Появяването му разбуди духовете в градчето. Беше един от известните, по онова време, артисти. Отдавна е излязъл от тук. Завръщаше се рядко, по за ден, два и пак заминаваше. Играеше в най-големия театър и от неговата сцена беше стигнал висините. Стана легенда. Сега се задържа тук по-дълго. Заживя в новата къща, която израсна на мястото на бащината му. Започнаха я рано през пролетта и към есента беше готова. Висока ограда я откъсна от улицата и тя потъна в двора. Влизаше се откъм реката, точно срещу едно гърбаво мостче. Тя, реката, беше река, само когато валеше дъжд и рано напролет, при топене на снега. През останалото време водата потъваше под камънаците и се виждаха само отделни вирчета. Той често се заседяваше до някой от тях, загледан във водата. Прескачаше и до кафенето отсреща, да похвърля зарове, да размени по някоя приказка и потъваше в двора.
Привечер, когато слънцето се наклонеше доста, излизаше от къщата. Обличаше се в бяло. Всъщност, той изглеждаше целия бял, защото по него с ...