Хората казват, че любовта щяла да спаси света. Не знам дали е истина или е поредното клише, но само едно знам, че любовта почти винаги носи със себе си както незабравими мигове, така и голяма болка и разочарование. 
Още от раждането си главната героиня Ани е изоставена от своя баща. Това ѝ нанася дълбока травма, но съдбата е още по жестока към нея. 
В малкото китно градче Златоград живее Ани със своята баба. Още преди да се роди баща ѝ я изоставя понеже не се чувствал готов да става баща. Заминал за Германия и повече никога не се върнал. Майката на Ани пък се разболява от рак и умира много млада. Така Ани само на 10 години остава сираче и единственият ѝ близък човек остава баба ѝ Мария, която я отглежда и я възпитава добре. Ани отраства в лишения и милостиня. Още от малка работи с баба си на полето, за да изкарат прехраната си. Те отглеждат тютюн и с добивите от него, и с пенсията на баба ѝ, преживяват. Въпреки, че няма никакви финансови възможности Ани има големи мечти. Винаги е искала да се занимава с мода, да рисува модели на рокли и обувки. Сутрин става в 5 часа ходи да бере тютюн, връща се към 7 часа и отива на училище. Такъв е бил живота на 14 годишната Ани. 
Баба ѝ Мария много я обичала, но е била възрастна жена и повече от това не може да ѝ предложи. Вечер тайно оплаква съдбата на горкото момиче и пита Бог защо я наказва с такъв тежък живот. Един ден, когато видяла Ани заспала, нижейки тютюн в двора, много и дотегнало и дори предложила на Ани да я омъжи. 
-Ани, събуди се бабе. Заспала си, ще се разболееш. Ани, скъпо мое момиче, моля те, съгласи се и нека те омъжва за Никола. Той много те иска и при него няма да се мъчиш така, а ще живееш като принцеса. Пък и след време и ти ще го заобичаш. 
-Бабо, ние може да нямаме пари, но ти си ме възпитала  да ходя с гордо вдигната глава и никога да не продавам гордостта и честта си, а сега защо говориш така. Аз имам мечти и ще ги сбъдна, а ти след години ще се гордееш с мен и няма да ходиш с наведена глава. 
Мария силно прегърна Ани и ѝ прошепна: 
-Много те обичам и затова не искам да се мъчиш повече, но ти и сега си моята гордост. Едничкото щастие в този живот си ми ти. 
Никола е съсед на Ани. Винаги са били заедно. Той много ѝ е помагал, винаги я защитавал и наистина я обичаше, но Ани виждаше в него по-голям брат и през ум не ѝ е минавало да го обича по друг начин. Семейството на Никола пък никак не я харесваха, защото те са заможни хора и не искаха снаха им да е някакво си сираче. 
Минаха години Ани вече беше пораснала девойка. Беше завършила графичен дизайн и дори работеше за една бутикова модна линия. Помагаше на баба си и не ѝ позволяваше да работи повече. Всичко в живота ѝ се нареждаше и единственото, което ѝ липсваше беше мъж, с когото да живее щастливо. Ако знаеше, какво я очаква, никога не би си го и помислила, но съдбата явно не я обичаше. 
Една петъчна вечер Ани беше излязла  с приятелка и много се забавляваха. На отсрещната маса беше седнала една компания с момчета и цяла вечер флиртуваха с тях. Преди да си тръгнат се разбраха другият петък да ходят на дискотека. През тази една седмица приятелката на Ани не спираше да говори за момчето, с което всеки ден си пишеше. Ани пък от своя страна се чувстваше отново прецакана от съдбата понеже единственото момче, което хареса си имаше приятелка. Все пак Ани реши да не оставя приятелката си Никол и отиде с нея на дискотека с момчетата. На входа пред дискотеката се събраха и за изненада на Ани нейният невъзможен принц беше дошъл сам, без приятелката си. Изглеждаше толкова тъжен, а очите му бяха пълни със злоба и разочарование. Всички заедно влезнаха и им беше много весело до момента, в който невъзможният - Кристиян не се напи до безпаметност и не се нахвърли да бие едно от момчетата в дискотеката. Съсипа цялата вечер. Дойде полиция и отведоха всички в районното. Цяла вечер писаха обяснения и чак призори ги пуснаха да си ходят. Ани не можеше да повярва. Не проумяваше как за една седмица от онова влюбено и спокойно момче нямаше и помен. 
