31.05.2013 г., 14:54 ч.  

Дяволът се крие в Интернет 

  Проза » Разкази
2229 0 14
11 мин за четене

Дяволът се крие в Интернет

 

Софийският Тарикат и синът му Тотко седяха на една маса; имаха среща след десет минути под един цъфнал кестен в заведението „Под кестените”.

– Хубаво сме седнали и чакаме майка ти – каза той на сина си – но, сега се сетих... вчера като бяхме с теб в новия мол „Парадайз център” ми направи впечатление, че ти въобще... ама, въобще не заглеждаше мацките около теб.

– Тате, не е вярно, объркал си се нещо – излъга синът.

– Ти сега завършваш единадесети клас и си спомних аз когато завършвах единадесети клас как седяхме с момчетата от махалата под един кестен в квартал „Бъкстон” и чакахме пред една „панелка” да се покаже от балкона на апартамента една много дебела и с големи бонбони мацка с прякор „Фани Бъкстон”.

– За какво сте я чакали?

– Да я опъваме естествено – учуди се Тариката на въпроса на сина му.

– Всичките заедно ли!?

– Ооо... тя се показваше от балкона и ни питаше: „Колко сте? Петима ли? Хайде, качвайте се всичките”. А ти сега дори си нямаш гадже. Поне аз не знам де...

– О, баща ми... аз още от осми клас ги правя тия работи. Писна ми да таковам! Колко мацки са ми минали през ръцете – рече Тотко.

– Само дето аз и майка ти с нито една девойка не сме те виждали – отвърна с огорчение в гласа баща му. – Седиш по цели нощи на лаптопа и само чатиш с момичетата. Не ги ли каниш на срещи?

– Баща ми... много си смотан! През деня след училище само с мацки се разхождам по улиците. Писна ми вече от момичета. Постоянно в училище ме свалят и само на срещи ме канят.

Софийският Тарикат огледа добре фигурата на сина си, атлетичното му тяло – тренираше събмишън граплинг, добре изглеждащата и обръсната гола глава, топлите му кафяви очи и чаровна трапчинка на брадичката. Усмихна се и нищо не отговори.

 

***

Госпожа Тарикатска паркира автомобила си на паркинга пред ресторанта и слезе от него. Усмихна се чаровно щом видя съпруга и сина й да седят и да си говорят на ресторантската маса под цъфналия кестен.

– Ехо... – извика тя след като ги наближи. – За какво си говорят моите сърчица?

– Скъпа... за нищо особено – разсеяно отговори Тариката.

– Мамо, много си готина днеска!

– Идвам направо от фризьорката Дори – каза и пооправи с дясната си ръка буклите на косите си тя. – Е, кажете де, за какво си говорите?

– За ония работи с мацките които са минали през ръцете на сина ти... – отвърна мъжът й.

– Остави детето на мира – защити го майка му. – Нека седи по цели нощи на лаптопа... нали си е вкъщи и не скита по улиците. И не е длъжен да ти казва с какви момичетата излиза.

– Страхотна си, мамо! – усети закрила синът. – Баща ми е много стар и много смотан. Ти си десет години по-млада от него. Как си го взела за съпруг „тоа” дъртак?

– Не говори така на баща си! Малко ли е направил за нас с теб? Кой ще плати сега сметката...

– Еее... една сметка. „Голема” работа.

– Защо ти не я платиш? – попита баща му.

– Догодина, след като завърша училище се изнасям на квартира веднага от вкъщи и ще работя и ще...

– Ще... ще... ще – и колко пари ще взимаш? – прекъсна го той.

– Петстотин лева – гордо отвърна ученикът.

– И за какво по-напред ще ти стигнат? – намеси се в разговора и майка му. – Прекратете този спор веднага. За кой ли път ти казвам, сине, че само с частен бизнес можеш да се издържаш и да печелиш пари.

– Ела, да работиш в моята фирма – предложи Тариката.

– Никога няма да работя с теб.

– Добре тогава... направи някой сайт в Интернет за продажби или услуги – предложи баща му. – По цял ден „висиш” в нета така, че няма да ти е трудно.

– Идеята не е лоша – съгласи се Тотко. – Ама, нямам никакво време.

– Че ти нищо не правиш по цял ден... не те виждам и да учиш. Как изкарваш тези отлични оценки?

– Прав е баща ти, ако не си в тази частна гимназия... ще имаш тройки а не шестици.

– Хайде да поръчаме пица! – каза синът, вдигна глава нагоре и загледа цветовете на кестена. – Нали искате шестици за края на учебната година... е, имате ги.

– Къде се намира Гибралтарският проток? – запита го Тариката.

– Не беше ли... в... – Тотко свъси вежди и започна да мисли.      

– Беше и още е там. Само че къде е това там?

– Остави детето на мира. Сега не е важно какво знаеш а колко пари имаш – смени темата майка му.

