Колата се движеше по неравния път към малко селце по крайбрежието на Черно море. Бащиното превозно средство подскачаше нагоре-надолу при всяко малко препятствие и чувството, че след малко ще се разпадне, не ме оставяше. Звукът на двигателя не вещаеше нищо хубаво още от самото му запалване, но нуждата да обърна гръб на всичко крещеше дори по-силно.
Миризмата на лято ме изпълваше, доставяше ми удоволствие и караше кожата ми да настръхва. Морският бриз минаваше през мен, като всеки път оставяше по един нов възел в косите ми. Чувствах се нищожна и ми харесваше.
Шумът, който двигателят издаде, ме извади от транса. В мига, в който сърцето ми спря, колата направи същото.
-Не ме оставяй, не ме оставяй. Не и сега-повтарях, докато опитвах да запаля пак.-Хайде, хайде, хайде…
Удрях волана като обезумяла, но колата отказваше да ме послуша. След половин час опити и солиден брой думи, който не мога да напиша, търпението ми се изчерпа и тряснах вратата от външната страна. Тръгнах пеша към селото. Поне ...