Mihaylov_Iliya
65 резултата
Шеста глава
Прохладното утро, в което вече се усещаше първия полъх на настъпващата есен, бавно си отиваше, за да отстъпи мястото си на поредния горещ летен ден. Един от последните. Сякаш колкото повече приближаваше към края си лятото, толкова повече се стараеше да дава всичко от себе си. Искаше да н ...
Прохладното утро, в което вече се усещаше първия полъх на настъпващата есен, бавно си отиваше, за да отстъпи мястото си на поредния горещ летен ден. Един от последните. Сякаш колкото повече приближаваше към края си лятото, толкова повече се стараеше да дава всичко от себе си. Искаше да н ...
598
2
3
Пета глава
Колев разгледа вестниците и списанията от сергията на кака Ленче. Избра си един ежедневник, за да го прочете на спокойствие и понечи да се върне обратно.
- Чакай! - спря го възрастната жена и посочи с поглед към павилиончето. Около кръглата зелена пластмасова маса седяха Зоя и Старшината ...
Колев разгледа вестниците и списанията от сергията на кака Ленче. Избра си един ежедневник, за да го прочете на спокойствие и понечи да се върне обратно.
- Чакай! - спря го възрастната жена и посочи с поглед към павилиончето. Около кръглата зелена пластмасова маса седяха Зоя и Старшината ...
1223
2
3
Четвърта глава
Старшината - така го наричаха всички. Местният полицай, който често даваше дежурства на гарата. Беше около петдесетгодишен среден на ръст мъж с късо подстригана побеляла коса и гладко избръснато лице, което рядко изразяваше някакви емоции сякаш беше изсечено от гранит. Излъчваше строг ...
Старшината - така го наричаха всички. Местният полицай, който често даваше дежурства на гарата. Беше около петдесетгодишен среден на ръст мъж с късо подстригана побеляла коса и гладко избръснато лице, което рядко изразяваше някакви емоции сякаш беше изсечено от гранит. Излъчваше строг ...
961
2
3
Трета глава
След като обяви по високоговорителите в чакалнята на гарата, че бързият влак за Варна ще пристигне на втори коловоз, Зоя реши да ползва петнадесет минути почивка, която ѝ се полагаше. Щеше да изпуши една цигара в павилиончето на Колев отсреща и да се опита да си събере мислите, които се ...
След като обяви по високоговорителите в чакалнята на гарата, че бързият влак за Варна ще пристигне на втори коловоз, Зоя реши да ползва петнадесет минути почивка, която ѝ се полагаше. Щеше да изпуши една цигара в павилиончето на Колев отсреща и да се опита да си събере мислите, които се ...
568
1
1
Втора глава
Кака Ленче беше пенсионирана учителка по география с над тридесет години стаж в няколко градски училища. Обичаше професията и науката си и с удоволствие пак би се върнала в клас, за да пътешества из света с карта и атлас, но както самата деликатно се изразяваше, когато станеше дума за то ...
Кака Ленче беше пенсионирана учителка по география с над тридесет години стаж в няколко градски училища. Обичаше професията и науката си и с удоволствие пак би се върнала в клас, за да пътешества из света с карта и атлас, но както самата деликатно се изразяваше, когато станеше дума за то ...
1033
1
3
Сгушен някъде в Южен Лондон, Сътън се събужда много рано. Летните нощи в това предградие са прохладни и по свой начин несправедливо къси за сметка на дните. Имам чувството, че на Острова на Нейно величество се запознах с едни от най-нетърпеливите дни, които съм срещал през живота си. Гонят се един с ...
990
1
2
Тази сутрин Колев се събуди доста рано. Стана от леглото без да се излежава. Погледна през прозореца и видя, че уличната лампа все още не беше угаснала. Обу си чехлите и отиде до банята. Изми лицето и зъбите си, а след това мина през кухнята, за да си направи едно кафе. Взе го заедно с цигарите и за ...
468
2
1
През цялата нощ валя. Заспивайки, дълго чувах как големите капки на летния дъжд, умиротворяващ и настоятелен като опитен любовник, тихо трополят по стъклото на прозореца и изчезват безследно някъде в тъмнината. Струваше ми се, че Майката Природа унесено свири на пиано някаква своя нежна мелодия, коя ...
