Един пролетен ден в селото
Отварям си очите от сън и виждам как слънцето плахо подава златните си ръце към мене. То не е мигнало, обикаляйки за едно денонощие цялата земя, сякаш сега се събужда и се прозява. Птиците, както винаги, преди и след изгрева никога не спират - безкрайните им мелодии кънтят в обятията на селото.
Близката борова гора прави сутрешното си упражнение: раз-два-три, наляво-надясно, вее зелените си клони навсякъде, сякаш се опитва да откъсне слънцето от небето, но корените й пречат.
Поляната под гората е пременена с пролетната си зелена рокля, ухае на сладичко - на мащерка, на маточина и какви ли не още благоуханни цветчета и растения. Горските ягоди се разцъфнали, усещам вкуса на още необразуваните им плодчета. Оле, само колко са много! Предвещават истински рай за горските животинки и за лакомите дечица - като мене.
Събирам мащерка, а с другата си ръка правя букет от най-различни цветя, казвам им: "Вие не сте по-грозни от питомните, даже сте храбри - само как оцелявате без нашата намеса!"
Някой ми свирка. "Кой ли би могъл да е освен косът, този майстор музикант?" На небосклона се появяват три-четири щъркела и се упътват към близкото изкуствено езерце - пак им се е прищяло "пресни" жаби; а стотица лястовички - изпотени, но неуморни - скитат ту към къщите, ту към езерото или реката, носейки кал. Гарванът пак жално грачи. "Кога ли ще узреят дините?"- се пита той, а аз отговарям: "О, има време Гарване!". Две-три кукувички се състезават незнайно къде в широколистната гора, понякога се намесва и някоя друга гугутка: "Кой ли по-добре гука?!".
Мравки, рояци пчели и още безброй животинки работят, събуждайки се със зората, та чак до свечеряването. Една пчела кацва върху жълтото цвете, което е в ръцете ми, но не харесва вкуса му - то е вече полуумряло.
Виждам една костенурка се влачи бавно-бавно - "Кога ли ще стигне?", докато в същото време един гущер буквално спринтира сред храстите.
Гледам също с птиче око над селото, във високото съм, всичко е под краката ми. Хората шетат напред-назад - работата отдавна е започнала. Виждам колко е зелено наоколо и колко е спокойна природата, а обитателите й не спират да работят. През пролетта всички живи същества се събуждат - говорят, пеят, танцуват. Пролетта и селото са неразделни, те така си отиват!
Обичам пролетта, обичам селото, обичам да съм в село през пролетта. Обичам да стана част от природата, да се чувствам по-лека от вечерния хладен вятър. Обичам да се събуждам с птичи нотки и да заспивам с приспивната песен на жабите. Обичам просто да се събуждам в една райска градина, над която слънцето много по-хубаво се усмихва и всяка звезда по-отсърце мига. Обичам да обичам - това е най-лесното. Обичам да съм обичана от природата и от нейните обитатели, защото, когато се дава обич, съответно се получава, а с природата това е още по-лесно - тя е много справедлива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зелиха Ибрахим Всички права запазени
