27.06.2006 г., 0:43 ч.

Една стара история 

  Проза
1130 0 3
10 мин за четене

-Сипи по едно малко първо и после ще ти разкажа историята,която ти обещах.За да разкажеш тази история трябва да изпиеш поне две-три малки,но и едно ми стига на мен.Помниш ли селото Ружа,което остана изоставено и хората го напуснаха за дни,е  точно там се е развила тази история,научих я от кореняк руженец,роден и израснал там,но и той напусна селото със останалите хора.Дони наля чашата на стареца и седна до него,любопитството го терзаеше,искаше да научи тази история.

-Всичко започнало много отдавна с едно малко момиче на име Ружа.Била на около пет години,когато родителите и бедни хора селяни,отишли на нивата посред най-големите пекове и жеги.На връщане ги хванала буря,небето се разтресло,и те се скрили под едно дърво,но за жалост дървото било покосено от гръм и те загинали.През това време малката Ружа изпаднала в истерия,започнала да пищи и да плаче,жената която я гледала,не знаела какво и става.От този момент Ружа придобила дарба,дарбата и била да вижда във бъдеще и настояще.Така малката изгубила най-скъпите си хора,и придобила най-страшната дарба на света,на гърба си трябвала да носи огромен товар,а била едва пет годишна.Я,Дони сипи ми още едно,пресъхна ми устата,а и тази история ми е тежка за разказване.

Младият мъж нямаше търпение да научи останала част от историята и с неохота стана да налее поредното питие.Ноща се очертаваше да бъде дълга,луната вече светеше и през малкия прозорец се провираха лъчите и,изведнъж му се стори,че в луната вижда образа на момиче,тя се усмихваше.”Боже,побърквам се от историите на този старец”и разклати глава,сякаш да отпрати това чудно видение.

Постави питието пред стареца на кръглата дървена масичка и отново седна до него,очите му се разшириха от желание да чуе историята,и стареца като отпи една голяма глътка продължи.

-Ружа растяла под грижите на леля си и чичо си,всеки ден тя разцъфвала и ставала страшно красива.Момчетата от селото я заглеждали със влюбени погледи,но родителите им не искали Ружа за снаха,защото била странна,дори някои по лоши хора я наричали “лудата”.Самото момиче знаело всичко което се случва,но рядко говорела с чужди хора,нямала доверие на никои и усещала,че хората я мислят за луда.Но настанало време на беди и злощастия в селото,деца се давели в реката,хора загивали от слънцето,семейства се разделяли.Ружа знаела и предусещала всичко,за да помага на хората тя започнала да ги предупреждава за това което може да се случи.С нейна помощ спасили две деца сестрички от удавяне,отишли на реката и по мъничкото влязло на вътре,течението го повлякло,и голямото за да му помогне скочило и то,в този момент Ружа усетила нещастието,сърцето и сякаш замръзнало,видението за миг блокирало мозъкът и.Веднага били предупредени хората от селото и децата били спасени само с уплаха се разминали.И понеже тези две деца били дъщеричките на кмета,той предложил селото да се кръсти на Ружа,за добрините които правела на хората.Имало съвсем малко несъгласни и оттогава селото се казва “Ружа”.И това може би било единственото добро нещо което направили хората за нея,макар че аз не зная каква добрина е това.Знаеш ли,уморих се хайде да продължим утре.

Дони погледна стареца,а не го виждаше гледаше някъде през него,намираше се в това село,а пред него стоеше Ружа усмихната,подаваща му ръка.Той се сепна и видението му отново се стопи.

-Не,не искам сега да чуя цялата история.Не мога да чакам до утре.

-Дони историята е истинска и не е с хубав край,сигурен ли си,че искаш да я чуеш?

-Искам,искам продължавай…

Стареца опъна краката си под масата,отпи глътка и продължи.

