Едни истории...5

        - Петро, ела да ти покажа нещо..- каза Ангелики отваряйки пикапа, вдигна седалката и извади ловна пушка надцевка - Ето, ей така за кураж за сама жена,... може и на теб да потрябва някой път,.. има лисици, чакали из гората...Имам пушка и в леката кола..

- Браво, а още имаш ли,  ти си като  арсенал и въоръжена до зъби - сериозно  я подкрепих

- Да имам, в синия трактор имам пушка -помпа,.. имам и в спалнята...

- Добре, а стреляла ли си,.. не са за украшение, нали - попитах

- Не, не са,.. виж ...

И сръчно извади надцевката, зареди и се прецели в някаква кофа... бум и пластмасата се разхвърча, насочи пушката към друга кофа,.. бум, и отново стана на парчета...

- А ти можеш ли..- засмя се тя и ми подава пушката

- Не, аз без пушка.. - грабнах един голям гаечен клюя и го захвърлих все сила към едно бидонче, потъна като пирон в кисело мляко и шурна от него вода.

- Браво, забележително,.. а ръкопашен бой можеш ли, Петро

- Мога разбира се, но тук няма пясък - засмях се на свой ред

- Защо пък ти е пясък...

- Ами като видя, че ме побеждаваш, да взема шепа пясък и да ти го хърля в очите, така

по-лесно мога да те победя или да избягам...- засмяхме се и двамата на шегата ми

Неусетно сме се доближили предателски близо един до друг, усещах дъхът й,... усещах

миризмата на жена.Присегнах се, подхванах я през кръста и леко я придърпах към себе си.

Ръцете й тръгнаха нагоре по моите ръце, обвиха врата ми,...целунах челото й, скулите й...устните ни се намериха  горящи и жадни...Понесох я към спалнята й....

            Подранилите петли ни разбудиха...

Лежахме един до друг немърдащи, сякаш не искахме хубавият сън да свършва.

- Петро, най-накрая събрахме кураж и двамата,...бях като в безтегловност

- Ангелики права си, таяхме скритата си надежда за един ден ако,.. и ето денят дойде. аз те харесвам, добра си, мила, ти ме спаси,.. и мога да направя всичко за теб - с треперящ глас казах и се сгуших в нея, като в ангел пазител

И един неделен ден

- Петро, да идем при родителите ми и да им съобщим какво сме решили....

Посрещнаха ни,малко учудени от неделното посещение

- Мамо, тате,.. ние с Петро решихме да се съберем, да заживеем заедно, да се оженим,..

смятам, че ще одобрите.

След месец поканихме и моите родители, направихме скромна сватба в параклиса на селото..

Мдаа, животът  продължава,.. и отново бях щастлив и изпълнен с енергия...

            Дните и годините пак се затъркаляха унесени в работа и грижи по децата, сякаш

не ги брояхме...

- Петро, някакви момчета те търсят....

Излезнах с омаслени ръце, прибърсвах ги с парцал, прибърсвах и гаечния ключ. Две високо слаби момчета, бледи и неуверени, пристъпяха от крак на крак

- Здравейте момчета, какво ви води насам - попитах любезно

- Кирио Петро,.. татко - започна едното - Не ни ли позна,.. ние сме синовете ти

- Няма значение,.. какво искате момчета

- Татко, всички ти се извиняваме и те молим да се върнеш отново при нас ...

- Първо , кои всички,.. после къде да се връщам,.. ами вие ме изгонихте, а казвате , че сте мои синове,.. Защо никой от вас не ми каза '' Ей, нашия бракът ти е в опасност, мама има нов ''

а безучастно стояхте и наблюдавахте сеира,.. Защо ни е татко вмирисан на лайна и животни, виж градския мъж мирише на парфюм и е с обноски,.. отдаде ви се възможност и ми го

върнете...А знаете ли дядо ви как ви наричаше, вместо внуци за него бяхте мелези,.. а ако бях американец, дали пак така щеше да ви нарича....-  през зъби  им говорих

Стояха пред мен, сякаш думите ми за тях нямаха никакво значение

- Петро, ти нали беше споменавал, че имаш апартамент  във Филипополис, пазил си го

за нас,.. да ни го дадеш, имаме нужда от пари - подхвана другия. Настъпи кратко мълчание,...дочух врата на пикапа да се отваря

- Имах, имах и то голям апартамент,.. пазех го за вас, много момчета и момичета гърчета идваха да учат в България фармация, медицина,.. исках и вие да учите, да имате апартамент,...

Всичко отиде на вятъра,.. продадох го, за да спася жалкото стопанство на гръцкия ви дядо,

защото той всяка неделя ходеше в Атина при жените в борделото и пръскаше парите от

стопанството там...А вие знаете ли нещо за българския си дядо, въобще виждали ли сте го...

Младите хора се спогледаха...

- Не знаете също - продължих с нервен тон - Че докато бяхте болни, неразположени,

аз ви гледах и лекувах, а майка ви ходеше '' по работа '' из Атина, защото се беше вживяла насериозно в новото си призвание да бъде дама и величие...

Вие, които казвате, че сте мои синове, какво направихте та да живея в нашия дом,...

вие проявявахте ли интерес дали този човек, когото наричате сега '' татко '' е бил винаги

здрав и силен,.. Не... Спирам дотук...

Сега аз вече имам ново семейство, нов дом, нова работа,...нов живот...

Не искам да ви виждам повече тук,.. нито вас , нито  вашата майка,... за мен вие вече сте

лошо минало, прочетен и смачкан вестник...

А сега, там от където сте дошли...и не се мяркайте по-вече пред очите ми.

            Не знам какво ги е уплашило по-вече,.. искренността на думите ми, или...в дясната

си ръка стисках големият гаечен ключ, а в другата омасления парцал....

Осетих ръката на Ангелики върху рамото си,... очите й бяха насълзени. Вратата на пикапа зееше още отворена.

- Петро, Петро,... миличкият ми, ...успокой се,.. миличкият ми той...

Тя беше пред мен, повдига се на пръсти, за да ме целуне, ръцеъе й галеха небръснатите ми бузи. Гаечният ключ издрънча на плочките, парцалът се скупчи на една топка. Наведох се, повдигнах я нежно и се зацелувахме, ръцете й обвиха врата ми, краката й се сключиха на кръста ми, понесох я така към вкъщи. Детски плач огласи къщата

- Ох, Петро, Алекси се е събудил,.. да не разбуди Еленица с плача си...

Ще запомним до къде сме стигнали и довечера започваме от там...

Милият ми той..- засмя се Ангелики - Тук сме Алекси,.. идваме, идваме двамата с тати...

- Татти,.. мамма...- повториха детските устнички...

БОРДЕЛО - нарицателно име на хотел с червени фенери

-----------------------------------------край...............................