Един безполезен човек
Не ми се пише, не ми се живее, не искам да виждам, не искам да дишам. От както я загубих нищо не ми се прави, всичко ми изглежда така безразлично, така сиво и мрачно. А колко хубаво беше докато тя бе жива. Любовта задвижваше света, а сега само спомени и спомени. Да, точно така спомени за отминали времена, години назад със скръб съпътствани, а наистина беше красива, с зелени очи, проникващи навътре в теб и откриващи дори и най - малката частица любов, а сърцето и – то съхраняваше любовтта. Усмивката – тя бе способна да заслепи всеки и бе нейно основно оръжие с тъгата наоколо. Ако си тъжен, погледнеш ли усмивката и и забравяш за всичките си грижи и проблеми. Май ще се самоубия, с нищо не съм полезен тук долу на земята, една безпотребна твар, която щука нагоре надолу по света с леко притворени очи и щръкнала коса. Нищо не е както трябва, нищо не е както преди. И защо ли и трябваше да се друса, се питам аз. Нима дрогата наречена любов, щастие, целувка не и стигаше? Нима звездите нощем не и бяха достатъчно преживяване? Явно не, защото иначе защо да се боцка. Ех, трябва да е било много приятно чувство като неизпълнен сън, в който герои си ти и тя, дрогата и смъртта. Сън от който няма събуждане. Просто лягаш, гушваш си с две ръце възглавницата и заспиваш завинаги. Колко хубава дума – завинаги. Толкова много неща мога да съчетая с нея, завинаги ще я обичам, завинаги ще съм с нея, завинаги и пак завинаги докато думите не свършат и останат само чувствата. Ех, че красота - скалите под мен днес като, че ли са весело настроени сякаш знаят, че някой ще слезе при тях и ще остане там вечно. Ами да, аз ще съм този някого - един безполезен човек, бродещ като скитник, търсещ подслон из света, за да намери душата ми покой.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ОоОоОоОо ОоОоОоОо Всички права запазени
