Продължаваше да вали вече цял следобед, меланхолично и някак умиротворително. Едрите дъждовни капки се спускаха монотонно от небето, което беше свъсило веждите си - гъстите сиви облаци, надвиснали като обвинение над големия град. По улиците му се виждаха само коли със запалени фарове, нарушаващи от време на време покоя и блаженството на локвите, които бавно се превръщаха в подобия на микроязовири. Дори вятърът се беше скрил някъде на сухо заедно с уличните котки, за да не пречи на тази дъждовна градска нирвана.
Бързах мокър от спирката към вкъщи, копнеейки за един хубав чай в очакване на уютна вечер с Валка и пореден епизод от "Короната". Има нещо много семейно в съвместното гледане на сериал, нещо сплотяващо и много интимно. Знам това от опит.
Мислех си за тези неща, докато се опитвах да остана сух, доколкото бе възможно, заобикаляйки поредното препятствие по тротоара. Като че ли се намирах в някаква глупава телевизионна игра, в която група нещастници трябва да се справят с прескачане ...