5.03.2025 г., 7:37

 Ежедневки (154 и 155 част)

474 1 11

Произведение от няколко части към първа част

Ежедневки 154

 

1. Маскирах се, като разтройство... и ми писна от участия в реклами...

2. Изплюх се на късмета си... и се подхлъзнах на слюнката...

3. Излъгах закона... но не и съвестта си...

4. Думата ми на 2 не става... на повече, може...

5. Изведнъж станах много грозен за жените... фалирах...

6. Реших да пиша само по лични спомени... и ме хвана деменцията...

 

03.03.2025.

 

Ежедневки 155

 

1. Маскирах се, като монолог... и открих, че няма какво да кажа...

2. Представям се за светец... и редовно ми целуват копитата...

3. Живея, като свободен човек... по чуждите правила...

4. Нямам време за празни приказки... а само такива дърдоря...

5. Нямам проблеми за решаване... теглил съм майна на всичко...

6. Пиша само глупости... а читателите ми друго намират...

 

03.03.2025.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

следваща част...

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ина, даде ми тема за размисъл и Вдъхновение поне за йоще 1 000 000 ежедневки 🤣🙃🤣
    Мерсаж.
  • Ако няма правила-не може, ако имаш свои-не става, ако си по чуждите- защо си ги откраднал...
  • Мерси, Петре.
  • Ооох, по 155.3 , така най-лесно се живее / така де, като между две релси и ни на ляво , ни на дясно , и видиш ли другите да викат УРААА, викаме и ние /. ДАа , би било хубаво...
    Ама и другите ежедневки си ги бива.
  • Мерсаж, Миночка 🌹🤣🌹

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...