ЕРОТИЧНА ВАКАНЦИЯ

Ден последен

Днес времето беше прохладно. Слънцето не жулеше така силно,  както преди. В спалната на Кло царуваше пълна тишина. Тя лежеше на широкото легло и преживяваше отново и отново миговете, прекарани на кулата в прегръдките на този силен българин.

Тя беше дошла тук с намерението да си почине от лигавите любовници, на които попадаше в последно   време. Но при вида на този силен, макар и не съвсем млад мъж, Кло не устоя. Нейната природа я тласкаше към силата, към мъжа самец. Чарът и силата на Ник я бяха покорили от първия миг. Сега, след като беше вкусила от финеса и силата на неговия еротизъм и неговата екзотична мъжка сила, Кло го искаше непрекъснато.

За миг мислите ù бяха прекъснати от тихи стъпки в предверието и някой леко открехна вратата на нейната спалня.  «Жан Пиер,ти ли си», попита тя, но отговор не получи. Единствено една нежна ръка се плъзна по бедрото ù. Кло се обърна и видя Джина в цялата ù голота на дневната светлина. Безмълвна, младата жена се изтегна до нея и започна да целува едрите гърди на французойката.

В този миг от съседната стая се чуха първите звуци на цигулката. Жан Пиер свиреше.

Кло, неподвижна и смутена от изненадата, не реагираше на ласките, а Джина продължаваше да целува страстно   гърдите  на приятелката си и да смуче едрите зърна на тази твърда гръд. Лявата ù  ръка бе обгърнала дясната гръд,  а другата нежно галеше плоския корем на Кло. Докато устните си играеха с твърдото зърно, то ръката се спусна надолу и започна да гали вътрешната част на бедрото, което накара Кло инстинктивно да ги разтвори. Почувствала желанието на Кло, Джина поднесе показалеца и средния пръст на ръката си до устните си, навлажни ги и устремно нахлу в Кло. Французойката  стисна бедра и затвори пътя на отстъплението.

Младият цигулар засвири "Пъстървата"  на Паганини, ритъмът на тази вълшебна музика накара двете жени да се   нахвърлят една върху друга и жадно взаимно да смучат.

Езиците се мятаха, потъваха, удряха със всичка сила, галеха нежно и пак се гмуркаха във влажните дебри на плътта,  за да изсмучат докарай живителната влага на сладострастието. Колкото  лъкът на цигулката по-бързо се мяташе по струните на древния инструмент, толкова по-бързо езиците намираха лоното, дълбочината на своето удоволствие. Джина бе легнала изцяло върху тялото на Кло и разтворила бедрата ù, пиеше жадно, докато Кло, обхванала задничето на приятелката си, притискаше устните си към междубедрието на Джина. Езикът ù като сонда проникваше в недрата на младата жена и изсмукваше от там нейните жизнени сокове. А цигулката все по-бързо и по-страстно нахлуваше в стаята, където двете  жени се отдаваха една на друга с цялата страст на младостта.

Цигуларят спря. Песента заглъхна и двете приятелки се отпуснаха уморени и удовлетворени, блажени и притихнали в една прегръдка.

Вечерта се очертаваше многобещаваща. Жан Пиер и Марк бяха поканили Джина на дискотека, така че на Кло и Ник не им оставаше друго, освен да се отдадат един на друг. Ник беше недоволен от поканата, отправена към Джина, но когато срещна нейния поглед, разбра за нейното голямо желание да отиде с младежите.

Компанията на Кло щеше да му помогне по–лесно да преживее отсъствието на Джина. Даже в един момент му се стори,  че Кло имаше пръст в тази покана. На следващия ден Ник имаше рожден ден и му стана мъчно, че Джина няма да е с него тази вечер. Но тя нямаше и понятие за този празник и не можеше да бъде упреквана.

Веднага след вечеря младежите заминаха.  Кло му предложи да отидат да пийнат по чаша и потанцуват в едно малко, но много известно италианско ресторантче,  в подножието на хълма, който се издигаше от западната страна на града.