– Браво, мамо! Точна си – усети отново майчината закрила той. – А ти, баща ми, се напъвай да изкарваш още пари. Искам „чистак” ново „БМВ” за абитуриентския бал догодина.

– И аз искам много работи ама няма.

– Добре де, другите бащи... как могат да изкарват много мангизи?

– Татко ти е изкарал достатъчно пари, за да живеем и да не работим цял живот – отвърна майка му – но, човек трябва да работи, да се труди и да е полезен за обществото.

– Защо? След като имате готови пари...

– Готовите пари свършват – намеси се и Тариката- – Ако ти дам една голяма торба пълна с банкноти и само бъркаш вътре и харчиш... те ще свършат все някога.

– Е, ще му мислим чак тогава... ти първо ми я дай! – одобри идеята синът.

– Дяволска работа има в парите – загадъчно и тихо каза майката. – Много е силен този Дявол... дали не се крие и във всеки един от нас?

– Скъпа, вярно е, че се крие и у мен, и у теб, но нали волята ни е тази която не му позволява да надделее в лоши моменти.

– Мисля че и Интернет е дяволска сила... скъпи. Каква е тази енергия която тече само по един кабел и то в двете посоки!

– И то без да си пречат – повдигна вежди и също се учуди Тариката.

– Права си, мамо, за Интернет. "Илюминатите" го командват – уверено каза Тотко. – Имат центрове в целия свят за разпространение на негативна енергия и чрез нея могат да командват всички и всичко...

– Много филми гледаш! Аз не мога да те изкомандвам да пуснеш една прахосмукачка вкъщи за да помогнеш на майка ти – прекъсна го баща му. – Като се приберем след малко у дома и след като пуснеш лаптопа... много ми е интересно кой ще започне да те командва?

– Те не се видими... нещо като "Анонимните" са. Включват се в компа ми чрез ъпдейти, нови програми, имейли и при посещения в разни сайтове.

– А в някакви по-особени сайтове има ли ги?

– Детето не се занимава с такива работи – сложи край на разговора жена му.

Госпожа Тарикатска, нейният съпруг и синът й приключиха с вечерята в ресторанта; бяха се нахранили добре и храната бе много вкусна и питателна и затова Тариката остави добър бакшиш на сервитьора. Тримат си тръгнаха доволни от заведението, качиха се в колата й и тя ги закара в техния дом.

***

Тотко си събу маратонките, захвърли ги в коридора на апартамента без да ги подреди и се запъти към своята стая. Влезе, заключи вратата отвътре и веднага се насочи към лаптопа си. Включи го и седна на стола до бюрото върху което бе поставен той. Трескаво започна да брои секундите през които операционната система се зареждаше - очакваше да види на екрана изписани всички нови съобщения и най-вече от съученичката си Лили с която се ухажваха виртуално десет месеца. Чатеше си с нея почти всяка вечер.

 Но през деня в училищната сграда, където учеше и при случайните им срещи по коридорите – не разговаряха. Той само й кимваше с глава.

Не смееше и да я заговори пред другите момчета за да не се изложи, че сваля нормално изглеждащо момиче а не някоя приличаща на моделка; неговите съученици и приятели от школата по ММА и граплинг ходеха само с манекенки.

Операционната система се зареди и той погледна към екрана дали има изписани съобщения. Нямаше никакви затова се захвана с домашното си по история и с помощта на копи пейст системата и най-вече на търсачката Гугъл го написа за десетина минути. После отговори на имейла на неговата класна от училище и вече бе свободен.

Смени шрифта на кейборда от кирилица на латиница и изписа думата „porn” в търсачката, страницата се отвори и той потъна във виртуалния свят на чудесата и илюзията.

След един час сърфиране пред екрана усети надигаща се мъжка мощ между краката си. Отдаде му се великолепната възможност да се „наслади” на една блондинка от екрана през което време усилено правеше движения нагоре и надолу с дясната си ръка -точно между краката и усилено пъшкане.

Последва бърза и мощна но за съжаление краткотрайна еякулация.

Тотко стана от стола и веднага се забърса с една кърпа. Отиде до прозореца, отвори го и се облегна на ръба. Погледна към звездното небе, въздъхна и изведнъж се почувства самотен защото разбра, че няма с кой да сподели изпитаното удоволствие. Усети някаква самотност, която го изпълни с чувство за страх от настоящето и бъдещето.

Когато ученикът гледаше порно любовта и нежността изчезваха незнайно къде и отстъпваха място на опита да се копира един див и нестандартен секс видян от екрана от който той оставаше най-често психически, дори и физически незадоволен.

Попадна чрез самозадоволяването в един затворен кръг в който фантазиите заличаваха реалността; най-честата причина да си доставя сам удоволствие бе липсата на интимен партньор.

Другата причина бе чувството за самота която той не можеше да не разглежда като взаимосвързана с отсъствието в живота му на представителка на другия пол – с цел приятелство и интимна връзка. Свързваше го и с изблик на емоции; чувстваше се самотен и донякъде неразбран от съучениците си.

