12.03.2011 г., 11:04 ч.

Дъщерите на краля 

  Проза » Приказки и произведения за деца
2075 0 0
13 мин за четене

Имало едно време един крал, който имал три дъщери. Но те съвсем не били красиви, както в останалите приказки. Напротив! Били грозни и имали много недостатъци. Най-голямата била грозна като смъртта - с много остри черти и много пъпчива. Средната пък била толкова тлъста, че едвам се движела, а най-малката – макар да била хубава и стройна, била невероятно глупава.

   Кралят, въпреки че знаел за недостатъците на дъщерите си, редовно викал знатни момци в двореца да си изберат невеста, но те винаги се разочаровали и никой не се наемал да му стане зет. Затова владетелят от ден на ден все  повече се отчайвал. Накрая решил да свика при себе си всички лекари и магьосници в страната (че даже и извън нея) за да му дадат някакъв цяр за уродливостта и невежеството на царкините. Условието му било или да ги излекуват (и да им даде половин кралство плюс някоя от дъщерите си) или с чиста съвест да им отреже главата. Така много лекари и магьосници се изредили да правят опити за спасяване на положението, но в края на краищата не могли да спасят и главите си.

            Тъкмо голямата вълна от кандидат-спасители отминала (и всички останали лекари и магове се изпокрили и избягали), не щеш ли дошла една баба, слаба и сбръчкана като вещица и потропала на царските двери. Кралят като видял какво вещица влиза в двореца му, се ужасил, но когато чул, че е най-голямата врачка и церителка в едно далечно царство, той поомекнал и склонил да я приеме и изслуша. Тя му казала, че далече-далече, в другия край на нейното царство, живеел един магьосник с трите си дъщери. Те - обратно на тези на царя, били -първата - ослепително красива, втората - тънка като фиданка, а третата -изключително умна. Бабата казала, че тези качества на трите момичета могат да се предадат пряко на момичетата на краля, ако първата (грозната) царкиня се измие с вода, с която се е мила красивата щерка на мага, втората - като изпие някаква напитка, от която е пила средната, а последната - като се реше няколко минути с гребена на третата щерка на мага.

            Кралят изслушал старицата с голям интерес. После попитал жената къде точно живее този магьосник. Тя му отвърнала, че е жител на страната Калимения. Кралят ахнал, защото това било едва ли не на другия край на света. Но старата го успокоила, че дори и много време да трябва, за да се стигне дотам, на връщане магът може да им даде бързоходни ботуши и те да си дойдат в кралството само за три дни. Кралят първо я попитал защо трябва да води дъщерите си там и не може ли тя да донесе вълшебните предмети право в кралството му. Тя му отговорила, че това не може да стане, защото само за три дни лековете могат да изветреят, докато дойдат до кралството му. Кралят помислил малко. После решил, че това, което му казва старата, е логично и склонил да изпрати дъщерите си в Калимения, при положение, че изпрати с тях десетина яки стражари. Бабата се съгласила и така тръгнали на похода.

 

                                                                    *   *   *

 

Тръгнали те на тази „спасителна” мисия, но още първата нощ бабата разкрила тайното си лице. Когато стигнали в близката планина и легнали да пренощуват в една горичка, тъкмо всички (с изключение на дежурния стражар) заспали, бабата станала, извадила от торбичката си една вълшебна пръчица (защото тя наистина била вещица), изкрещяла едно заклинание на охранителя  и той, преди да се усети, се превърнал в гущер. Бабата го проклела да не си възвръща човешкия облик, докато не види със собствените си очи краля. После вещицата убила другите стражари, лакеите и кочияша  с по едно махане с пръчицата си и се заела с дъщерите на краля. Грозната царкиня превърнала в жаба, дебелата – в дива свиня, а глупавата в кокошка. Омагьосвайки ги, тя изрекла: „Ще се разхубавите и поумнеете, само ако някой ви поиска.”  

