Историята!

Вървя си един пролетен ден из града и виждам много красива девойка. Облечена е в червена ризка и черна пола. С черни очила и черна коса. Стройната и фигура се отличава ярко сред другите пешеходци. Влюбвам се от пръв поглед.

Решавам да я заговоря. Отивам до нея и правя опит да се запозная. В този момент нещо тежко ме удря по главата. Паднал на земята. Точно преди да припадна, виждам как момичето на моя живот се отдалечава с една “мутра”. Този, който ме удари. Хванати под ръка. Губя съзнание.

Циганско

Хабе, како, дай да ти разказвам адна интересн история, бе! Х’значи оня ден вървим аз – Асан – из града и гледам нещо да откра... ааа да купим от магазина за Хайшето и за 12-те чавета. Х’и по едно време глеам, како, адна мадам. Ама много убаф мадам. Кат’ Софи Мар’нова пр’ди да са ужени, ти ка’ам! С адна чаарвена риза, с адна черна пола. А косата, како, косата черна! Черна кат’ кожата на ж’на ми! Чуден мадам!

И сърце сиганско кат заигра, како, също кат’ чааветата гат’ им дам да ядат! Викам си: ”Асане, ха сига стана работата!” И утивам, значи, да я заговарям! Тъкмо да кажа: ”Хабе, како, дай 10 лева, ща ти гледам на рака!” и... паднаф на зимята! Докат са осъзная, някой ми играл карате в бърбеците и в гръбначния кош!

С пуследни сили глеам, како, как хубавият мадам си заминаа с тоя, дет’ ма удари! Борец, како! Кат Павел Чернев широк, кат’ Слаи Трифонов висок и кат Волен Сидеров лош! И в тоз мумент припаднаф.

Ка’аква беше тая съдба сиганска, ма како! Ха сига, дай 10 лева за хубав история!

Спортно

Аз това и на вашите колеги-журналисти го казах преди малко! Започнах пролетния полусезон спокойно, събирах сили преди тренировка и малко джогингче из града правих. И гледам, открива ми се на лявото крило едно маце – ама като мажоретка на “ЛукОйл Академик”. Нещо средно между Мария Шарапова и Ивет Лалова. Елегантна като президентката на “Локо Пловдив”. Всички анаболи в кръвта ми кипнаха! Завъртя ми се светът, като след гол на Бербатов. И си мисля: ”Ще изляза за победа, ще дам всичко от себе си, пък напред – каквото стане”.

Като че в главата си чух съдийски сигнал. И тръгвам от първата минута да пресирам съпреника. Тъкмо да вкарам гол, и попаднах в нок-даун! Как стана – не знам. Дойде ми изневиделица, като шампионска титла на “Дунав” Русе! Тъкмо преди съвсем да изпадна в нок-аут, видях как Лалова-Шарапова се отдалечи с победителя. Май беше Коко Тайсъна, не знам, не видях, има съдия, той да каже.

На разбора с момчетата го разказах това, сега те плачат в съблекалнята. Но няма нищо, гледаме напред, топката е кръгла, дадох всичко от себе си, просто нямаше адекватна реакция на съдията. Мисля да подам контестация в УЕФА.

Италиански

Уно пролетио дене си върваре по градскио булеварде. И скиваре уно бене синьорита! С неро косаре и росо ризото. Грацие, Домани! Треперио сърцаре. Ми аморе пред мене – ва бене!

Отивио да се запознаре - с надежда за вечерно манджаре. И в туозо моменто ио озовалсаре на цименто! Ке коза, ке беше тоа идиото, който ме нокаутаре?! Ио на цименто, а бене синьорита си тръгваре с уно мутро! Същио мутро, който бене ударил мене! Мио Дио, какво трагедио!

Английски

Уан пролетен дей ай си вървя он да стрийтс оф да сити. В уан момент ай скийв а секси лейди. С шърт като на май фейвърит тийм “Ливърпул” и блак-сабат-пола. Май харт изхвъркна от май тяло!

Ай си казах то майселф – сега или невър! И отивинг да се запознаинг със секси-лейдито. Обаче ин диз момънт какво хепънд?

Ай падам на земята и дъ уърлд се върти като Виенското колело в “джоли олд Ландън”. Май френдс, преди да припаднейшън, ай скийв дъ секси лейди из напускинг дъ мястото. С дъ мен, който ме нокаутирал. Май Год! Ужасна кънтри е това Бългеърия!

Русьенско

И-и-и, бе, значи! Ми к’во да ти кажа ся, брат! Вървъ си идин дьен из улицити на Руси и глеам – иднъ мадамъ! Олье чувееек, страшна мацка, ти каам! С иднъ чирвена риза, брат, с идни крака, с идни гърди, ужас, ужас! Сърцьето ми играй в ритъмъ шака-дъм, брат!

И си викам така, ни моа да остая тъй раб’тата! Ши утида да са запознаа. И утиам аз и тамън да кажа “Здравейти, аз съм Имил” и в този мумьент, брат, някъв изруд ма събори на зимята! Някав див кашик, борец някав, брат. И к’во мслиш – зе си мадамата пича и си замина кат пич. Баси ужаса, брат, честно ти каам!

Хайку

Пролет е

жена, любов, порив

уви – борец.

Шекспиров тюрлю-гювеч

(трагедия в две действия – две, две, ама качествени)

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

Първа картина

Пролет. Улиците на Верона са пълни с народ. Младият паж Себастиян се разхожда с безгрижно подсвиркване

Себастиян: Пролет, колко хубав днес е денят!

