5.03.2009 г., 23:35

Дъжд

1.3K 0 1

Навън вали, крокодилчетата леко шляпат по мокротата - като остър бръснач по нежните ти извивки
стъпка,
              две,
                     три,
                             безброй
и след него
                              празнота,
             мълчание
и край... - край теб
без да мога да говоря
и да плача -
а е сиво, и потискащо, точно както когато си до мен, и когато липсваш
в безвремие,
изпуснат миг,
празнота
в заглъхнал вик от тътена на всички сенки - или от дъжда, все едно, те ще си тръгнат,
когато се изгубиш - когато се изгубя... в сенките, в дъжда.
А после дъгата, за да мога да видя пак дъжда и сладката болка от него.
Но сега не спира, няма да спре, докато не нарани истински,
докато не пропие с болка и последната вена, докато не отмие всяка безмълвна дума от сънищата.
                          Оосем,
                                  девет
                                            край..
но не край теб
и не към някой друг, 
просто край!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Цветанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...