            Старицата обаче не била достатъчно хитра. Дъщерите имали късмет, защото голямата (жабата) попаднала на едно момче, което било лекар и я взело да прави опити с нея. Естествено, то не я изкормило, защото веднага, щом я взело, тя възвърнала човешкия си образ и дори се разхубавила. После му разправила цялата история с омагьосването и го помолила да вземе и гущера (бившият стражар). Момчето ù казало, че е твърде безсилно да направи нещо за нея, но може да ù поиска ръката. Царкинята се зарадвала от сърце на предложението и приела. Двамата се венчали в близкото градче, където живеело момчето и заживели щастливо, макар и невестата да не забравяла за родния си царски двор, за баща си, майка си и сестрите си, които видяла пред очите си да се омагьосват (но те избягали от страх веднага).

            Но и те имали късмет. На свой ред дебелата царкиня (свинята) я открил един ловец, който без малко да я застреля. За щастие, само я ранил в крака. Тя изквичала пронизително и ловецът, който си помислил, че е умряла, веднага притичал до нея, за да я вземе. Тя, когато го видяла, започнала да пищи и да вика по прасешки, а той безмилостно презаредил пушката си с още патрони и с думите: „Моли ми се ако щеш, но аз съм гладен и те искам за вечеря”, прицелил се, но тъкмо когато изговарял думите „те искам”, едва завършил изречението, когато за няколко секунди дебелата свиня се стопила и източила и на нейно място на тревата изникнала прелестна слаба девойка и със сключени за молитва ръце умолявала ловеца да не я убива. Той се стъписал и чак си изпуснал пушката от изумление. В цялата си ловджийска кариера не бил виждал нещо толкова необикновено. Когато му разправила, че била омагьосана царкиня, това още повече го изумило. Решил да я вземе за жена, но не защото била царкиня, а понеже се влюбил в нея от пръв поглед и смятал, че никога не е улавял толкова красиво и нежно  създание.

            Третата дъщеря (глупавата кокошка) я намерил един стар, беден селянин, тръгнал из гората за съчки. Тя, понеже била глупава, опитала се да излети, но той я хванал и тя нямало друго какво да прави, освен да го помоли да не я готви и да му обясни защо. След това и тя възвърнала облика си и дори поумняла. Селянинът се слисал отначалото, но после решил да вземе в дома си хубавицата и да я хариже на сина си, който бил обущар и също вече бил за женене.

            Трите сестри били намерени на кажи-речи едно и също място и затова попаднали в едно и също селище. Те успели да се свържат по един доста интересен начин. Ранената в крака невеста на ловеца била заведена от мъжа си на доктор, който се оказал мъжът на най-голямата сестра (превърнатата в жаба), а най-малката открили, когато ловецът отишъл на обущар да му направи обувки от кожата на последния си улов и от приказка на приказка онзи му разправил за чудната омагьосана невеста, която баща му докарал от гората.

            Сестрите били много щастливи, че се открили една друга, а оттогава и мъжете им станали приятели. И в едно с приятелските връзки в тях започнала да нараства  и волята и желанието да помогнат на жените си да си отмъстят на злата вещица, която вече била отдавна дошла в двореца със собствените си, добре преправени три племенници, които да ги изместят и „магът”, който всъщност ù бил брат. А за да не се усъмни кралят, взела десет плъха и ги преобразила да изглеждат като стражарите, които царят изпратил на похода.

 

                                                                *   *   *

 

Минали един-два месеца и дъщерите на краля (истинските) си живеели бедно, но щастливо с мъжете си, а кралят пък живеел заблудено, но пак щастливо с „обновените” си щерки. Те обаче още не били венчани, защото били много капризни към кандидатите си. Магът пък получил една трета от царството, а другата една трета получила вещицата и вече била важна придворна особа. Изобщо злото семейство извлякло доста добра полза от измамата си.

            Веднъж обаче неочаквано нещастие разтърсило двореца. Най-голямата(„разхубавената”) царкиня легнала тежко болна. Това станало след внезапната смърт на баща ù - мага. Болната имала някаква ужасна треска, но никой не можал да разбере какво ù е.  Кралят отново свикал всички лекари в страната да му помогнат, като обявил, че в замяна ще им даде болната си щерка за жена (а ако не помогнат, естествено, ще ги обеси). И пак дошли много лекари, но никой не успял да я излекува.

