Емили 8 част

             Отключвам вратата  и каня Алисън да влезе. Апартаментът ми не е голям, но си го харесвам. Гледам да не мърся много, но в сряда идва една мексиканка  да чисти основно. Плащам и колкото каже, а понякога ми оставя и храна.
       Вече успяхме да се запознаем в асансьора. Тя пристъпя бавно и се озърта. От дълъг коридор се влиза направо в хола. Не е нищо особено, хол с канапе, маса за кафе  и два фотьойла. На стената е телевизора, а под него има нисък дълъг шкаф пълен с книги. Встрани е барчето, където има няколко бутилки с уиски, водка и коняк.
-    Сядай, Алисън, сега ще донеса бирата.
           Тръгвам към кухнята, но момичето върви след мен и ме следва. 
          Аз отварям хладилника и вземам две бири. Студени са. Веднага се изпотяват, защото в кухнята е много горещо. Отварям ги и подавам едната на Алисън. Сещам, се че имам и чипс, отново ровя в хладилника и вадя пакета. Алисън ме гледа. Готина е. Черните и мигли са изрисувани изкусно. Устните и се разтягат в топла усмивка и два реда бели зъби се показват. Аз я приближавам бавно. Навеждам глава към нея. Тя повдига глава  и разтваря устни.  Сливам устните си с нейните. Целувката  ни е нежна и опознаваща. Плъзвам пръсти по презрамките на блузката и. Отмествам ги, устните ми са рамото ѝ. Целувам раменете ѝ, а тя въздъхва, после смъквам блузката ѝ  и заравям ръце в гръдта ѝ. Алисън се изпъва като струна. Подпирам я на стената и я галя. После вземам бирата и я изливам върху нея. Кафяво ручейче пълзи по тъмната и кожа. Навеждам се пак и изпивам всяка капчица пяна по мокрите ѝ гърди.
  Алисън стене. Натиска главата ми към себе си. Алисън се усуква около мен. Аз я разкопчавам и смъквам късите  ѝ дънки, плъзгам пръсти  в нея, милвам я и после разтварям краката ѝ. 
             Събуждам се, а до мен няма никой. Момичето е изчезнало. По възглавницата има  петна от черен грим. Заравям глава и заспивам отново. После сънувам нощта, мотела, черното  момиче, писъкът на черното голо момиче  и се събуждам. Оглеждам се. У дома съм си. Не ме е страх, но сънят оставя неприятна следа в мозъка ми. Тръскам глава.  
              Я се стегни, Том…
      Ставам да отида до банята. На огледалото има нарисувано едно сърце  и телефонен номер. Ехааа, значи не съм все пак зарязан…
  Изкарвам Алисън от главата си и я заличавам безследно.
   Гладен съм, но освен пакетът с чипс и няколко портокала няма нищо. Хрупам чипса, а после идва редът на портокалите. Седя на терасата  и пуша. Ще се срещнем довечера с Емили. До тогава никакви разговори, никакви телефони, така сме се разбрали.
    Денят е слънчев. Решавам да поплувам на плажа, затова се обличам и излизам. В колата е горещо, пускам климатика, той мърка като котарак и обръща въздухът. Не ми се слуша радио. Повъртях се безцелно, карах из няколко квартала и стигнах до брега. Потърсих по-безлюдно място, свалих си дрехите и останах по бански. Изпуших една, две цигари и влязох в океана. Главата ми се прояснява. Въпросите, които ме дразнеха снощи, сега съм ги затрупал без отговори. Но те пак изплуват и не ме оставят на мира. Мисля… Мисля и стигам  до това, че така е трябвало да стане. Пречуках сърбина, за да не изнудва момичето ми. Мисля си за нея. Искам точно такава жена. И повече никакви свалки за една нощ.
       Тя е омъжена, но не ми пука. Все ще намерим начин да се срещаме. Ако една жена иска, винаги ще намери начин. А сега ми е в кърпа вързана, красавицата Емили. Зеленооката красавица. Аз я спасих от този негодник. Но защо я е изнудвал? Трябва да разбера още тази нощ. Какво ли е имала с този тип? А също ще си получа и парите. Сто хиляди. Тя каза, че всичко има цена. Тя знае цената на парите щом казва така. Със сто хиляди мога да си изкарам спокойно лятото, даже и няколко следващи лета…
      Студената вода ме освежи. Океанът е хубав. Опира в небето.
Необятен и величествен. Плувам мощно, а после се оставям на гръб във водата. 
       Лежа на пясъка и погледът ми се рее в небето. Взирам се в слъцето.  Слънцето е гореща тлееща сфера, в която без очила не можеш да погледнеш. Няма облаци, само лазурно небе, което в далечината се слива с океана. Вълните шумят  тихо и  лениво плискат брега. Пяната попива в пясъка, а дребни миди и камъчета проблясват във водата. Слънчевите лъчи си играят и правят безброй слънчеви зайчета.
    Вината ми се стопи, тревогите ми изчезват, става ми леко на душата, фантазирам си за нас, за мен и Емили, за зеленоокото момиче…измит и очистен, аз затварям очи и заспивам.
     Прибирам се у дома. След днешния релакс на плажа ми е още мързеливо. Пътьом си купих пица и бургер. Гладен съм като вълк. Изпих две кафета и сега ми е свежо. Горчилката от кафетата ми е още в устата, но това е приятно. Усещане за  нещо забранено, тръпчиво и горчиво. Май съм станал много емоционален. Дали любовта ме прави такъв?
      Прецъквам програмите на телевизора и пускам една музикална програма. Хип- хопът дъни страшни парчета. Пие ми се бира, но устоявам на изкушението. Вземам си студен душ, избръсвам се старателно, мия зъбите добре и се обличам в чисти дрехи. Време е да отида при Емили. Нощта е наша…
    …………………………………………………………
      Емили не може място да си намери от нерви. Върти се от стая в стая, влиза в кухнята и сяда до масата. Взема от фруктиерата една ябълка и забива зъби в нея. Хрупа я, но не усеща вкусът ѝ. Сокът се стича по устните ѝ, по брадичката. Емили се измива, наплисква лицето си. 
    Дали Том се е справил? Какво ли става? Как ще изчака до довечера да разбере? Ами ако се е провалил? Ако са го спипали ченгетата? Ако Владе го е убил?
   Въпроси, като стършели я жилят. Страхът се надига и я обхваща.