Никол и Тони си бяха станали много близки и всеки ден се виждаха. Тони е най добрият приятел на Кристиян. Ани не искаше да излиза повече с тези момчета заради онази вечер до деня, в който не получи голям букет от рози. Първоначално си помисли, че куриерът е объркал адреса, но после прочете картичката и разбра, че тези красиви рози наистина са за нея. Беше ги изпратил Кристиян и в картичката пишеше: 
„Ани, знам само името ти, не искам да оставаш с лошо впечатление за мен. Искам да се извиня за онази вечер и да те поканя на кино. Обещавам този път няма да правя проблеми. Много ще се радвам ако приемеш, а пък и Никол ще е много щастлива. Ти си ѝ много скъпа и е тъжна когато идва без теб”. 
Ани се зарадва, това беше една много хубава изненада и реши все пак да отиде на кино. Все пак всеки човек заслужава втори шанс. 
Срещата в киното мина много по- добре от тази в дискотеката. След филма четиримата отидоха на вечеря и цяла вечер много се забавляваха. След тази вече Ани и Кристиян си ставаха все по-близки. По цял ден си пишеха, а вечер излизаха. Това продължи един месец. 
-Ани, познаваме се от един месец. Може би не е много време, но много свикнах с теб. Искам да си до мен, с мен, да си моя. Ти ми даваш това спокойствие, което търсех.  
-Крис, знаеш ли, че дори не бях си мечтала за такъв като теб. Толкова нереален ми изглеждаше. Да, искам да сме заедно, защото ако не си до мен сърцето ми няма да бие. Искам обаче да те питам нещо. Когато те видях за първи път ти беше с едно момиче. Какво се случи с нея и къде е сега? 
Нне знам къде е и не искам и да знам. С нея бяхме заедно 5 години. Обичахме се, но се оказа, че тя само ме е лъгала и накрая замина с друг и ме остави. За мен тя вече не съществува и дано да е щастлива с новият си приятел. 
Ани видя толкова болка в очите му и никога повече не го попита за нея. Тя разбра, че той много я е обичал и силно вярваше, че вече не я обича и че всичко е останало в миналото. С всеки ден Ани все повече се влюбваше в него и дори само мисълта, че някой ден може да се разделят я караше да плаче. Ани беше много красива, добра, трудолюбива и скромна. Но въпреки тези нейни качества майката на Кристиян, Ивета и сестра му Глория не я понасяха. Проклинаха деня, в който са се запознали и се опитваха по всевъзможен начин да ги разделят. Основният им проблем беше, че Ани е сираче, а скромността ѝ направо ги побъркваше. Ивета много пъти е гонила Ани от къщата им. Глория пък нарочно правеше купони в тях и викаше всичките си приятелки с цел брат ѝ да си хареса някоя и да зареже Ани. За разлика от тях двете, Крис беше харесал в Ани нейната скромност и честност и за него разголените момичета не предизвикваха интерес. 
Ани и Крис се развиваха много успешно, всеки в своята си област. Помагаха си и просто всичко беше повече от хубаво. Скоро наближаваше рожденият ден на Крис. Щеше да има 30 годишен юбилей. Подготвяше голямо парти. Беше поканил всички и беше резервирал цялата дискотека. 
27.03 рожденият ден на Крис всички негови приятели бяха дошли и купона тъкмо беше започнал, когато в дискотеката пристигна Ива. Хората, които познават Ива бяха като вкаменени. Тя отиде при Крис подари му сребърна гривна и му честити рождения ден. Крис просто гледаше и не можеше да повярва. Силно се радваше, че я вижда отново, но и гнева от това, че го изостави не го подмина. Реши да не съсипва вечерта пък и не искаше да разстройва Ани, която очевидно не позна Ива. Цяла вечер Крис не спря да гледа Ива и до такава степен се напи, че на другия ден не знаеше как се е прибрал. На следващия ден Ива му звъня, но той не ѝ вдигна тогава тя отиде до дома му: 
Крис не ме гони моля те. Искам да поговорим. Трябва да ти разкажа цялата истина. 
-Каква истина? Отивай при мъжа си. Какво правиш в дома ми? Остави ме и замина с друг. 
-Крис, бях много болна и не исках да ме виждаш в такова състояние. 
-Лъжеш! Онзи те е изоставил и сега си идваш с надежда аз да те приютя. 
