Младият работник, назначен с трудов договор във фирма, която ще наричаме с кодово име "***" става рано сутринта, към 7:30, но не защото длъжността му го изисква. Та все пак той е от техническата поддръжка, която се предполага, че трябва да обслужва клиентите по домовете, оправяйки нередностите в мрежата. Но друго, което длъжността му предполага, е наличието на служебен превоз, което от своя страна довежда до оформянето на изключително тежък, свръхфантастичен, ако изобщо има такава дума, работен ден.

Техникът Х става в 7:30, но не защото неговият работен ден започва тогава. 8 часа започва работата за съпругата му и в същия час започват занятията на детето му в училище. Питате се какво общо има това с длъжността му характеристика? Нищо! И повече, ако обичате, не се питайте този въпрос, защото отговорът е все един и същ - "нищо".

Напрегнатият ден започва с едно бързо дрифтинг шофиране из улиците на града, защото Х много мрази да става рано и затова става в последния момент, когато набързо, драматично и жертвоготовно пие охладеното си кафе, взема ключовете за колата, качва жената и детето и с мръсна газ отпрашва към дома на колегата си, който ще наричаме техник У. Всичко това се случва с бърза скорост, не защото потребителите имат нужда от техническа помощ, а защото жената и детето на У също трябва да са на работа и училище в 8. Сами виждате - времето е малко, драмата - голяма. В 8 без 5 всички са по местата си (Слава Богу, че дестинациите са близки). Техниците Х и У правят бърз план за действие през деня, за да могат да свършат безбройните задачи, които са им поставени:

1. Да закарат тъщата на Х на хемодиализа;

2. Да заведат бащата на У в бара, където се събира с приятели;

3. Да напазаруват от най-евтините магазини в града, които естествено не се намират в техния квартал, нито в този, за който отговарят;

4. Да приберат децата от училище (то е на 10 минути път, но какво пък, нали не плащат горивото, навън е студено);

5. Да върнат тъщата на Х;

6. Да върнат бащата на У;

7. Да разпуснат след дългия предобед;

8. Да изпият една бира (така де, толкова работа са свършили);

9. Да закарат детето на Х на уроци по цигулка (скъпи са, но нали Х пести от горивото за ваканциите по морето и в планината, за които ползва отново симпатичната служебна кола, та може да си го позволи);

10. Ако остане време, могат да отидат до някой адрес, който имат записан някъде, но къде... ако се сетят къде е тефтерчето, ще идат на 1-2, зависи колко трудоемко е било (но това само в случай, че остане време);

11. Да разпуснат след дългия следобед (отново с бира, разбира се, нали ченгетата вкъщи им ползват интернета, никой не ги спира);

12. Да приберат съпругите от работа;

13. Да направят още 10-на безцелни обиколки на града, с цел - изпълнение на маркетинговата стратегия на предприятието (казано с други думи - да видят потребителите колко работят и кооолко дълга и чиста стълба имат - чиста ами, нали не се ползва)

Резултатът от този съкрушително, унищожително натоварен делник е, спокойствие в дома на Х и У относно транспорта (все пак нали затова я работи тая работа, да не е заради потребителите), няколко "зарибени" от постоянно движещите се техници нови потребители (де да знаеха те защо пътуват тези коли толкова) и няколко разкачени интернети в домовете на старите потребители (нали те си имат телефон, нека си се обаждат, а и какво пък, те само осигуряват хляба на масата и горивото в резервоара)