Когато влязоха в  «Да Джовани»,  часът беше вече малко преди полунощ. Заведението беше почти празно, но за сметка на това градината отзад беше пълна с весели компании. Един акордеон и две  китари допълваха картината  с приятни италиански канцонети. Музикантите пееха и свиреха,  като че ли  бяха някъде по неаполското крайбрежие. Настаниха ги на една допълнителна маса в дъното на градината.

Самият Джовани се въртеше около Кло, като куче около тлъст кокал.

Хитрите му очички излъчваха симпатия и сладострастие. Но поведението му беше изпълнено с респект и уважение. Седнаха, поръчаха кана  «Ламбруско»  и потънаха в приятен разговор.

Малко след полунощ Ник наля чашите с руйното вино и призна за своя празник. Пиха за негово  здраве, танцуваха и пак пиха.

След малко Кло каза,  че отива до тоалетната. Ник искаше да я придружи, но тя му направи знак, че не е необходимо и тръгна.  Върна се бързо, седна до него и го прегърна. Няколко минути след това  цялото осветление на градината изведнъж угасна и Кло се възползва, за да впие устните си в Ник. Целувката им беше особено страстна и продължи цяла вечност. Двамата бяха безкрайно щастливи и забравили в тъмнината целия свят около тях.

Когато силната светлина на лампите ги върна на земята, пред тях стоеше сеньор Джовани с  бутилка шампанско и две  кристални купи, бутилки шампанско имаше и по всички други маси на заведението, а гостите на ресторанта стояха прави с чаши шампанско в ръка, обърнати към Ник и Кло. Акомпанирани от музикантите, всички запяха  «ХЕПИ БЪРТДЕЙ, НИК».

Ник беше зашеметен от тази тъй малко очаквана изненада. Ту гледаше сияещата Кло, ту тази приятелски настроена публика,  пиеща и пееща в негова чест. Ник  се беше просълзил и не знаеше как да благодари на Кло и всички присъстващи за необичайния подарък,  който днес той получаваше от тези непознати хора.

След тоста, изпит на един дъх, всички започнаха да удрят с вилици и ножове по чашите. Кристалният звън подканяше Ник и приятелката му да се целуват. Естествено Кло,  която знаеше,  че този звън е равносилен на българското «горчиво»,  се хвърли на врата му и залепи страстните си устни в тези на Ник. Публиката ревеше от удоволствие, шампанското се лееше като река, а дамите се възползваха от ситуацията, за да поднесат на рожденика и своите устни. Такива подаръци Ник никога не беше получавал, никога до сега. Даже скъпите подаръци на профкомитета по случай 50 годишнината му бледнееха пред подаръците,  които той получи тази вечер сред океана от десетки прекрасни създания от цял свят.

Цяла нощ в градината на сеньор Джовани се пя, пи и танцува. Неуморните италиански музиканти свиреха и пееха,  а публиката им пригласяше. Танците бяха ту буйни и предизвикателни, ту страстни и притихнали, всеки танцуваше с всяка, и всяка даряваше топлина на всеки. Вината и шампанското бяха взели връх над въздържанието и свяна, целувки и клетви за приятелство и любов се раздаваха като мартенички на 1-ви март.

Кло беше във вихъра си като танцьорка и не оставяше Ник да подвие крак. Обичаше го и искаше този негов рожден ден да остане неповторим  за цял живот.

Прибраха се в хотела, когато повечето летуващи вече бяха на плажа или закусваха на терасата на ресторанта. Утрото обещаваше един зноен ден, слънцето напичаше жестоко и океанът не успяваше да донесе нужната прохлада. Само по цветята в парка тук-таме се виждаха капки вода, останала от  утринното поливане и те блестяха на слънцето като самородни брилянти.

         Кло влезе в апартамента си, но излезе веднага, още преди Ник да отвори вратата на апартамента. Тя изтича към него и  засмяна  и хитро му призна,  че е останала без покрив. Ник я погледна учудено, но бързо схвана ситуацията. Явно младите бяха окупирали апартамента на Клодин.

