Дъждовна капка върху огледало...
Тази нощ е ветровито и дъждовно. Помниш ли слепите среднощни мъгли, сребърните феи и последния сняг? Толкова отдавна ли беше? Звездите не са се променили много. Защо никога не говорихме за звезди? Ще кажеш: "Пак ли твоята поезия?" Да, тя не е за щастливите. Ти ще ме погледнеш усмихнато и аз ще млъкна. Как го правиш? Аз не съм... всъщност ти ме накара да бъда... самотна. И да мълча... понякога. Изглежда, че пораствам. Ужасно е - дори звездите ми отне; или аз ти ги дадох...
Синьото и червеното се сливат, но лилаво няма. Нашата пролет - толкова отдавна ли беше? Срещите в парка и студът на пролетния дъжд. Тичахме и се смеехме, локвите бяха шарени и усмихнати, а върху ни се изливаше цял порой. Спряхме до сивата спирка и се целувахме... Дъждът отмива стари рани... Ще се видим ли пак?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Латифа Всички права запазени
