Единение

-Ако имаше право на избор, би ли избрал да знаеш кога ще умреш?

-Не бих, иначе се губи смисъла на играта.

-На играта?

-Да, на играта, наречена живот.

-За теб животът е игра?

-Дори и да не смятам така, очевидните доказателства са налице за онези, които са готови да го проумеят.

-И какви са тези доказателства?

-Като за начало нека да започнем с това какъв е смисълът на живота? Да се родим? Да живеем? Да умрем? Защо някой или нещо ще си прави труда да създава вселената и живота в нея, ако не от скука. И от скуката се ражда играта, наречена живот.

-Не смяташ ли, че има по-висш смисъл на всичко случващо се?

-Висшият смисъл е за онези оптимистични глупаци, които чакат някой друг да им каже как да живеят живота си и колко по-специални се чувстват, когато вложат „висшия“ смисъл на пребиваването им на земята.

-Да разбирам, че ти не си от тях?

-Не съм, аз живея живота си така, както аз си искам, без да бъде диктуван от други хора или някакви звездни сили.

-А ако получиш неопревержимо доказателство за смисъла на живота, би ли го приел?

-Да го получа, от кой? От теб ли? Само ще си изгубиш времето и усилията да ме убедиш в една илюзия.

-Много добър подбор на думи използва, защото ти наистина съществуваш в една илюзия, макар че от твоето ниво на развитие, не би могъл да го осъзнаеш.

-Какво искаш да кажеш, че ти си по-осъзнат човек от мен ли?

-Не бих казал, че съм по-осъзнат и определено не съм човек.

-Не си човек ли? Тогава какво си?

-Нека засега кажем само, че съм това, което ще ти помогне да направиш следващата стъпка в твоето вселенско развитие. Да, ти живееш в една илюзия, но това не е твоята илюзия и затова не съумяваш да осъзнаеш, че е такава.

-Добре, ще ти играя по свирката и ще се направя, че ти вярвам. Ако не е моята илюзия, тогава чия е?

-Различните народи по света ползват различни имена: Бог, Аллах, Буда, Вселенска енергия и така нататък. Което и име да използваме, ще е вярно, но нека тук да използваме името Цялото. Смятам, че името е удачно, защото нищо не съществува отвъд Цялото, защото то е всичко, което е и нищо не съществува отвъд него. Ти живееш в неговата илюзия, наречена Относителен свят. Както когато ти сънуваш, героите в съня ти не осъзнават, че са в твоята илюзия, по същия начин ти не осъзнаваш какво е Относителния свят или по-точно светът, в който живееш. Вината не е в теб, самият изначален план е такъв. Докато не дойде моментът, в който ти не станеш отново част от Цялото, въпреки че ти никога не си се отделял, защото не същестува нищо във вселената, което да не е част от Цялото.

-Тотално ме обърка. Какво искаш да кажеш, че аз съм плод на развинтеното въображение на някакво си вселенско същество. Хаха, ако това е вярно, то аз съм прав, че в живота няма никакъв смисъл.

-Напротив, целият смисъл се съдържа в решението на Цялото да раздели себе си и да се представи за нещо, което не е. Защото ако няма своя противоположност, то не може да се определи. И за да успее в своя план, прави така, че всички живи същества да забравят кои са в действителност и с каква цел са в Относителния свят, а именно Цялото да преживее себе си чрез тях.

-Кому е нужно да прави всичко това?

-Защо ти дишаш, ядеш, спиш и се бориш с битието? За да оцелееш, за да развиеш своята личност, да опознаеш себе си. Есенцията е същата. Съвсем скоро ще ти стане по-ясно.

-Не мога да ти повярвам, просто не мога. Прекалено ми идва в повече.

-Не си длъжен да ми повярваш, ти сам ще разбереш всичко това, аз просто подготвям почвата. Даже мисля, че е време да направиш следващата крачка, а тя е да дойдеш с мен.

-Да дойда с теб? Защо да го правя? Така и не ми каза кой си или какво си? Защо да ти имам доверие?

-Вашата човешка митология е изградила моя образ на база страх, а самото материализиране на моя образ, носещ качулка и коса, е направо нелеп. В човешката природа винаги е същестувавало онова чувство на определеност на тях самите и всичко около тях. Особено за нещата, които не разбират, поставят се граници и ограничения, за да могат да влязат в мислоема на тяхното съществуване. А в моя случай аз не съм нищо повече от Преход, който помага да преминеш от един вид съществуване, в друг, по-висш. Което ще се случи и с теб сега, защото вече си готов да изкачиш следващото стъпало, отделно вече не е нужно да бъдеш в сегашното ти състояние, а именно кома.

-Благодаря ти.

-Благодариш ми? Каква е причината?

-Затова, че не ми даде право на избор.