Ник с кавалерски жест и многозначителна усмивка заяви, че може да даде подслон на една бездомна млада дама от чисто хуманни подбуди, при  което и двамата се смяха на глас.

Въпреки умората от безсънната нощ, под студения душ и двамата бързо се освежиха и ласките им станаха все по-смели и по-смели. Кло го хвана за ръка и го повлече към мраморната вана – джакузи. След като пуснаха в ход двете мини турбини,  се излегнаха един до друг и започнаха да се галят. Малките вълнички галеха телата им, но в същото време и ръцете им не стояха мирни. Кло беше обгърнала в едрата си шепа цялата мъжественост на Ник и с бавни ритмични движения го водеше към екстаз, към върха на удоволствието. Ник се беше отпуснал  в хладката  вода и се бе оставил напълно в ловките ръце на Клодин. Французойката майсторски галеше онова, за което мечтае всяка жена и служейки си ту с ръце, ту с устни, караше Ник да се чувства като древен арабски шейх,  попаднал в ръцете на опитна одалиска. А тя беше истински женски сатир, ненаситна, сластна, жадна за любов и милувки. Опитните силни ръце знаеха да доставят удоволствие, без да причиняват болка. Знаеха къде да погалят, за да бъде ефектът от допира най-ефикасен. А когато тя легна върху него и  го сложи между едрите си гърди, Ник не можа да търпи повече, възбудата му  го влудяваше. Стана, хвана Кло, накара я да се облегне с две  ръце на ръба на ваната и я облада, като бик, подушил разгонената си партньорка. С две ръце, обхванали ханша ù, Ник я любеше диво, импулсивно, без свян и такт, без мисъл и въздържаност. Бентът на дивата страст беше разкъсан, с бясна скорост той галопираше към края, към блаженството на мига. Изведнъж Ник се скова, беше се превърнал в каменен паметник, от пресъхналото му гърло се разнесе див вик и той изля цялата си страст в съкровените недра на жената. Цялото му тяло се тресеше, ръцете му бяха стиснали бедрата до болка, пръстите му се бяха впили в твърдата плът като клинове. Но той не беше сам, Кло сля своя вик с този на партньора си, със силни тласъци на твърдия си задник тя облада мъжа и го покори на волята си, за да му отдаде цялата си страст, цялата си любов и сама да достигне до върха заедно с него,  за да се слеят в едно двете експлозии. Два вика на  един дъх. Две тела, вплетени в едно. A наоколо вода, вода и много вода.

                 Уморени и  щастливи, удовлетворени и влюбени, опиянени от страст,  те лежаха на голямото легло, когато в спалнята нахлуха Марк и Джина, Жан Пиер и Соня.  Нощта се спускаше над океана, накъде отдалече се чуваше сластно аржентинско танго,  а звездите бяха увиснали над главите им подобно сочни плодове. В апартамента беше тихо като в катедрала, чуваше се само звън на кристални чаши, любовен шепот, въздишки и сподавени  викове и стенания. От време на време се отваряше врата и шум от течаща вода нахлуваше откъм банята. Лунен лъч за миг освети дивана и черната коса на Джина заблестя в нощта, покрила като плащ бедрата на Марк. Ник потърси с поглед другата двойка,  но те явно бяха в банята, защото от там се чуваше смях, заглушаван от време на време от шума на силно течаща вода.

Кло го беше обсебила и като тигрица го пазеше от русокосата Соня, която по едно време хвърляше жадни погледи към Ник. Но той беше изморен и преситен, а и топлината на това атлетично тяло до него не му даваше възможност да почувства нужда от друга, по-млада плът. Това беше тяхната последна нощ. И двамата знаеха,  че утре вечер ще бъдат далеч един от друг. Клетвите и обещанията, дадени в момент на екстаз, щяха бързо да се забравят, ежедневието щеше да ги погълне и всичко това щеше да изчезне като един мимолетен сън. Това ги караше да се желаят още по-силно, още по-страстно  да се вкопчват един в друг, като алпинисти, падащи в бездънна пропаст. Хванали се за стръкче изсъхнала трева по пътя към бездната под краката им, по пътя към небитието. Ник почувства капки топлина по рамото си, капки, които говореха много за чувствата на тази зряла жена, покорена от този непознат до вчера мъж. Той я прегърна по-силно, надвеси се над нея и зацелува косите, очите,  челото, лицето, мокро от сълзите на близката раздяла.  „Же тем” промълвиха устните ù, преди да се слеят с неговите. Животинската страст беше отстъпила място на нежността, на дълбокото чувство, на тъгата от неизбежната разлъка. Раздялата е малка смърт, казва поетът Жак Превер, и е напълно прав. Младите щяха да изживеят по-леко утрешния ден, но за Клодин и Ник утрешният ден беше краят на едно кратко, но много силно чувство, краят на едно приключение с  неизбежен  край. Просто един край без продължение.

