Не се съпротивлявах, когато Стела ме покани един съботен ден при родителите си. Очаквах наистина отново надменни гърци и пренебрежително отношение към българин, и то към аргатин, така де дошъл на крака да им работи и получи за това някое и друго евро.
Бай Маноли и леля Ксанта, с насмешка отхвърлиха ' кир и кирия''. Това е за пред хората, бяха единодушни те.
- Е, това ли е оня герой, дето те е спасил, дъще. Изглежда сериозно момче, постъпил си много правилно. Не всеки не би загубил самообладание при такава ситуация.. Да го наречем не геройство, а мъжество, а Петро.. И преди това отшелничество Стела ни е разказвала за теб.
Ушите ми пламнаха, те ме бъркат с онова гърче. Ще се представя.
- Аз такова - започнах да мънкам - Тя Стела знае де, работим заедно,... аз съм българин и аз работя във фирмата, така де, заедно работим от години.
- Е, има ли значение дали си българин или си от другаде, важното е да си човек - защити ме бай Маноли - То, има доста гърци, дето са гърци само на книга, а няма да ти помогнат, да те защитят. Някои казват, българи и гърци се мразейки от войните. Ами война е било, кой е направил войните, дядо ти или моите родители...Не, на тях война не им трябва, това е дело на политиците и силните държави, те не искат да има разбирателство и мир между съседите. Ако греша нека бог ме съди. Ние, обикновените хора милеем един за друг.
- А ти Петро, си православен християнин , нали - подхвана леля Ксанта
- Даа - засмях се дружелюбно - Даже съм кръщаван в църква. То едно време е било забранено, но баба ми скришом и тайно ме е завела в църквата да ме кръщава. Сега е разрешено, но вече не знам по- подробно.
- О, я виж ти - възкликна леля Ксанта - Сигурно и твоите родители не са някои големци.
Остана да добави, '' Ами щом си дошъл тук да си вадиш хляба. ''
- Не, те са обикновени хорица - защитих се - Не бяха съгласни да работя навън, но изведнъж намирането на подходяща работа стана трудничко, и за това и аз като много млади хора тръгнах по света. Някой ще ме попита, защо избра Гърция, Атина, отговарям му веднага, близо е до България, близки сме по манталитет, топличко е, има море. И като не те мързи да работиш няма значение в коя страна си.
И двамата се спогледаха и закимаха одобрително с глава. Стела гледаше ту тях, ту мен, примърдваше с устни,
сякаш да отговори вместо мен.
- Така е, щом човек е здрав, трябва да работи, а разбирането дали си беден или богат, зависи от самия себе си, как гледаш с окото си на това което имаш. Богатство и да имаш и да нямаш, но нямаш ли любов, за какво ти е - философски заключи леля Ксанта - Стела спомена, че утре ще ходите на море,... и умната и с морето и с живота, не са до коляно. Внимавайте, деца.
А ние през седмица им гостувахме и винаги бяхме радушно посрещани.
- Кирия Ксанта, , а ще разрешите ли със Стела да идем до България, тя не е ходила там. Да види къде живеят родителите ми, да види моят град.
Предупредих майка и татко по мобилния
- Идваме с едно момиче, ама да не се запретнете да боядисвате, да сменяте тапети, или купувате нови цветя за градинките, ей така както си е. Ние сме само колеги, приятели, сега се проучваме, но се харесваме взаимно.
Стела беше възхитена от пътуването, от посрещането. Изглежда представите й за България се измениха положително.
Времето вече захладня. Първите дъждове напомниха за есента. Беше ни приятно заедно да ходим на работа, да скитаме из Атина или да се излежаваме необезпокоявани от никого в почивните дни.
Събота е. Навън тихичко ромолеше есенен дъждец. До мен Стела се беше сгушила и кротичко спеше, положила длан под лицето си. Какво ли сънуваше, защото усмивка бе застинала на него.
Измуших се тихичко от леглото, ще я изненадам със закуска и после ще му мислим.
Екранът на мобилния ми присветна и засвири мелодията си.
Събота е, погледнах безинтересно,... скрит номер...'' Даа, веднага ти вдигам ''. След няколко минути отново, срит номер.
Е кой ли е толкова потаен. Да изтрия ли позвъняванията , ами ако Стела е дочула и попита, губя доверието, нали.
'' Ако в съботен ден ти позвъня, ще ми отговориш ли...'', спомних си думите на Соня- Анастасия .
Не, няма да вдигна. Не искам да се раздвоявам. А ти коя беше, нещо виртуално ли. Имам си реално.
Е, сбогом Хъдзънов залив, сбогом Ниагарски водопад и колекция от жълти дъждобрани от посещенията ми там.
Погледнах, Стела все още кротичко спеше.
Из кухнята се разнесе миризмата на палачинки. Палачинки с българско сладко от ягоди, друго от касис, има и от цариградско грозде...
- Охоо, както съм гладна ще изям всичко заедно с готвача.
Смееше се тя по нощничка в рамката на вратата и протягаше лениво.
- А такаа, а аз за десерт ли ще съм или за предястие - смеех се и аз.
Дали е чула позвъняванията, да й кажа ли за тях, какво да й кажа от скрит номер ми звъннаха. Не е честно да премълчавам. Взех мобилния си, показах на дисплея. Тя ме погледна в нежен поглед, погали лицето ми.
Закусвахме с обичайните закачки или планове къде може да идем днес в дъждовното време.
Поглеждах смутено към мълчащия мобилен. Колко бе добре, когато ги нямаше в експеримента, живееш без напрежение и стрес от тях.
- Измислиих - викаше Стела - Измислих, изключваме за два дни мобилни, интернет, също както в експеримента. Само да се обадя на мама, че два дни сме изключени по лични причини.
Изключихме всичко и като радостни деца наскачахме в леглото...
......................КРАЙ ..............
© Petar stoyanov Всички права запазени