            Един ден дошло в двореца едно младо момче-лекар, което предложило на краля услугите си, но той му се изсмял:

-         Ти ли бе, сополанко двайсетгодишен? Знаеш ли колко белокоси и белобради лекари дойдоха и заминаха на бесилото преди теб? Та ти ли ще излекуваш мойта щерка? Я по-добре се връщай при мама и тати и не ме разсмивай, защото не ми е до смях!

И владетелят го отпъдил с презрение, но след два-три дена съжалил за това, защото повече лечители не се явявали, а царкинята се влошавала все повече, от ден на ден. Тогава той извикал младия лекар и му се извинил. Лечителят дошъл с един брадат фелдшер, който да му помага. Двамата се заключили в стаята на царкинята, която сложили под карантина и за  десет дена я излекували… Но всъщност ето каква била работата: Момчето било онзи млад лекар, което спасило истинската първа щерка на краля, когато била жаба. (а фелдшерът - тя самата с изкуствена брада и мустаци). Въпреки че главната им цел била да отстранят самозванката, все пак момчето я прегледало и установило, че болестта, която тя има, не е заразна, а дори не е и физическа. Дъщерята просто много обичала баща си, мага, и когато той починал, тя потънала в дълбока болестна депресия. Тогава лекарят и „фелдшерът” решили, че дори и да са целели да я излекуват, нищо не биха могли да направят  и дали на болната силно приспивателно, съблекли я и взели дрехите ù, увили тялото ù в разни одеяла, които казали, че били мръсни, а фелдшерът хвърлил одеялата с тялото в близкия дълбок вир, върнал се, махнал изкуствените брада и мустаци и се облякъл в дрехите на болната. Така тя толкова приличала на нея, че никой не могъл да познае, че не е самозванката. (магията на вещицата си я бивала). А лекарят казал на краля и придворните, че бил освободил фелдшера, понеже вече не бил нужен.

          Когато младият доктор „излекувал” Мария (така се казвала най-голямата царкиня), кралят спазил обещанието си и му дал ръката ù. Той изобщо не подозирал, че тя се жени за втори път за това момче.

 

 

                                                         *   *   *

 

          Преди подготовката на сватбения пир, на Мария ù се „дояло” някакъв особен вид птица. Този вид птица обаче не съществувал в кралството. Освен това била трудна за улавяне, защото летяла много бързо. Всички се чудели откъде да вземат тази птица. Тогава младоженецът им казал за един изкусен ловец, те потърсили услугите му и той изловил десетина птици от тази порода. Царската трапеза била осигурена, но младият княз настоявал самият ловец да дойде на пиршеството, защото му бил голям приятел. Ловецът пък от своя страна заявил, че ще дойде, само ако доведе своята жена, която знаела как най-вкусно се сготвя този вид птица. Нямало какво да правят, поканили я и я приели в кухнята.  Тук вече се досещате, че всъщност това били ловецът и втората истинска дъщеря на краля. (която се казвала Елена). Тя обаче била сложила фередже.

За да бъде всичко вкусно, готвачката поляла манджата с пикантен сос.      

По време на яденето лицето на мнимата втора дъщеря на краля пребледняло, тя се хванала за сърцето, почнала да охка и помолила баща си за позволение да отиде до банята. Той кимнал и тя веднага изтичала. Когато всички видели, че ù е лошо, те от трапезарията светкавично прелетели в банята. Там видели мнимата Елена, полуприпаднала. Тя едвам дишала. Лекарят (мъжът на Мария) веднага се затичал да ù помогне. Покрил челото ù  с компреси, дал ù нещо лековито да пие и тя кажи-речи се съвзела, колкото да му каже „Благодаря”.  Кралят попитал лекаря, защо може да ù е станало лошо. Лекарят казал, че може да е от пикантния сос. „Но Елена много обичаше този сос и досега нищо не ù е ставало – констатирал кралят”.

