Една любов
Като нежни капки пролетен дъжд ароматът ти се впива в кожата ми. С топъл дъх на малини, с нежни ръце ме докосваш. Усещам те. Усещам как косата ти се спуска по голата ми кожа, как ме галиш с меките си ръце и как телата ни се сливат в едно. Усещам. Усещам как сърцата ни туптят заедно в един и същи ритъм, как целувките ти ме карат да настръхна, как любовта ни е навсякъде около нас. В малките цветчета, във въздуха и в прахта. Любовта ни е навсякъде около нас, дори и в най-малките неща.
Събуждам се, било е сън. Реален, като приказка... Не искам да се будя. Искам още миг да бъда с теб. Още една целувка, един топъл поглед и нежно докосване. Още веднъж да настръхна, още веднъж да обичам.
Няма те. Нито до мен, нито навън... никъде. Няма те в малките цветчета, няма те във въздуха. Няма те, дори и в малките неща. Сърцето ми страда, но не е само. С него страдам и аз, и мислите, и тялото, и всичко. Отиде си. Оставих те да пуснеш ръката ми, оставих те да разделиш едното цяло и да си отидеш... завинаги.
Знам, че никога отново не ще усетя пак тази нежност и любов. Знам, че друга жена ще има... и други чувства, и друго време... Но няма никога отново да си до мене... Няма никога да съм докосван и обичан така, както ти го правеше. Така, както ти оставяше парфюма си по мен... и никога сърцето ми отново не ще бие в едно с нечие друго.
© Бубето Всички права запазени