243
2
3
Гледах през терасата как лежерният неделен предиобед наднича любопитно в стаята, прокрадвайки се през прането на жена ми. После му омръзна и хукна като безгрижно дете нагоре-надолу по нашата улица. От нейните две страни дърветата бяха надвесили разлистени клони едно към друго в красив зелен шпалир. ...
415
2
1
Бай Данчо беше енергичен старец на седемдесет и няколко години, който винаги намираше начин и смисъл да се усмихва на другите хора и да бъде добър с тях. Беше си патил от това неведнъж, но нищо така и не успя да изправи тази гърбица в характера му. В пристъпи на моментно разочарование, той самият ня ...
747
Отворил съм тефтерчето на Левски, докато влакът се носи по железните пътища на републиката, за която Апостола така силно мечтае и вярва, че един ден ще я има - "чиста и свята". Взел съм го със себе си, защото обещах да го покажа на младите хора от 10-ти клас.
Взирам се в почерка на най-достойния бъл ...
Взирам се в почерка на най-достойния бъл ...
288
1
1
Вече миришеше на дъжд. Сиви облаци се появиха изневиделица и с нетърпеливо любопитство на деца, пускащи хартиени лодки в реката, се настаниха в небето над малкия тъжен град.
Откъм планинските склонове отсреща проехтя гръмотевица. Палавият пролетен вятър разлюля разлистените клони на дърветата, строе ...
Откъм планинските склонове отсреща проехтя гръмотевица. Палавият пролетен вятър разлюля разлистените клони на дърветата, строе ...
399
2
Говорим си с шестокласниците за османското завладяване на Балканите през XIV в., гражданската война във Византия (1341 - 1347) и управлението на цар Иван Александър в България (1331 - 1371). Изведнъж нещо пада от първите чинове и се търкулва към мен. Поглеждам в краката си - самоделна топка, направе ...
360
1
Чу се леко пръщене по високоговорителите, след което гласът на диспечерката бодро съобщи, че "бързият влак за София ще замине от първи челен коловоз, западна част на гарата".
Бездомникът, който се беше сгушил в далечния край на празната студена чакалня, точно до кафемашината, се размърда. Отвори очи ...
Бездомникът, който се беше сгушил в далечния край на празната студена чакалня, точно до кафемашината, се размърда. Отвори очи ...
296
1
4
- Не можеш да ме караш да избирам между теб и детето! Нямаш право! Не е честно! - казва по телефона младата жена, която чака на спирката заедно с мен и сивото мартенско утро. От другата страна мъжки глас започва да крещи някакви обидни неща в слушалката и после затваря. В следващите няколко секунди ...
331
1
С благодарност към леля С. от автобус №…
Градският автобус, чиято последна спирка беше Централния гробищен парк, се зададе от другия край на широкия булевард. Намали скоростта си преди кръстовището, изчака Негово Величество светофарът великодушно да му даде предимство и спря пред тото пункта срещу п ...
Градският автобус, чиято последна спирка беше Централния гробищен парк, се зададе от другия край на широкия булевард. Намали скоростта си преди кръстовището, изчака Негово Величество светофарът великодушно да му даде предимство и спря пред тото пункта срещу п ...
905
1
3
Двамата служители на БДЖ се канеха да се приберат поне за малко на топло в служебното помещение отстрани на чакалнята. Там не беше кой знае какво. Миришеше на храна и застояло, но поне беше топло. Щяха да си направят и чай, за да се сгреят преди да продължат работния си ден.
Влакът за Варна щеше да ...
Влакът за Варна щеше да ...
339
3
Той вече беше решил. Щеше да отнеме живота си. Осъзна, че ще го направи, но не в деня на катастрофата, когато му се обадиха и му казаха какво се е случило с жена му и сина им. Не беше и в кошмарните седмици след това, когато чувстваше, че сърцето му е разбито на безброй малки парченца, а душата му с ...
310
Втора глава
Алармата на часовника иззвъня безмилостно, оповестявайки началото на новия работен ден. Беше точно 5.40 ч. Тя отвори очи и първото, което видя, беше белеещият се в тъмното таван на малката ѝ спалнята. Трябваха ѝ няколко секунди, за да фокусира късогледите си очи. После се взря през запот ...