                    Птичките пеят, дървета цъфтят.

                    Без работа се шлая, защото Дюкът Орсино (мой господар)

                    от снощния пир прекали със бургундското вино.

Втора картина

Себастиян вижда млада, хубава девойка в тълпата.

Себастиян: О, каква е тая светлина, която озари площада.

                    Аз влюбих се, богиньо, смирено моля за пощада!

                    Изгрей, о, Афродито, пред теб бледнеят всичките жени,

                    усмихни се само и делникът ми в празник превърни!

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

Първа картина

Себастиян събира кураж да се запознае с младата дама.

Себастиян: О, богове, не е ли тя Жулиета Капулети.

                    Да бъдат наш’те родове проклети

                    Проклета да е нашата безсмислена вражда.

                                Отивам там, и ще и кажа: ”Обичам те, стани моя жена”

Втора картина

Внезапен обрат. Някой удря Себастиян преди той да успее да каже на Жулиета дори една дума.

Себастиян: О, кой така жестоко ме рани?

                    Кой се подигра толкоз нечовешки

                    с моите чувства тъй нежни и пречисти?

                    Не мога аз да се повдигна!

                    Не мога и Жулиета да настигна!

                    Онзи там, който в гръб страхливо повали ме.

                    Аз даже знам и неговото име!

                    Той е Отело! Мавърът проклет, ревнив! О не,

                    той съвсем не е Отело! Той е Юда, и Брут, и Касий!

Себастиян умира бавно, проклинайки Афродита и Отело. Последната му дума е “Жулиета”.

Юлиянвучковско

Да ме прощават уважаемите зрители, но тази вечер няма да говоря за медии и политика. Искам да ви споделя, уважаеми мои зрители, една история от дългогодишния си опит като, така да се каже по новому, сваляч.

И така, уважаеми зрители, вървя си по улицата и виждам една жена! Ама жена, уважаеми зрители – не като днешните момиченца като метли там, с разни прически като на пудели! Пошли девойчета, бледни, без капка живот в телцата си! А онова беше ж е н а! Гледах и не вярвах на ушите си! Искаше ми се да запея някоя песен – например “Красив роман е любовта” или “Страстно обичам жените”!

Жената беше много достолепна, облечена с вкус, със стил, и беше нещо средно между Стефка Берова и Косара Марчинкова! Ах, как съжалявах, уважаеми зрители, че нямах под ръка знаменития дует “Лос Хемелос”, за да спретна някоя серенада на тази, ако мога така да се изразя, хубавица!

И тъкмо да пристъпя ритуално към така нареченото ухажване, някой ме удари по главата и аз паднах на земята. Ето вижте, уважаеми зрители, тук отзад на главата още имам белег от онзи удар и от падането! Понеже едва не припаднах, само можах да си помисля:”Абре, аланкоолу, абе какъв си ти бе! – пардон, наплюх, без да искам, камерата, извинявайте уважаеми зрители – Какъв си ти, бе келеш с келеш вчерашен! Каква е тая пошлост, каква е тая простотия във вас младите, бе!”

И в тоя момент, уважаеми зрители, хубавицата си тръгна с точно тоя, който ме свали на земята! Абе, какъв е тоя женски характер, бе, българко! Бе, може ли такова нещо, бе!

Така, уважаеми зрители, готов съм за вашите обаждания. Аааалоооооо...

Заглавия на филми

В един ден, няколко месеца преди “Денят на независимостта” си вървях без “Произшествия на Елм Стрийт”. Чувствах се като “Котка върху горещ ламаринен покрив”. Внезапно видях една “Хубава жена” и помечтах как с нея сме “Женени с деца”, а тя пак е “Позабременяла” с трето детенце от мен. Захвърлих “Американския пай”, който хапвах, сложих малко “Брилянтин” в моята “Коса” и си поех дълбоко дъх.
Обикновено свалях жените “Сам вкъщи” и по “Мрежата”. Затова сега се чувствах като “Левакът” в “Ничията земя”.

Щях да я поканя на една “Закуска в Тифани” и там да се любувам на нейните “Американски прелести”. В случай, че тя имаше гадже, щях да и предложа “Как да загуби гаджето за 10 дни” и всичко щеше да бъде “Суперяко”.*

Точно преди да я заговоря обаче, някакъв “Гладиатор” – който май се казваше “Майкъл Клейтън” – с вид на “Суини Тод”, ме повали на земята с един “Фатален удар”. Явно щях да продължа да бъда “40-годишен девственик”. И явно в този град “Няма място за старите кучета”!

* - Филмът всъщност се превежда “Суперяки”, но тъй като в английския език няма род, си позволих да променя заглавието за нуждите на материала.

Шахматистско

Един пролетен следобед си се влачех като офицер в Сицилианска защита из приличащия на шахматна дъска наш град. Имаше много хора на центъра – също като нападение с два коня над Дамски гамбит.

В този момент аз видях една Царица. Не беше нито бяла, нито черна. Не бях виждал подобна фигура. А фигурата й наистина си я биваше. Пожелах я, тъй както Топалов пожелава царицата на Ананд.

Тъкмо да направя брилянтен ход и да си взема Царицата, някой доста сполучливо направи рокада с моето вертикално положение, и то стана хоризонтално. Направо изпаднах в цайт-нот. Гледам – някакъв тъп топ хванал Царицата под ръка и с нея си обикаля из дъската. Тц, тц, за такова нещо ФИДЕ изключва за 2 години от състезания!