-И така бяхме стигнали до къде…?А,да до името на селото,страхувам се че вече паметта ми се губи,дано не пропусна най-важното.Ружа лекувала хората,знаела как да приготвя лекарства от билки и мехлеми,и много скоро цялото село ходело,да търси съвети при нея.Както казах тази дарба била много тежка за едно момиче,което си нямало никого.Но силата и вярата,че прави добро я крепели.Докато не и се случило това което се случва на младите,влюбила се толкова силно и искрено,и толкова чудесно и се сторило,че не вървяла,а летяла.Момчето било красиво,работливо и дошло в селото да помага на чичо си.За първи път се видели на полето,той седял пред нея като попарен и както знаеш младите сърца са като птички туптят ще изхвърчат.Започнали да се виждат тайно,защото хората обичали да сплетнят клюки и да развалят хубавите чувства,но чичото на момчето подразбрал нещо,и казал на племенника си че момичето е лудо,да си потърси друга.Но момчето което имало странното име Вихър,не предал любимата си и продължил да се вижда с нея.И дошъл ден,много страшен и труден за Ружа,разбрала,че ако любовта,която срещне в живота си е истинска и прераства в нещо по голямо,тя ще загуби дарбата си завинаги.Колко сълзи изплакала,колко молитви отправила,защо Господ и дал нещо,с което може да помага на хората само ако е сама.Пред нея стоял избор да помага цял живот на хората или да бъде щастлива завинаги.Мислила дни наред,колко нощи не спала,и накрая взела своето решение,когато се срещнала с Вихър тя му разказала цялата история от край до край,със сълзи на очи тя му казала,че ще остане такава каквато е била досега.Със свити сърца,тя и той поели в различни посоки.

В очите на стареца проблеснаха сълзи и Дони си помисли,че горкият няма да издържи края на историята,той сякаш прочете мислите му и каза:

-Аз тази история не я разказвам за първи път и този път ще я надживея.

Преглътна малко от питието си и продължи.

-Хората от селото никога не разбрали за жертвата на момичето,никога не видели сълзите под дългите мигли,и никога не оценили дарбата и.Една нощ тя заспала дълбоко и сънувала странен сън,малкия Хуан който живеел на тяхната улица,плачел и  казвал “бягай,бягай”.Ружа се събудила със странно тягостно чувство,не можела да разгадае това послание.Чула викове в нощта и уплашена излязла навън,когато погледна плевнята на Хуан,който сънувала горяла,а майка му крещяла “Хуан е вътре,вътре е,помогнете”.И сякаш неземни сили завладели Ружа без да мисли на бегом влязла в горящата плевня,димът замъглил погледа и,спирал дишането и,но тя търсела обезумяла и видяла детето на земята,със сетни сили,го взела във ръце и излязла навън.За съжаление било късно детето се било задушило със дим.Майката на Хуан във своята болка без да мисли,започнала да вика обидни думи по Ружа”Ти нали имаше дарба,а не спаси детето ми,вещица ти си виновна”и изведнъж всички хора,се обърнали срещу нея,във ушите и звучала само грозната дума “вещица”.Разплакана Ружа бягала,бягала,и плачела питала Господа си,какво е сгрешила,че не е спасила едно дете нуждаещо се от нея.Тя се била отрекла от всичко,от себе си дори за да спасява,а едно дете оставила да умре.Изпълнена със вина и болка от обидите,сърцето и я отвело на брега на реката,там се срещнала за последно със своя любим.Без да мисли Ружа навлязла във реката и влизала по надълбоко,докато водата стигала до кръста и,погледнала небето и видяла себе си,потопила се във студената вода,и след миг на повърхността нямало дори мехурчета.На другия ден,хората открили тялото и,Вихър щом го видял и паднал покосен,отвратен от злобата на хората,която я беше убила,той им казал какво тя беше направила за всички,какво бяха направили те,те просто я били убили.И бяха загубили най-красивото и добро нещо във това село.Малко време след това хората започнали да напускат селото,носещи със себе си огромен товар-вината.Селото останало празно и самотно,само на върха на селото е гробът на това смело момиче,и казват,че и до днес незнайна ръка остава свежи цветя на гробът и.

Дони стоеше на масата хванал главата си с две ръце и хлипаше като малко дете.Старецът го потупа по рамото и му каза:

-Това е живота,най хубавите неща се постигат с много голяма болка.Струва ли си? В тази история не знам кое е струвало повече.Ти си млад може и да разбереш.

Стана и с леко накуцване тръгна към вратата,преди да я отвори му махна с каскета си.

Дони изтри лицето си и го попита:

-Не ми каза как се казваш?И всъщност откъде научи моето име,аз не съм ти го казвал мисля.

-Вихър…

Вратата се отвори и затвори,остана само полъх.Дони остана сам,погледна луната и тя беше там просто се усмихваше и му махаше.

-Тя е свободна -каза той с поглед нагоре.

Заключи вратата след себе си и тъмнината пое силуета му…

© Нана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Супер е и малко тъжно..Браво!
  • Много благодаря на всички,и на тебе ki'ka че първият ти коментар е за мени е хубав!
  • Супер е!!! Имах чувството, че срещу мен стои някой и разказва тази история.... нямам думи.Прекасно си я написала.Поздравления
Предложения
: ??:??