29.11.2015 г., 22:12

Дървото ми разказа

980 0 0
1 мин за четене

 


Разхождайки се по една поляна, която често пъти посещавам, когато имам нужда просто да остана със себе си и събера мислите си, съзрях едно високо, с пожълтяла дреха, дърво. Този път обаче не гледах на него по начина, по който бях свикнал да го правя. Този път виждах много повече в него. Видях липса на привързаност, която така ми обягва на мен. Не се съпротивляваше на вятъра, които бавно отнемаше едно по едно от листата му, а спокойно и безпрепятсвено пускаше всяко едно от тях да продължи по пътя си. Сякаш знае, че така трябва, сякаш знае, че животът, така или иначе, пак ще му ги отнеме, но не за да го 'накаже', а за да му ги върне, но този път по-нови, по-здрави, по-красиви.
След около седмица време пак отидох там.
Тайно исках да го видя.
Някак любопитно ми беше.
...
Ето го. Пусто, голо, самичко.
Изпитах тъга. А с нея нахлу в главата ми и мисълта, че от привързаността, не ще да се спася. Поне не днес. Не и сега.
Може би някога.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© няма значение Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...