           Дали Том ще я изпее, ако стане напечено за него?
Свива се на леглото и затваря очи. Ами ако и Том стане алчен и започне да я изнудва…имат обща тайна…
     Започва да трепери. Ще рухне…Става до банята и повръща. Взема една таблетка от розовите. Трябва да се успокои до утре вечер…

           Заспива, но сънува пак Прищина…Къщата, училището, учителите, ученичките, кучетата… закланите кучетата… Сънува тълпа от хора. Войници. Много войници я сочат и викат, че тя не е косоварка, а сръбкиня...Искат да я екзикутират...стрелят срещу нея. Владе се смее. Намига и. Смехът му кънти...

           Емили изпищява и се събужда. Сама е. Тъмно е. Още е нощ.Челото й  гори в треска. Потна е. Но после започва да зъзне. Тежка нощ…
……………………………………………………………………………….
 
     Спирам на паркинга до колата ѝ. Емили излиза и заключва. Аз също. Наоколо няма никой. Вече тъмнината се е спуска  над колите. Хората са вече в крайбрежните барове. 
-    Какво става Том?
-    Еми, всичко е ок…ок…нямаш проблем…

    Тя не казва нищо, само се вдига на пръсти и ме целува. Носи раничка на гърба си, но аз отговарям на целувката ѝ и я придърпвам към себе си. Целуваме се дълго като ученици през ваканция. После тя ме отблъсква леко от себе си, но ме хваща и преплита пръстите си в моите :
-    Ела, Томи…ела…
   Тръгваме към дюните, към нашето място. Искам да я питам за много неща, за сърбина, за живота ѝ, за нашата връзка, но мълча и не казвам нищо. Май сега не е моментът. Може би по-късно тя ще се отвори пред мен.
    Сядаме в дюната. Нощта е нежна и тъмна като кадифе. Луната изгрява с тънък сърп. Хубаво е. Аз съм се размекнал, прегръщам зеленоокото момиче, моята любов…Влюбен съм… Тя отваря раницата и изважда малка бутилка с уиски. Отвърта капачката и ми я подава.
-    Еми,  уиски…?
-    Да, Томи, имаме нужда от нещо по-силно…
   Аз я поемам и отпивам голяма глътка. Алкохолът се разнася от устата ми в стомаха. Много е силен, става ми приятно…, но защо има такъв вкус…на горчиво кафе ли…не … с вкус на горчиви бадеми…
    Става ми зле, не мога да си поема дъх, сърцето ми думка, поглеждам и виждам, че Емили е застинала над мен…после потъвам…
    Милица или Емили напуска паркинга. Добре, че тук няма камери. Вече е свободна, няма никой да я изнудва, изчистила е добре проблема.  
    Една мисъл жужи в главата ѝ…дали не е ред за съпругът ѝ…

                                    Край