Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 9

— Каква пошла проява на дивашко възпитание! Да Ви оковат в черни диаманти и да Ви хвърлят в тъмницата на крепостта! Нима се постъпва по този начин с Господаря на Елементите? Простете дързостта ми, но ако Вие бихте благоволили да простите подобно отношение, то аз със сигурност не съм в състояние да го сторя! 

Кателана демонстрираше с обигран театрален драматизъм съчувствието си към “нещастието”, сполетяло Тарелин и искреното си презрение към имащите вина за него  Орвион, Иренвейл и Вирон. 

Тарелин не реагира веднага. Седеше на колене, окован с нешлифовани, груби късове от черен диамант и руническо стъкло, забити в пода на тъмницата. Очите му, тлеещи с неестествен златисто-червен блясък, бяха вперени в точка зад нея, сякаш чуваше, но не слушаше.

— Мълчанието Ви е достойно за възхищение. Вашата воля, търпението Ви…. Или това е илюзия на яростта, която се опитвате да укротите? — попита тя с предизвикателна насмешка, приклякайки на метър от него. — Не се тревожете. Ще го понесем заедно. Аз също не понасям предателството. Особено когато идва от онези, които са призвани да ни почитат… а предпочитат да си лягат с бивши врагове.

Главата на Тарелин се наклони леко. Очите му проблеснаха.

— Разпознавам глупостта, когато се сблъскам с нея, Първоизточнико. И сега я виждам ясно.  Тя е тук—  в затвора на най-силния, на живия носител. Сърцето на стихиите. Ес`Тарел.

— Не ме наричай така. —процеди  Тарелин през зъби. — Отдавна не съм бил сърце на стихиите. Изглежда, че и в близко бъдеще няма да бъда.

— Колко пораженческо! Ама разбира се, че ще бъдете, Ваше Стихийство! Защото аз ще се погрижа да се случи. Огънят, веднъж запален, трябва да се поддържа. Дълг е на всеки пламъчен майе да го стори. Моята кръвна линия води началото си директно от горещата стихия. Така че е родово задължение да Ви пазим и предаваме силата Ви на децата си.

—  Нима? А включва ли почитта ти към стихията предателство и интриги зад гърба на твои братя и сестри, лейди Ин`Велор? Огънят е искрен. Той никога не е одобрявал задкулисните игри и заговори. Затова те моля да спреш, преди да си ме ядосала твърде много и преди да премина немислимата граница. Предупредих те да не стоиш на пътя ми.

— Пътят ни е един и същ, Първоизточнико. И той е напред, към Бъдещето. Където стихийничеството ще пребъде, победило предразсъдъците, унищожило ереста на пречистителите и застанало на върха на вселената. Но за целта е нужно да разплитаме възлите по пътя си ред по ред и да се справяме с неприятелите си един по един. Знаеш ли, че твоята избраница вече трета нощ не спи в килията си? Имаш ли представа къде е сега?

Тарелин не отговори, но пламъците по кожата му се раздвижиха — като мълнии, пробягващи под повърхността на същество, което едвам се сдържа да не се взриви.

— Не… не знаеш — прошепна тя с въздишка на престорено съчувствие. — Аз пък знам. При него е. При Вирон. Онзи, който отрече самата природа на Силата. Който предаде всички ни и захвърли Дара си като мръсен парцал. И именно на него се отдава тя. В огъня, който ти ѝ предаде.

Тарелин стисна зъби. Диамантените вериги засвистяха от напрежението, с което той едва сдържаше гнева си. Тъмницата се разлюля леко. Като че бе подхваната от земетръс.

— Той е лъжец. Лицемер. Предател. Отрекъл се е от всичко. И сега се радва на топлината на любимата ти. Докато ти гниеш тук. Колко... тъжно. Или по-скоро унизително?

Кателана се наведе напред, гласът ѝ се сниши до треперещ шепот:

— Но аз… аз вярвам в теб, Тарелине. Не вярвам на техните правила. На тяхната хармония. На празната умереност на Орвион. Стихийниците не са за окови, за „равновесие“ и „духовно просветление“. Ние сме родени да владеем. Да горим. Да разтърсваме света. А ти си първичната искра.

— И какво искаш в замяна на твоето... внезапно преклонение? — гласът му излезе като ниско ръмжене от гърдите му. Леден и безцеремонен, но не напълно безразличен.