-Крис, виж ,не лъжа погледни изследванията. 
На тези документи наистина пишеше, че тя е имала сърдечна  недостатъчност. Но тези изследвания не са били нейни, а на друга пациента, тя просто ги е принтирала. Крис обаче ѝ повярва и тогава в главата му настана пълна каша. Коя обича? С коя иска да е? Ани е била с него в най тежките дни, а Ива е жената която е обичал. 
Крис беше останал сам в къщи и реши да викне Тони, за да излее мъката си. Двамата много си говореха: 
-Брат, кажи ми какво да правя. От едната страна Ани, а от другата Ива. Не знам какво да правя. Не искам да оставям Ани, тя е идеалната жена-мила, добра, грижовна, нежна и ме обича повече от живота си. От другата страна е Ива-тя е огън, пали кръвта ми, тръпката ми към нея никога не е угасвала. Ива е и единствената жена, която съм обичал.  
-А Ани? Ани обичаш ли я? 
-Не знам. 
Ани усещашу„е, че нещо става. Питаше Крис, какво му е, но той винаги си измисляше различни оправдания. Крис беше подарил на Ани едно ателие и тя често ходеше там да рисува. 
Беше неделен ден и навън силно валеше. Ани пак беше в ателието и на вратата ѝ почука едно момиче. Ани отвори и покани момичето да влезне. Това беше момичето от рождения ден на Крис. Почерпи я с чай и бисквити и я попита какво я води при нея.  
-Ти май не ме позна.  
- Но ние познаваме ли се? Извинявай, но аз не си те спомням. Коя си ти?  
- Аз съм Ива, бившата приятелка на Крис.  
Ани остана изумена.
-Какво искаш от мен? Защо си дошла?  
- Искам да ти кажа да оставиш Крис, за да бъдем щастливи заедно. Аз съм единствената жена, която някога е обичал и ще обича. Ти само пречиш. Жал му е да те остави и затова още е с теб.  
- Какво говориш? Веднага напусни ателието ми! Ти си го зарязала заради друг и понеже не си щастлива си дошла да разрушиш и нашето щастие.  
- За какво щастие говориш. Ето виж наши общи снимки. Погледни как ме гледа. Теб така някога гледал ли те е? Знаеш ли защо тези дни е толкова тъжен? Защото не знае как да те разкара от живота си.  
- Веднага напусни ателието ми! Няма да те слушам повече! Върви си и никога не се появява пред мен!  
Ива си тръгна, а Ани не можеше да повярва на думите ѝ. Плачеше и си мислеше върху думите на Ива. Дали наистина не пречеше на щастието на двамата. Вечерта се видяха с Крис. Той дори не забеляза, че цял ден е плакала. Тя отново го попита какво му е, а той за пореден път я излъга.  
Ани не знаеше, какво да прави. Искаше да го попита за Ива, но нещо вътре в нея и подсказваше, че ако го направи това ще е последният път, в който вижда Крис, а тази мисъл я убиваше. След няколко дни получи смс от Ива.  
„Искаш ли да се убедиш в думите ми? Довечера организирай вечеря само за вас двамата и аз ще направя същото. Нека Крис сам да избере при коя да отиде“.  
Ани дълго се чуди, но накрая прие.  
Позвъня  на Крис и му каза, че тази вечер ще направи романтична вечеря и да не закъснява. Крис усещаше, че Ани се отдръпва от него и много се зарадва на тази вечеря. Искаше Ани да е щастлива и знаеше, че нейното щастие е той. 
Ани беше приготвила красива вечеря със свещи. Беше облякла красива рокля и приличаше на кукла. Крис тъкмо тръгваше от фирмата, когато му позвъня Ива .
-Крис, моля те ела при мен.  
-Какво е станало? Защо плачеш? 
- Не знам, какво ми става. Задушавам се и не мога да си поема въздух. Моля те ела. 
-Изчакай, сега ще звънна на бърза помощ. 
-Не, моля те ела ти. 
Крис веднага тръгна към Ива без да осъзнава, че това е капан. Още на вратата Ива му се хвърли на врата. 
-Не ме оставяй сама. Аз пих успокоителни, но ме е страх да стоя сама. 
-Аз не мога да остана. Трябва да се прибера. 
-Моля те, Крис. Страх ме е. 