„Да, обаче това не е истинската Елена„  - отсякла решително готвачката и свалила фереджето. Кралят се вцепенил, защото тя и припадналата в лице били като две капки вода.

-         Кралю, аз не съм готвачка. Аз съм Елена. Истинската.

  - Тя те лъже, татко! Тя е измамница! Преобразила се е на нея, за да те измами и да заеме мястото ù - озлобила се самозваната трета дъщеря.

-         Не, не е вярно! - обадил се трети глас, но някъде отдалече. Всички се обърнали по посока на гласа и видели… истинската трета дъщеря на краля (която се казвала Франческа).

Кралят бил толкова изумен от втората двойница, че не усетил как бил ококорил очи, а ченето му щяло да падне от недоумение. Тук трябва да отбележим, че Франческа била влязла с хитрина в двореца. Ловецът ù бил дал газова пушка, за да зашемети охраната на двореца, а мъжът ù – обущарят, ù бил измайсторил някакви залепващи се обувки за катерене, за да се изкачи до прозореца на банята.

-         Не е вярно! Ако искаш да се убедиш, че тази тук (посочила сестра си) е истинската Елена, виж първо дясното стъпало на припадналата, за да разбереш дали има същия белег от изгаряне, както у истинската Елена.

Тогава кралят с все още треперещ от изумление глас накарал слугите си да събуят припадналата, но те не намерили никакъв белег по крака ù. После проверили и истинската Елена и видели, че тя наистина има доста открояващ се белег.

На царя почнало да му става ясно коя е  истинската му трета дъщеря Франческа, но все пак решил да я подпита, за да се убеди.

-         Ти (обърнал се първо към самозванката), кажи ми… Какво ти бях подарил за дванайсетия ти рожден ден и ти какво направи с него?

-         Ами-и… Май беше книга… И аз… И аз я скъсах…

-         Глупости!  -възкликнал кралят! Франческа никога не е можела да чете! Отговори ми сега ти (обърнал се към истинската) на същия въпрос!

-         Ами... Чакай… Да! Спомням си! Ти ми подари морско свинче и аз… Аз го удавих…

отвърнала истинската царкиня, изчервена от срам.

-  Точно така! - възкликнал кралят и се втурнал да прегърне истинската си трета дъщеря със сълзи на очи.

След като се поокопитил, той изръмжал с яростен гняв към Мария и мнимите Франческа и Елена (която вече се била съвзела):

-         Вече много добре схванах, че тези трите са измамници! Стража…

-         Но, татко! Аз съм истинската ти първородна дъщеря! - проплакала Мария.

-         Така ли? И как ще го докажеш?

Мария имала много начини да го докаже, но избрала най-лесния. Бръкнала в джоба си и от там извадила едно гущерче. Щом очите на животното се взрели в тези на владетеля, той мигом се превърнал в онзи страж, който вещицата първи омагьосала. Щом си възвърнал човешкия облик, той разправил цялата заплетена история с омагьосването на царкините, включително и плана им, който завършил в момента. Кралят изслушал поразен историята и след това гневно се провикнал:

-         СТРАЖА!!! Отсечете главите на самозваните дъщери и  вещицата!!!

 Но трите измамници били вече избягали тихомълком от залата и двореца, после и от цялата  страна и не се вяснали повече в царството до края на живота си.

            След събитието царят попитал лекаря как точно са разбрали, че мнимата Елена ще припадне. Лекарят обяснил:

-         Ами много просто! Понеже времето е горещо, нали е лято, манджата беше пикантна и за да я издържи човек в такова време, трябва да се поизпоти, а аз като лекар бях забелязал, че самозванката не може да се поти и следователно в такива случаи само би получила сърцебиене и несвяст.

-         Какво научно обяснение! – възкликнал царят. - Дай ръка, умни младежо! Ти наистина заслужаваш да наследиш трона ми!

 

 

© Маргарита Дянкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??