Кателана се усмихна. С усмивка, която би смутила и демон.

— Справедливост. Свобода. Власт. Елитът трябва да си върне света, Тарелине. И ти трябва да си върнеш нея. А аз... искам него. Вирон. Не като любовник, разбира се. Не искам сърцето му. Само болката му. Да го прекърша, както той прекърши пътя ни.

— Мислиш, че бих се съюзил с теб — изсъска Тарелин, изправяйки се бавно. Огънят около него заискри. — Че бих се превърнал в пионка на отровна змия с очи на лисица?

— Не — отвърна тя спокойно. — Мисля, че си достатъчно умен, за да се освободиш сам. Но и още по-умен, за да го направиш с помощта на съюзник, когато моментът е подходящ. Кое е по-ценно за теб, Първи? Гордостта ти ... или Иренвейл?

За кратък миг пламъкът му се срина. После избухна. Огънят изригна като стена около него, докато веригите не издържаха и избухнаха с трясък. Клетката се разцепи. Каменният под се разтвори с гръм. А Кателана само пристъпи напред и застана пред него. Поклони му се почтително, доземи и коленичи със сведена глава.

Той дишаше тежко. Полугол,обвит в пламъци и покрит с пепел. Очите му вече не бяха на бог, а на ранен звяр. Ярост  и безсилие в едно. Кателана се усмихна на приятната тръпка, която пробягна по гръбнака ѝ. Силата му се вливаше в тялото ѝ дори само като коленичеше пред него. За миг през ума ѝ пробягна мисълта колко могъща би станала ако тя, а не Иренвейл бе обречена на него. Но бързо прогони предателскот изкушение от съзнанието си. Тя бе Ин`Велор. А значи бе повече от длъжна да прокара сама пътя на славата си и да я впише със златни букви в историята на рода си.

—  Стани, Кателана! —  властно заповяда Тарелин. 

Старшата наставница се подчини.

— Погледни ме! Без страх или колебание! —  продължи да нарежда той. Гласът му, тонът  с който редеше заповед след заповед, нямаха нищо общо с представата за момче, което тепърва опознава силата си. И когато Кателана го стори, тя едва сдържа вика си на удивление. Пред нея не стоеше детето, с което разговаряше допреди малко. А същество, изтъкано от разтопена скала, през която прозираше адски огън. С очи- слънца, които изпепеляваха всеки, имал дързостта да не почете мощта му със смирение.

Но към Кателана той прояви милост и потисна сиянието си. Огнената стихийница бе очарована и ужасена същевременно. И непреодолимо и необратимо привлечена.

— Е? Какво мислиш за видяното? — изпитателно я запита той.

С широко отворени очи, Кателана успяваше само да преглъща нервно, стараейки се да го прави възможно най-безшумно. 

— Аз… Прекрасно е! Не съм и предполагала, че в нашия свят или време бих могла да видя нещо тъй…съвършено. —  отговори тя смаяна.

— Не съм и очаквал да отговориш другояче. Чистокръвен огън си ти, Кателана. Искра от искрата ми. Дух от духа ми. Сила, сърце и страст. Жестока, коварна, но справедлива. Жалко, че не ти си ми отредена, вярна моя майа! Но заради службата и отдадеността си ще получиш благоволението ми. И ще изиграя ролята, която ми определиш. В замяна на Иренвейл, разбира се. Нищо друго не ми е нужно. А сега, води ме при своя крал! 

Кателан кимна и отвърна:

— Както наредите, Ваша Стихийност! Кралят очаква с нетърпение зрелището, което само ние сме в състояние да му предложим.

Никой не им попречи да напуснат Крепостта на Елементите. Всички желаехаТарелин да бъде далеч от тук, след като станаха свидетели на разрушителната му мощ. Стихийниците предпочитаха да се срещнат лице в лице с целия Орден на Пречистителите, пред това да се намират в една и съща сграда с Господаря на Елементите.

Пътят към столицата Л`Ернис бе дълъг, а възцарилото се между Кателана и Тарелин мълчание засилваше усещането за унила протяжност докато каретата на Ин`Велор пъплеше едва-два през и без това мрачната, обвита във вечни мъгли, иглолистна гора. Въпреки това, Кателана изживяваше най-щастливите си мигове, виждайки как сбъдването на бляна ѝ се приближава неумолимо.