Ани стоеше на красивата маса сама и чакаше Крис. Той вече закъсняваше много. Тъкмо реши да му позвъни, когато получи смс от Крис, че тази вечер ще закъснее. 
-Боже, това не може да е истина. Толкова ли ме мразиш, Боже. Защо не ме уби, а цял живот ми пращаш само болка, мъка и страдания. 
Това крещеше Ани през сълзи. В този момент получи още един смс, но този път от Глория. Беше ѝ изпратила снимки как Ива е прегърнала Крис пред вратата, а под снимката пишеше:“ Вече знаеш кого избра Крис“. Беше ѝ изпратила и един видео клип. Не знам кое уби душата на Никол- снимките или клипа, или и двете. 
Една от прислужниците беше записала целият разговор между Тони и Крис и това беше клипа, който Глория изпрати на Ани. 
Ани искаше да умре. Не и се живееше повече. Събра сили и написа писмо на Крис. Събра си багажи и отиде в дома на Крис. Събра всички техни общи снимки, всички подаръци, които му беше подарила, остави писмото на леглото му, а върху него и годежния пръстен и си замина. 
На сутринта Крис се прибра. Беше прекарал цялата вечер с Ива. Когато видя пръстена веднага позвъня на Ани, но телефонът вече беше изключен. Отвори писмото и започна да чете. 
„Крис знаеш, че те обичам повече от живота си, но не мога да остана и да преча на щастието ти. Ти не събра смелост, но любимата ти Ива дойде при мен и ми разказа всичко. В последният едни месец беше много тъжен, а аз не искам да страдаш. Щом твоето щастие е Ива, аз си тръгвам и няма да ви преча. Бъди много щастлив, обичай я повече от преди и тя теб също. Цял живот съм получавала съжаление, но никога не съм си и помисляла, че и мъжът, когото ще обичам повече от живота си ще ме съжалява. Много исках ти да ми го кажеш, а не да го разбирам от снимки и клипове, но явно съжалението ти е по-силното чувство, което изпитваш към мен. Не ме търси и не се обвинявай все пак сам си го казал ( аз съм идеалната, но тя ти е тръпката) . Тя е перфектната снаха за вас и майка ти ще я приема и със сестра ти ще се разбира. Искам да ти благодаря за всички хубави моменти. Ще ги запазя дълбоко в сърцето си и никога няма да те забравя. Събрах всичко, което ще ти напомня за мен, за да можеш по-бързо да ме забравиш, ако изобщо съм била в ума ти някога. Моля те, не ме търси повече. Няма какво да си кажем вече. Остави ме да събера сили, за да мога да продължа  да дишам и без теб.  
СБОГОМ КРИС!“ 
Крис беше съсипан. Чак сега разбра колко много е обичал Ани. В душата му стана пусто и празно. Изпочупи всичко в дома си. Никой не можа да го успокои. Нае най-добрите детективи, но така и не намери Ани. Всякаш беше потънала вдън земя. След нея всичко се преобърна. Крис много страдаше, но знаеше, че Ани не би искала да е пропаднал за това продължи напред. Запозна се с едно момиче и не след дълго се ожени за нея. Не я обичаше, но все пак тя беше идеална за майка му. Държеше се ужасно с нея, но на нея не ѝ пукаше нали вече беше от елита. Дори не спяха в една стая, а просто се водеха мъж и жена. 
Какво стана с Ани ли? След една година се завърна в родния си град Златоград. Баба ѝ беше много зле. Ани легна на рамото на вече не мощната Мария. Разплаква се ѝ и каза. 
-Бабо, и ти ли ще ме оставиш? Ти беше моето единствено семейство, а сега искаш да си отидеш.
- Не плачи, детето ми. Такъв е живота, има начало и край. Моят край дойде, но ти не тъжи. Аз извървях своя път и дойде време Бог да си ме прибере при него. Единствено ми е мъчно, че не успях да те видя булка и че не създаде семейство. 
- Бабо, аз създадох семейство. Преди няколко месеца се омъжих. 
- Как така. За кого? 
-За Никола. Намери ме и ме изправи на крака. Прие ме такава, с разбито сърце и без любов, но ти преди години ми беше казала, че някой ден и аз ще го за обичам. Може би си права. 
Мария се разплака и прегърна Ани. 
-Сега вече ще умра спокойна. 
До няколко дни почина Мария. Ани я погреба и отново замина заедно с Никола и повече никога не се чу нищо за нея.