Отварям очи. Слънцето жизнерадостно наднича през прозореца и ме гали с палавите си лъчи. Ставам. Излизам на терасата. Денят е слънчев и топъл. Навсякъде се носи омайно ухание на цветя. Наоколо цари зеленина. Птичките танцуват в небето, пеейки. Вятърът леко полъхва, сякаш помагайки на лятната магия да се разнесе из въздуха, заедно с пърхащите с крилца пеперуди... Гледката, изпълнена с живот, се допълва от обширните поля, разстилайки се пред мен и това ангелски синьо небе...

Но стига толкова! Прибирам се в стаята ми и се приготвям. С приятелите ми днес заминаваме на море. Очертават се велики дни, изпълнени с много смях, щуротии, купони и още куп неща...

...

Ето, вече достигнах така дълго чаканото блаженство. Вечер е. И аз предприемам разходка по златистия бряг. Вдигам очи нагоре. Небето е обсипано с безброй блещукащи звезди, които весело ми намигат... толкова много и толкова завладяващи, сякаш политаш сред тях... А, ето я и нея! Моята любимка! Гордо стои на един пухкав облак, разпръсквайки меката си златиста светлина над всичко наоколо... Има си и пътека на славата, лежаща в безкрайното море... Но... тя ме вика! Луната! Вика ме да тръгна по пътеката... Отправям се натам. Ето, вече нагазвам и водната магия нежно ме гали... Морските дълбини жадно ме поглъщат... Мирисът на сол, шумът на разбиващите се вълни, бляскавите отблясъци във водата... Всичко е толкова пленяващо... Но не! Стоп! Та аз не мога да плувам! Разочарована, бавно излизам от водата. Лягам на пясъка. Песъчинките любопитно полепват по тялото ми. Ах, как ме гъделичкат! Време е да се прибирам вече. За последен път отправям поглед към смеещите се небесни диаманти, към нощната пазителка -  нейно величество Луната, към пътя към сърцето й, очертаващ се в безкрайната шир, към сребристата пяна, пълзяща по златистия бряг... Ах, каква магия витае наоколо! Сърцето ми остава тук! Обръщам се и поемам нагоре по хълма...