Дълго или кратко  пътуваха, никой не можеше да каже със сигурност . На моменти стихийницата усещаше как невидима сила внезапно подема колата и я понася нависоко, след което също тъй ненадейно я връща на пътя и тя продължава със спокойния си ход. Кателана бе убедена, че мистериозното ускорение е дело на Тарелин, макар че колкото и да се взираше в отново приетия от него образ на юноша,  не виждаше и намек за промяна или каквото и да е мисловно усилие. Изражението на Сърцето на стихиите мрачнееше дори на фона на неприветливия лес наоколо.

Когато най-сетне пристигнаха, ги очакваше подобаващо посрещане. Кателана бе четвърта братовчедка по майчина линия на крал Сантирон Шести от рода Скавре. Така че бе приета с почести в Двора и ѝ бе отдадено нужното уважение като наследница на рода, основал Ордена на Баланса. 

Към Тарелин отношението бе на почтителен страх. Велможите страняха от него, а ако случайно пътя им пресечеше неговия, то свеждаха боязливо глави и се омитаха на секундата. Сърцето на стихиите на свой ред оставаше напълно равнодушен към всички тях. Или поне до момента на срещата с краля.

Тронната зала на кралския дворец, величествена и студена, посрещна дългоочакваните гости с ехо от каменни стъпки. Величествените колони се извисяваха на десетина метра нагоре, преминавайки изящно в изкусно орнаментираните сводове на тавана, а златните стилизирани орли по стените сякаш наблюдаваха с ледено безразличие. Кралят — Негово Величество Сантирон VI  седеше на трона си със скръстени ръце и немигащи очи, докато вратата се разтвори и имената на Кателана и Тарелин бъдат тържествено обявени.

— Ваше Милостиво Величество! Искрено Ви моля за извинение заради проявената от мен дързост, с която нарушавам покоя Ви и Ви отвличам от изключително важните Ви държавнически дела!  — възкликна Кателана с глас, – смесица от фалшива покруса и политически плам.  —  Но аз не идвам само с вест, а с предупреждение. Един заговор зрее под Вашия покрив, и той носи коронована фамилия.

Сантирон се изправи бавно от трона. Очите му- наследствените, яркосини и ледени очи на рода Скавре, се присвиха.

След нея, Тарелин пристъпи също тъй бавно и гордо, както би пристъпил един пълноправен властелин на Вселената. 

Сега той не внушаваше страх, а неясно възхищение. Дори Сантирон, който никога не бе имал нещо общо със стихийниците освен официална  роднинска връзка, усети мощта зад непроницаемия Тарелин. Той бе облечен в червена ризница, по която все още тлееха огнени руни. Пред краля  той сведе поглед само за кратък миг — достатъчен, за да покаже „покорство“, но и достатъчно бърз, за да не изглежда като слабост.

— Тарелин… жив? — прошепна някой от съветниците. — Това е невъзможно! Нали изпратихме пречистителите да се справят с него?

— Не само жив — рече Кателана, — но и по-наясно от всякога какво става зад кулисите на вашето управление.

— Обяснете се, — нареди кралят хладно.

Кателана направи театрален поклон, след което вдигна поглед — остър, решителен.

— Ваше Величество, с дълбоко прискърбие Ви съобщавам, че един от най-верните Ви слуги — Орвион, е изгубил контрол над себе си. В името на „равновесието“ той е позволил на стихийниците да се надигнат срещу указа Ви, да се отдадат на подривни алианси, на морално падение и ерес. Оковал е самия Тарелин — Господаря на Елементите!  Докато в същото време допуска една стихийница с просто потекло — Иренвейл Керелин, да дели легло с вашия благороден довереник и братовчед Вирон!

В залата настана мъртва тишина. В очите на краля засвяткаха мълнии.

— Това са сериозни обвинения, лейди Кателана. Ако лъжете…

— Кълна се в живота си, Ваше Величество! И съм тук да Ви го докажа. Моля за амнистия на Вирон. Но не свобода. А надзор — лично от мен. Само така ще можем да разкрием корените на бунта, който назрява с благословията на Орвион. Само така ще разберете кои стихийници са истински предани… и кои са готови да запалят света заради страст или идеал.

