1. Прибиране към дома

Беше късна вечер, наближаваше полунощ. Бе ясна, изпълнена със звезди нощ. Той се прибираше от почивка, към мръсния и голям град, бе включил радиото и вървяха обичайните новини:

-Днес стачката на зърнопроизводителите продължава;

-Вкараха новия закон за по-късно пенсиониране;

-БДЖ подновява стачката;

-Нови подпалени коли в центъра;

-Извънредни новини - има масово убийство в София, 25 души са убити по мистериозен начин.

Той се заслуша в радиото и го усили, за да чуе тези неща, които бяха необичайни.

-Това вече не е добре -  да започват хората да се избиват - каза той.

Настъпи газта и продължи пътя си към града, град на убийства, град на любов...

Той бе Иван  Кирчев. Двадесет и три годишен, с височина от 1,71 метра, тренирал разни спортове - волейбол, карате, фрийрън, плуване. С къса коса и зелени очи.

Пристигна в апартамента си, пусна си музика от радиото, при което съобщиха:

Убиецът е неизвестен, но не е човек, търси се все още...

Започна да се чуди какво става, тогава чу шум в съседната стая. Стана и отиде да провери. Влезе вътре и видя някаква сянка, която се нахвърли върху него, но не успя да го хване, защото той се извърна и я ритна. Оказа се неговият приятел Николай. Самият Ники беше около 27-годишен, строен, висок 1,94 метра, тренирал всякакви бойни спортове дълги години - средно по 5 години всеки, още не бе женен, но нямаше и връзка. Беше със зелени очи, черна коса.

-Ти добре ли си бе, Ники? - каза той.

-Да, исках да проверя дали още ставаш за нещо. - усмихна му се Ники.

-Днес говореха за убийства, да си чул нещо? - попита го Иван.

-Не знам какво е, днес не бях на работа. Колегите казаха, че не е човек, може да е тигър или лъв - според раните. Би трябвало да са го видели хората, но той изчезнал мистериозно. Изгубили са го  по време на излитането на един самолет за Сибир. Друго не знам. Да отидем да питаме Крум или първо при полицая Ивайло? - каза Ники.

-Първо при Крум, ще отидем с моята кола.

-Взимам си багажа и тръгваме! - каза Ники.

-Какъв багаж от моя апартамент, бре? - пита Иван.

-Ми чантата ми. - усмихна му се той.