Един пролетен ден в селото
Отварям си очите от сън и виждам как слънцето плахо подава златните си ръце към мене. То не е мигнало, обикаляйки за едно денонощие цялата земя, сякаш сега се събужда и се прозява. Птиците, както винаги, преди и след изгрева никога не спират - безкрайните им мелодии кънтят в обятията на селото.
Близката борова гора прави сутрешното си упражнение: раз-два-три, наляво-надясно, вее зелените си клони навсякъде, сякаш се опитва да откъсне слънцето от небето, но корените й пречат.
Поляната под гората е пременена с пролетната си зелена рокля, ухае на сладичко - на мащерка, на маточина и какви ли не още благоуханни цветчета и растения. Горските ягоди се разцъфнали, усещам вкуса на още необразуваните им плодчета. Оле, само колко са много! Предвещават истински рай за горските животинки и за лакомите дечица - като мене.
Събирам мащерка, а с другата си ръка правя букет от най-различни цветя, казвам им: "Вие не сте по-грозни от питомните, даже сте храбри - само как оцелявате без нашата намеса!"
Някой ми свирка. "Кой ли би могъл да е освен косът, този майстор музикант?" На небосклона се появяват три-четири щъркела и се упътват към близкото изкуствено езерце - пак им се е прищяло "пресни" жаби; а стотица лястовички - изпотени, но неуморни - скитат ту към къщите, ту към езерото или реката, носейки кал. Гарванът пак жално грачи. "Кога ли ще узреят дините?"- се пита той, а аз отговарям: "О, има време Гарване!". Две-три кукувички се състезават незнайно къде в широколистната гора, понякога се намесва и някоя друга гугутка: "Кой ли по-добре гука?!".
Мравки, рояци пчели и още безброй животинки работят, събуждайки се със зората, та чак до свечеряването. Една пчела кацва върху жълтото цвете, което е в ръцете ми, но не харесва вкуса му - то е вече полуумряло.
Виждам една костенурка се влачи бавно-бавно - "Кога ли ще стигне?", докато в същото време един гущер буквално спринтира сред храстите.
Гледам също с птиче око над селото, във високото съм, всичко е под краката ми. Хората шетат напред-назад - работата отдавна е започнала. Виждам колко е зелено наоколо и колко е спокойна природата, а обитателите й не спират да работят. През пролетта всички живи същества се събуждат - говорят, пеят, танцуват. Пролетта и селото са неразделни, те така си отиват!
Обичам пролетта, обичам селото, обичам да съм в село през пролетта. Обичам да стана част от природата, да се чувствам по-лека от вечерния хладен вятър. Обичам да се събуждам с птичи нотки и да заспивам с приспивната песен на жабите. Обичам просто да се събуждам в една райска градина, над която слънцето много по-хубаво се усмихва и всяка звезда по-отсърце мига. Обичам да обичам - това е най-лесното. Обичам да съм обичана от природата и от нейните обитатели, защото, когато се дава обич, съответно се получава, а с природата това е още по-лесно - тя е много справедлива.
© Зелиха Ибрахим All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Истинска красота! Благодаря ти! Поклон!
-
Като импресия е силно и аз лично харесах най-много от трите ти прозаични творби досега най-много тази!
-
Браво!Много ми хареса!Мерси за коментара.Права си, но аз за сега не съм намерилавтория...
-
Обичам да обичам, това е най-лесното. Обичам да съм обичана от природата и от нейните обитатели, защото когато се дава обич - съответно се получава, а с природата това е още по-лесно - тя е много справедлива.
Наистина!
Колко си права, мила!
Поздравления!
-
Вече и аз обичам и пролетта и животинското царство и цветята и цялата красота, която си описала по-силно от всякога !!!
Чакам с нетърпение новата ти творба дано е скоро!!!!
И благодаря за хубавите думи относно моя талант!!
Прегръщам те, талантливо момиче!!! -
Много ви благодаря за коментарите, те ми бяха нужни. За пръв път публикувам нещо и то се харесва, предполагам. Това разказче съм написала в една малка селска къща и сигурно се усеща. Аз иначе съм от село в Кърджалийска област, но миналата година се преместихме тука - в Пловдив. Ще продължа да пиша за селото, защото към него усещам една носталгия, от която не мога да избягам. Още веднъж благодаря на Вас, че сте ми отделили време за коментари, Вашето мнение за мене е важно!!!
-
"Обичам да обичам."
Браво!Ти си разбрала най-важното в този живот, миличка!Продължавай да пишеш! -
И мен потопи в красота, която още по-осезаемо ще чувствувамр
поздравления!!! -
Толкова е жизнерадостно и свежо!
Искам и аз да отида в това твое село 
Много ми хареса, Зелиха, много мило и топло ми стана като го прочетох!
Браво!
С нетърпение те очаквам в Откровения! -
Eх, че красива пролетна импресия...погали очите ми...и душата ми...
вълшебно и много поетично...бих искала и стих да прочета...
талантлива си...очаквам още красиви творби. с обич, Зелиха.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