Алармата на часовника иззвъня безмилостно, оповестявайки началото на новия работен ден. Беше точно 5.40 ч. Тя отвори очи и първото, което видя, беше белеещият се в тъмното таван на малката ѝ спалнята. Трябваха ѝ няколко секунди, за да фокусира късогледите си очи. После се взря през запот ...
483
- Ти к'во си мислиш бе? Че аз цял живот ще обикалям с т'ва чукче по влаковете и ще проверявам вагони ли? - каза с обида и малко яд в гласа си единият от двамата служители на БДЖ, които бяха на перона. После хвана по-удобно дългата дръжка на чукчето си и нервно чукна по релсите. Почеса гъстата си чер ...
357
1
Преди двадесет и повече години, в тогавашното кино "Млада гвардия" в Пазарджик, прожектираха китайския филм "Манастирът Шаолин". Той впечатли всички нас – момчетата от квартал "Младост", с красивата природа и сръчните гологлави монаси, летящи във въздуха и правещи чудеса с ръцете и краката си.
Гледа ...
Гледа ...
352
1
2
- И тая събота ми отиде на вятъра. - замислено каза докторът, докато сипваше гореща вода в разтворимото си кафе в бялата порцеланова чаша със син кант. - Можех вече да съм за риба. Намерил съм едно място, дето кълве като за световно. Пускаш - вадиш. Няма празно.
За него риболовът беше стара страст, ...
За него риболовът беше стара страст, ...
343
1
Опитвам се вярвам в Бог, да бъда добър православен християнин, доколкото мога, въпреки че със сигурност небесното ми досие е пълно с грехове. Опитвам се да вярвам, че има Рай, в който праведните хора да намират утеха и доказателство, че си струва да вярваш в Доброто и да се бориш в негово име. Сигур ...
497
1
Седим си с Петя в Италианското и си пием кафето. Сладоледът има само ритуални функции, за да подсили усещането, че лятото все още не се е превърнало в спомен. Бъбрим си за какво ли не. Скачаме от тема в тема като непослушно дете, на което са забранили да скача в локвите и точно затова то го прави с ...
306
Ранният следобед на този януарски ден беше необичайно слънчев и относително топъл. Преди да излезе от вкъщи той дори провери външния термометър, който висеше на терасата. Беше почти цели 8° C.
Нарами старият кожен калъф, който вече почти две десетилетия пазеше неговия безценен "Weltmaister". Взе мал ...
Нарами старият кожен калъф, който вече почти две десетилетия пазеше неговия безценен "Weltmaister". Взе мал ...
455
1
Кафемашина съм на тази улица вече четири години. Първо бях от другата страна на тротоара - точно до магазина за риба със синята врата, който вече не работи. После собственикът ми ме премести тук.
Ако някой ви каже, че е много лесно да бъдеш улична кафемашина, не му вярвайте. Знам го от опит. Ако оба ...
Ако някой ви каже, че е много лесно да бъдеш улична кафемашина, не му вярвайте. Знам го от опит. Ако оба ...
436
София вече се беше събудила. Свежият есенен ветрец като овчарско куче упорито гонеше непослушните облаци. Сутрешната мъгла беше изчезнала внезапно – така, както се беше и появила - сякаш Арабела просто бе завъртяла своя вълшебен пръстен. Витоша се усмихваше загадъчна и приветлива.
Сгради с най-разли ...
Сгради с най-разли ...
303
1
Не бяхме приятели с Ицо. Не и в онзи класически, за мен, смисъл на тази свещена дума, носещ усещането за филма "Вчера" или за песен на група "Фактор". Един поизтъркан по ръбовете, но красив образ на приятелството, сякаш по шаблон изрязан от зелен линолеум в час по трудово обучение. Образ, с който по ...
327
1
1
Бях в 4-ти клас, когато първата ми учителка – другарката Маджарова – откри в мен потенциал за ролята на Дядо Мраз в училищната пиеса (по онова време, началото на 80-те години на XX в., Дядо Коледа беше в немилост). Нямаше как – бях най-голям, повечето от другите деца ми бяха до кръста. По тази причи ...
