12.12.2008 г., 22:34

Дълбоки размисли за глобалното замърсяване

1.4K 0 5
 ДРАЗНОДУМЕН   ТЪЛКОВАТЕЛ - 5 

ДЪЛБОКИ РАЗМИСЛИ ЗА ГЛОБАЛНОТО ЗАМЪРСЯВАНЕ

 

Често мисля какво би било, ако...

Ако всички богове и богини слязат на земята...

Ако всички големи принцове станат Малки принцове...

Ако всички Дон Жуани станат Дон Кихоти...

Ако всички Хитър Петровци  станат Робин Худовци...

Ако всички Крали Марковци не бяха Марковци...

Ако всички бай ганьовци станат Щастливци...

Ако всички ловци не бяха вълци...

Ако всички джуджета не бяха грандомани...

Ако всички вампири започнат да пият лимонада...

Ако всички Спящи красавици заспят...

Ако всички вълчици станат Червени шапчици...

Ако всички мащехи станат Снежанки...

Ако всички принцеси станат Пепеляшки...

Ако всички рибки не се хващат на три златни желания...

Ако всички маймуни не викат @@@@@@@ преди да са слезли от клона...

Ех... ако всичкото "ако" не беше жълто, колко гащи щяха да са чисти, а околната среда по-малко осрана.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венчо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Ако всички рибки не се хващат на три златни желания..."
    Ха-ха-ха-хи-хи-хи ...Природа...

    Различен си и това ме кара да поглеждам по-често...
    доста често тук-там в работите ти
  • Е, недей така. На вампирите лимонадата не им е вкусна.
    Иначе бих искала да стане тъй както казваш, забавно щеше да се получи..
  • Смешното ли... ами представям си пъстрия панаир на суетата и всички тези персонажи как се суетят из него с жълтичко на гащите.
    Благодаря ви, че се спряхте тук.
  • Хареса ми! Поздрави!
  • Не намерих нищо смешно, но за сметка на това верните неща са доста. За съжаление всичко е в сферата на "ако-то".

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...