Една аксиома
По едно време усетих, че не съм сам - отворих очи, за да видя какво иска натрапникът.
- Здравей, Сянка - поздрави ме вълкът.
- Здравей, Ръмжач.
- Какво правиш? - учителят ми рядко проявява любопитство, следователно въпросът му е или част от днешния урок, или поне прелюдия към него.
- Чуй дишането на гората - отговарям аз, днес се чувствам в много странно настроение.
- Хъм... интересно - замислено изхъмква Ръмжачът няколко минути по-късно, а след още няколко добавя: - Защо?
- Обичам нощта - казвам, а след кратък размисъл уточнявам: - Особено лете.
- Ахааам - проточва вълкът. - А какво е животът?
- Животът е бъркотия - уверено отговарям, без да се притесня особено от резкия завой.
- Мдааам - усмихва се Ръмжачът. - Интересна теория, а можеш ли да я докажеш?
- Аксиомите няма нужда да се доказват...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Вихронрав Всички права запазени
