Среднощна разходка с моя най-добър приятел... ІІІ част
Една неделя тръгнахме на село да оберем есенната реколта - круши, ябълки, орехи, лешници. Селото ни е известно с Раковишкия манастир. По пътя имаме една спирка, където пускам Рекс да потича малко, защото иначе все го разхождам с повод. Местността е исторически паметник – Катюшата. Там през Втората световна война са се водили сражения. Ех, какво бягане настана, прескачане на пейки – да ти е мило и драго да го гледаш, направих му цяла фото сесия на милия, и той като че ли разбира – все около мен тича. Наигра се и отново потеглихме. Стигнахме на село и той радостен, знае, че докато ние обираме градината, той ще играе. Добре, ама не, комшиите ни си били взели каракачанец – и аз си помислих, край - пак се започва, но тоя път не познах. Може би като другият е малък, моят не го нападна. Подуши го само, близна го и се отдалечи от оградата, затича по двора. Намери си играчката от миналия път и се запремята, заподскача – кучешка ми ти работа ...