637
2
6
На перона съм. Потропвам ритуално с големите си туристически обувки, за да се стопля. (Добре, че днес си обух по-дебелите чорапи). Сякаш танцуваме някакъв странен зимен танц с поредната студена януарска сутрин. Тя ме държи здраво в ледената си прегръдката, а аз я настъпвам непохватно от време на вре ...
550
3
Човекът, който я хвърли, скочи бързо в автобус 44. Tя остана там – на спирката. Сама. И догаряше. Беше просто една цигара, която някой беше захвърлил и бе продължил по пътя си. Беше се отървал от нея като от неудобна мисъл. Минаващите наблизо коли и камиони ѝ се смееха подигравателно и я подминаваха ...
371
Четвъртък е. Един от онези дни в края на декември, в които се чувстваш като шофьор, който току-що е слязъл от колата, върви бавно и от време на време се обръща назад, за да се увери, че е паркирал правилно.
Вървя към новия ден, но си мисля за изминаващата вече 2017 г., опитвайки се да я анализирам. ...
Вървя към новия ден, но си мисля за изминаващата вече 2017 г., опитвайки се да я анализирам. ...
351
1
Беше една студена снежна вечер в началото на март 1991 г. Снегът тихо шепнеше тайнствени заклинания по пустите улици на Пазарджик, слабо осветени от запотените прозорци на блоковете и къщите, чиито коминчета упорито изстрелваха нагоре димни въздишки. Студеният въздух миришеше на изгорели въглища, пр ...
583
1
1
Окъпан от лъчите на пролетното слънце и потънал в зеленина, градският парк е по-гостоприемен от всякога. Като че ли и на него му писна от социалните лишения и се е затъжил за хората, колкото и поразии да му причиняват понякога. Готов е да им прости и счупените люлки, и обелките от слънчоглед навсякъ ...
420
Продължаваше да вали. Дъждът невъзмутимо не спираше да изпраща безбройните си ситни капчици към грешната земя. Като камикадзета, фанатично и последователно, те се разбиваха една след друга в огромните мръсни локви, които бяха превърнали перона на гарата в някакъв странен асфалтов архипелаг. Поредния ...
499
Някой бавно отвори тежката метална врата на входа на панелния блок. Вятърът, чакайки отвън като гост, нетърпеливо се шмугна вътре. Разлисти набързо брошурите на трите големи търговски вериги, оставени небрежно до асансьора, и след като не успя да си хареса нищо от тазседмичните промоции от страницит ...
352
1
- Оооо, младежи! Как е настроението? - жизнерадостно почти се провикна служителката на БДЖ към групата пенсионери, които седяха кротко на празния перон. Поредното закъснение на бързия влак за Варна явно не ги притесняваше особено. Може би, защото на тяхната възраст времето вече има малко по-лежерно ...
1295
1
Виждам го отдалече. Потънал в Реката на мислите си, с малки стъпки ситни бавно по сенчестата алея на градския парк.
Спирам го и се разговаряме - за живота, за литературата, за писането. Тръгнал е да занесе обяд на дъщеря си.
Преди да си тръгна хвърлям във въздуха, изпълнен с ухание на липа, един въп ...
Спирам го и се разговаряме - за живота, за литературата, за писането. Тръгнал е да занесе обяд на дъщеря си.
Преди да си тръгна хвърлям във въздуха, изпълнен с ухание на липа, един въп ...
375
Джеси беше стар мъжки фокстериер с благ характер и изразителни, малко тъжни очи, които сякаш говореха на всеки, който с душата си умееше да разбира този тайнствен език. Е, понякога беше малко своенравен по време на лов и забравяше да се подчинява навреме на командите на собственика си - дядо Миро. С ...
261
1
Прохладната съботна сутрин с охота отстъпва мястото си на поредния горещ летен ден. Малкият град се подготвя за нови температурни рекорди, докато юнското слънце прежуря върху горкия асфалт, който сам има чувството, че ще се размекне след малко. Хората вече съжаляват, че толкова се оплакваха от дъжда ...
426
2
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
