Егоист
Реших да стана егоист и за себе си да те поискам... Да ме дразниш, да те искам, да откачам всеки ден по теб! Сутрин да си крива, недоспала, да поискаш шибано кафе, аз със радост да направя и така да бъде всеки ден!
Всяка вечер в мръсна жега, да обгръщаш себе си с юрган, да ни разделя тази мръсна гад... Да ме обичаш като за последно, да търсиш само моите очи, да искаш да ме хапеш постоянно, и аз да давам същото на теб...
Реших да стана егоист, да те държа тъй здраво, че въздухът ти да се слее с моя и без мен да ти е трудно! Да искаш да заспиваш всяка нощ до мен, да те събуждам с ароматното кафе, да галя нежната ти кожа, да обгръщам малкото лице...
Реших да стана егоист, но без теб е много трудно... Когато няма те до мен, остава само идеята!
Свързани произведения
Коментари
-
и шибаното кафе в началото, после в края стана ароматно, може пък вулгарният език да го прави лятно?
-
Ако не беше конкурсна творба, щях да подмина и въобще нямаше да си правя труд да коментирам, но сега ще го сторя.
Че лято не открих, не открих, но все пак има някаква пародия на любов, но дали това е достатъчно това нещо да покрие елементарните критерии... Нека друг отговори!...
А, ето, явно мръсната жега е метафора за лятото, добре, че погледнах пак
)
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
