11.05.2008 г., 19:03

Дзвер

1.6K 0 3
2 мин за четене
 

-      Ало, къде си?

  • - В кучешката градинка пред блока.
  • - Какво правиш там?
  • - Разхождам кучето.
  • - Че ти пък откога имаш куче ?
  • - От няколко месеца. Като не се обаждаш, изпускаш основни моменти.
  • - Сега ще наваксаме, идвам при теб. Тъкмо ще видя що за звяр си си взела.

.........................

  • - Ей , че сладурана. Толкова е гальовна. Направо не е за вярване, че е доберман, сигурно има някакъв ген на коли, а?
  • - Не, чистокръвна е, има си и паспорт, и сертификат, и всичко... И на теория би трябвало да е отлично куче пазач. Само че... е най-дружелюбното и мило създание и крадците са заплашени единствено от олигавяне. Гледай просто как се умилква на всички. Лиглооо, идвай тука! Стига си досаждала. Взех я да пази вилата уж. Бях взела и лепенка "Зло куче" за вратата, за да са предупредени, ама то ще си е пълна подигравка да я залепя. Оф, чакай да я хвана, че идва страшилището на градинката, тя мойта само му се бута, а той като нищо ще я сдави.
  • - Кое е това страшилище?
  • - Онзи голдън ритривър, ей там.
  • - Тя, тази порода, не е ли от дружелюбните? Такива кучета има по рекламите с щастливите семейства? - правя се на разбирачка.
  • - Това е дзвер. Яде всичко, що се доближи до стопанина му. Като стана въпрос за него... Ей, дядо Петко, как си?
  • - Добре съм. - собственикът на злото куче се доближи, вкопчил се в каишката, държейки настрана Дзвера от нашата Лигла. - добре съм, но ми е самотно. Децата ми го подариха това куче, че да се срещам с хора поне като го разхождам и да ми прави компания като съм сам. То обаче се оказа страшен дявол, заради него всички ме заобикалят от далече. Само теб не те е страх от него, а и той не те лае.
  • - Не ме е страх мен от кучета. Страх ме е само да не се нахвърли на Лигла.
  • - Ама тя е толкова добричка. Разкошна е. - каза дядото, гледайки доберманката, после погледна тъжно към своето озъбено чудовище.
  • - Знаеш ли, на мен ми трябва точно такова куче, като твоето. Искаш ли ти да вземеш моята Лигла, а аз ще взема Дзвер да пази на вилата. - Изстреля моята приятелка.

Старецът направо грейна:

  • - Искам, как да не искам. Ама ти сериозно ли говориш?
  • - Сериозно, разбира се. Хайде, утре ще я доведа с нещата й, и ще направим размяната. А сега трябва да тръгваме. Лека вечер!
  • - Лека вечер! - каза и дядото, който още не вярваше.

И аз трудно повярвах. Защото това може да се случи само в един идеален свят, в който всеки получава това, от което има нужда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...