Цялата стая беше огряна от жаркото августовско слънце. Въпреки широко отворените прозорци и спуснатите щори, в спалнята беше задушно. Слънцето беше на зенита са. Откъм парка долиташе шумът на играещите деца. Навярно майки в отпуск седяха на пейките около фонтана и пушеха с чашка кафе в ръка. Разговорите бяха доста оживени, но до ушите на Ник достигаше нечленоразделна реч, смесена с шум от препускащи автомобили. Ник лежеше със затворени очи и със силно главоболие от снощната фиеста. Май беше препил. Не помнеше кога си беше легнал и  кой беше с него.

Компанията му беше добре позната, но имаше и нови интересни елементи. Спомни си за една едрогърдеста руса млада жена, която се мъчеше да привлече вниманието му. Но силно гримираната ù физиономия и прекалено късата, за щедрите ù  бедра, пола, го отблъскваха. Спомни си, че до него седеше неговата секретарка Джина. Как беше попаднала там? Тя беше казала,  че има среща и може би по-късно да мине да пийне нещо. А къде беше изчезнала неговата красива атлетка, с която беше се запознал наскоро? Нямаше спомен. Някаква неопределена мъглявина бе заместила съзнанието му. Ник се протегна, напипа фруктиерата на нощното шкафче и взе един портокал. Разчупи го с пръсти и изстиска половината в устата си. Тя горчеше, като че ли бе нагълтал туба хинин. Киселината го освежи веднага и избистри съзнанието му. Сети се! С Джина бяха взели такси и... и после пак нещо му се губеше. Беше му много горещо. Избута памучния чаршаф към краката си и ахна. Лежеше чисто гол. Инстинктивно придърпа чаршафа обратно. Изстиска и втората половина на портокала в пресъхналата си уста. Откъм коридора се  чу странен шум на течаща вода. Ник изтръпна. Имаше някой в банята. Кой беше там? Жена му да се е върнала? Не, не беше възможно. Та тя едва вчера беше заминала при сестра си в Чехословакия. Децата? Не бяха те! Те бяха на лагер до края на следващата седмица и той трябваше да отиде да ги прибере. Кой тогава беше в банята. Понечи да стане. Главата му жестоко натежа и той пак легна. Лежеше опиянен, изтощен и блажен. Но трябваше да стане и да види. Направи усилие да стане. Напразно! Направи нов опит след пет минути,  и този път успя. Стана. Изправен гол сред стаята, се заоглежда за халата си. Не го виждаше никъде. В този момент дръжката на вратата започна бавно да слиза надолу. Някой се мъчеше да я отвори. Най-после  тя се отвори и оттам се подадоха две ръце,  които носеха поднос с две кафета и две  чаши кола. Ник стоеше с цялата си голота като паметник и не беше в състояние да реагира. Някой бутна вратата с крак, тя се отвори широко и на прага застана Джина с хитрата  си усмивка .

- Добро утро, шефе, днес нали няма да бързаме. Събота е. Софиянци са тръгнали за вилите си и на Витоша, каза тя с палавото си  гласче.

Ник, объркан и замаян, погледна към прозореца, сякаш търсеше лазурното море на Палма ди Майорка. Но уви!

Зад спуснатите щори се зеленееха тучните поляни на Витоша. Неговата ваканция неочаквано беше свършила.