Даже в най-смелите си мечти не си беше представяла, че някой ден може да срещне такова чудо на природата. Дядо Мраз не беше я излъгал, обещавайки  в началото на запознанството им, голям подарък.

Три часа бяха изтекли като минути, бяха се любили  без да се наситят един на друг. Желанието им не спадаше. Едва стигнали до един връх, тръгваха за друг по различна пътека. Цялото й тяло беше напоено от жизнените му сокове, които сякаш извираха като от гейзер и заливаха с топлината си всяка клетка на  ненаситното й тяло.

Когато на сутринта, Виктор се събуди, от Снежанка нямаше и помен. Дали пък не беше сън? Се питаше Дядо Мраз, събирайки бутафорния костюм от пода на таванската стаичка. Младият мъж изтръпна при мисълта, че жената си беше отишла и никога вече нямаше да я срещне. Огледа се. Нямаше нищо, нито бележка, нито някакъв знак. 

В импровизираната баня, върху изтърканото старо огледало, с червило беше написан телефонен номер. Дядо Мраз нямаше да загуби своята Снежанка. Нова Година наближаваше стремително.