Тотко постепенно се затваряше в себе си и му ставаше все по-трудно да си намери реална партньорка с която да задоволят биологическите си нужди. Когато гледаше голите момичета от екрана в порносайтовете той не се чувстваше самотен тъй като преценяваше, че е с някой който го разбира – тоест със себе си!

***

Към два часа след полунощ изгаси лаптопа, изми си зъбите и лицето в банята, облече си фланелката с която спеше, загаси лампата и си легна в леглото.

„Мама е права... Дяволът е в Интернет. Ако нямаше порнография в нета нямаше да стоя с часове втренчен в многобройните прозорци с порно на монитора. От утре вместо да гледам – ще направя нещо наистина полезно за себе си и ще поканя Лили на първа среща. Да, ще я поканя... и въобще не ми пука какво ще кажат момчетата!” – каза си наум.

Зави се с едно вълнено одеало, намести се добре и заспа щастлив!

 

КРАЙ

© Сър Димитри 2013

© Copyright

© Сър Димитри Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аз пък се засмях на " добре изглеждащата и обръсната гола глава, топлите му кафяви очи".
    В началото е забавно и после имаш една сериозна част, която все пак си докарал до кулминация.
    Най-важното - финалът ме изненада.
  • И за секунда, дори... не се съмнявам, Дани, че твоят син не е гледал пиесата "Котките"...!?!?!?
    Благодаря ти, за оценката!
  • Поздравления за разказа!
    Тотко си е резултат от нашето време. Живее както му харесва, без отговорности, без усложнения на живия контакт. Като се почувства готов ще скочи в дълбокото. Ако ли не, ще се събуди като 30 годишен зомбиран тийнейджър, който се е срастнал с компютърния стол.
    И аз се тревожих за моя син, но като видях следи от нокти по гърба му, се успокоих
    П.П. нямаме котка
  • Уважаема Рада, много ми е приятно да прочета, че фабулата на разказа ми - не се отнася до теб! Мисля че добре си възпитала твоя син и се гордееш с него! Благодаря ти, за оценката!

    Кирил, точно това се старая да опиша в творбите си! Трудно е в такъв малък обем да разкриеш характерите на геройте /обемът на разказа е малък/, техните мисли и действия! В момента пиша роман - и там по-пълно предавам мисли и чувства. Когато излезе от печат, обещавам да ти пратя един екземпляр и на теб - Ценителя на прозата!
  • Няма нищо по-хубаво от хубаво описаните обикновени неща. Успяваш да извлечеш сърцевината от един наглед обикновен и сив ден и да прокараш една простичка, красиваи ценна идея.Съгласен съм с Виктор!
    Поздрави!
  • И аз имам син горе-долу на тази възраст и наистина се радвам,че има реална приятелка,реални приятели и компания!Добре написано!
  • Валентин, радвам се, че те е увлякъл разказът ми!
    Надявам се и някой тийнейджър да е прочел /за да не прави чести разходки до Марс, а да се разхожда с реално момиче в Борисовата градина/.
  • Дочка, благодаря ти, че посети и оцени.
    Усмихната и любовна пролет - ти желая!
  • Актуално четиво. Като че ли се превръщаме в придатък на компютъра и все по-реален и достъпен е неговия свят и все по-чужд и нереален истинския.
  • Таня, искрено се надявам да я покани на среща! Няма друг вариант!

    Виктор, приятно е някой да ти оцени творбата и да ти подаде ръка - ПОДАВАМ ТИ И АЗ РЪКА ВИРТУАЛНО!
    Аз, честно... очаквах твоята реакция, като отличен психолог, относно разсъжденията на Тотко. Благодаря, ти!

    Дани, засегнах темата, защото мисля че е доста актуална. Права си - /а може и Тотко да се окаже прав, че от някакъв виртуален център ни командват/ - че Дяволът си пие кафето с политиците и бизнесмените и не се зори много... нали за това - има програмисти!

    Лъчо, много е ценен за мен коментарът ти - на млад човек! За съжаление, в Интернет могат да сърфират и да чатат и деца! Радвам се, че и диалозите са ти харесали!
    Ивон, благодаря ти за оценката!
  • Хубав разказ!
  • Много добър разказ, тоя проблем се развива и разраства все повече и повече. Лошото е, че всичко е на един клик разстояние, а пък пристрастяването е бързо, и колкото в по-ранна възраст започне, толкова по-кофти.
    Диалозите ми харесаха много, тънко и точно се изграждат образите за всеки един от героите само от приказките му.
    Поздрави!
  • Сър, прекляням се пред майсторството в разказа. Страхотен е! Честно. Много ме изкефи. Ще оставя умните приказки за някой друг път. Просто искам да ти стисна ръката виртуално.
  • Дали я е поканил?
Предложения
: ??:??