Тарелин мълчеше. Сянката му се разтягаше под високия свод. Кралят го изучаваше дълго, после промълви:

— И ти ли вярваш в това, Тарелине? Че Орвион е изгубил своята мъдрост?

Тарелин плавно вдигна погледа си към Сантирон и лавата, която пръскаше от очите му замалко да ослепи монарха. Но наследствената му склонност към водна майа, макар и никога неосъществена на практика, уравновеси емоциите му и той остана незасегнат от огнената природа на Първия.

— Аз вярвам в надмощието на елементите. В правото им на власт. В превъзходството на стихията над обикновените смъртни. Затова го има и Орденът на Баланса. И хармониархът. Защото хората се нуждаят от йерархия. — изрече Първият равнодушно. — Но не вярвам в слабостта. Нито в измяната. Аз не исках да идвам тук. В света, отстоящ на хилядолетия от моя. Но се наложи да превъзмогна себе си. Да се съюзя с човеци. За да спасим Елементите… и кралството.

— Значи си готов да сътрудничиш с лейди Кателана? — попита кралят внимателно.

— Готов съм да се изправя срещу онези, които разрушиха доверието ми — каза той, без да назове нито едно име, но всяка дума беше куршум в образа на Иренвейл.

Кралят се облегна назад, обмисляйки чутото. Но Кателана не му даде много време за това, като прекъсна мислите му. Тя пристъпи още една крачка напред, леко накланяйки глава в престорено благоговение, но с глас, който капеше като мед в чашата с отрова:

— Ваше Величество… позволете ми още една дръзка мисъл в духа на казаното от Първоизточника. Понякога хората с обикновен произход не са в състояние да устоят на вниманието, което получават от онези, които стоят по-високо в Йерархията на Силата. Иренвейл Керелин може и да е смирена в държанието си, но по произход си остава обикновена стихийница — неотдадена напълно на Короната, за сметка на самата Стихия. А Стихията, уви… не признава царе.

Сантирон присви очи още по-ядно. Лицето му бе непроницаемо, но ръката му беше застинала в неестествена изкривена поза.

— И казвате, че Вирон… се е увлякъл по нея?

— Не само това. Той ѝ се подчинил, Ваше Величество. Противно на собствената си доктрина. Противно на всичко, което сам проповядва. Вирон използва ритуала на Пречистителите не като защита, а като средство за политическа чистка. Колцина загубиха силите си, понеже той не ги харесваше? Колцина бяха прокълнати под знака на “порядъка”?

Той е предал вярата си, заради… плът и чувство. И аз питам: щом любовта го изкуши, какво остава за властта? Тарелин се засмя кратко, горчиво, сякаш и той осъзнаваше, че това е нож с две остриета, но пък такъв, който може да бъде насочен в правилната посока.

— Короната не се крепи на разкаяни сърца — добави той. — А на огън. На контрол. На яснота.

Кателана наведе глава още веднъж:

— Позволете ми, милорд, да докажа думите си. Предайте ми Вирон. И нека той бъде поставен под “грижа” — с белязано доверие. Времето ще покаже дали е все още ваш верен слуга или вече е просто пламък, който е готов да изгори всичко — включително и Вас.

Кралят мълча дълго. Пръстите му започнаха да почукват ритмично по златната рамка на трона. После кимна бавно.

— Вирон ще бъде приведен под надзор. Не предвиждам екзекуция за него, но… ще Ви бъде предаден, Кателана. Ваша задача ще бъде да проверите лоялността му, докато аз разследвам твърденията Ви. Орвион също ще бъде поставен под наблюдение. Ще изпратя и Ледената канцелария да го следи.

— Благодаря Ви за оказаната ми чест, Ваше Величество — поклони се тя, лицето ѝ сияеше с привидна благодарност. — Ще дам всичко от себе си, за да възстановя реда и да отсея верните от лицемерите.

Сантирон погледна Тарелин.

— А ти?

— Ще горя с огъня, който сами запалиха — отвърна той и погледът му се закова някъде далеч, там, където някога бе сърцето му.

— Много добре. Тарелин е свободен. Кателана, получаваш надзора над Вирон. Кателана се усмихна вътрешно и кимна, но усмивката ѝ не достигна очите. Зад нея, Тарелин стискаше юмруци. Мълчалив и изпепелен отвътре…