Едно нещо не е ясно - споменът ми е дотолкова забравен, че дори не съм сигурна дали е било хубав сън, или наистина съм го преживяла.
Споменът ме отнася в онази есенна сутрин. Както винаги се събудих обляна в сълзи, заради непоносимите кошмари. Пресегнах се за часовника си... не работеше. Бях сама у дома, а изглежда и в двора на къщата ми не се чуваха звуци и двигателите на коли. Все още по пижама се запътих към прозорците, дръпнах завесите и светлината нахлу през големите прозорци. Както правя всяка сутрин, грабнах любимите си дънки, една от памучните блузи и меката, дълга до коленете сива жилетка, и традиционното - подарих широка усмивка на кецовете си и на телефона с слушалките за музика. Грабнах книгата си, естествено фантастична и романтична. Докато излизах, се вгледах към аналгина на нощното шкафче и се сетих за лошото главоболие от вчера. Запътих се към верандата, но бях пропуснала обикновената, но прелестна закуска - зелена ябълка и натурален шоколад. Навън ме чакаше най-обичлив ...