rHathaway
14 резултата
Знаеш ли какво е усещането, когато изключиш едно от сетивата си?
Дъхът излиза на пресекулки, кожата настръхва, кръвта се нагорещява, мислите хвърчат бурно.
А дори не искаш да отваряш очите си, за да видиш. Искаш тъмнината, приветстваш я.
Кубче лед.
Капки се стичат по кожата и оставят съвършени прозр ...
Дъхът излиза на пресекулки, кожата настръхва, кръвта се нагорещява, мислите хвърчат бурно.
А дори не искаш да отваряш очите си, за да видиш. Искаш тъмнината, приветстваш я.
Кубче лед.
Капки се стичат по кожата и оставят съвършени прозр ...
693
1
Тя наблюдаваше как той спи. Беше 4 сутринта и все още беше тъмно. Сънят за нея така и не дойде, защото просто не можеше да откъсне очите си от него. Спящ сънливко. И се беше сгушил до нея, прегръщайки я закрилнически. Пфу, закрилнически... По-скоро като една голяма мечка, уловила плячката си. Но тя ...
1517
4
Мирис на сандалово дърво... Беше навсякъде около мен, докато пристъпвах прага на уютния апартамент с въздишка на задоволство. Последните слънчеви лъчи на залязващото слънце се прокрадваха измежду белите копринени завеси и вятърът нежно полюшваше платовете. Чувствах се изтощена от дългия работен ден ...
660
Музиката в бара заглушаваше всичко наоколо. Беше толкова силна, че едвам чувах собствените си мисли. Бях адски изморен, а нощта бе в разгара си. Хората прииждаха и бях затрупан с поръчки. Беше тъмно, горещо и задимено от цигарите. Приятелят ми, който работеше до мен, от половин час флиртуваше усърдн ...
1082
1
Женската въздишка наруши гробната тишина. Беше по-точно стон на отчаяние, отекващ в тъжната тишина. Като малко сиво врабче от тъжната есен, кацнало на клон, а след това отлитащо в далечината. Така се изгуби и въздишката. Сякаш потъна в необятността на мъртвешката тишина в стаята.
Женевив пристъпи ба ...
Женевив пристъпи ба ...
692
Започнах да изплувам бавно от съня. Приглушената светлина ме обгръщаше и се движех. Движех се и нечии ръце ме бяха обгърнали в топла прегръдка. Полюшвах се ритмично в тези ръце и познат аромат ме изкуши да наостря обонянието си. Парфюмът му, смесен с миризмата на кожата му, беше най-изкушаващото нещ ...
665
Будя се. Бавно. Паника. Задуха. Още усещам пипалата на кошмара, обвити около гърлото ми, причинявайки ми жестока болка. Не мога да свикна с този страх. Усещам, че се будя, но в същото време продължавам да живея в кошмарния сън. Гърдите ми тежат и в тях се разгръща засилващата се паника. По бузите ми ...
1047
"Помощ!"...
Сърцето ми крещи за помощ... Крещи в агония.
"Помощ!"...
Душата ми вика за помощ... Вика от болка.
"Помощ!"... ...
Сърцето ми крещи за помощ... Крещи в агония.
"Помощ!"...
Душата ми вика за помощ... Вика от болка.
"Помощ!"... ...
619
Кейтлин се събуди от шума на телевизора. Докато понечи да се обърне по гръб и да се протегне, осъзна, че болката в главата ù е изчезнала. Тя изпусна една радостна въздишка, придружена от лека усмивка. Чувството за пожар в тялото ù също липсваше. Тя се увери за всичко изчезнало и появило се по време ...
844
- О, да! Грип. Просто вър-апчюх-ха! - Кейтлин извади поредната носна кърпичка от бързосмаляващия се пакет и отново се зачуди как може идиотът Бърни да дойде болен на лекции в понеделник и уж "неволно" да я зарази. Беше изкарала целия ден като труп, разхождащ се по коридорите на университета, и не бе ...
712
Ммм, нечии устни, разхождащи се по врата ми, ме изтръгнаха от съня. Нежни, красиви, чисти като въздуха след дъжд. Какво повече да кажа - перфектният начин да посрещнеш слънчево неделно утро. Белите чаршафи галеха краката ми като пух, а главата ми бе сгушена в скута на най-прекрасното същество на све ...
2409
В ранната зора тих глас ти шепне
и когато ти обръщаш лице най-сетне,
неговата усмивка озарява твоя ден
от човешка мъка и нещастие лишен...
Черешовият цвят е разцъфнал покрай вас, ...
и когато ти обръщаш лице най-сетне,
неговата усмивка озарява твоя ден
от човешка мъка и нещастие лишен...
Черешовият цвят е разцъфнал покрай вас, ...
492
Полъхът на есенни листа
и до болка познатата от природата миризма
те улавя в този древен капан на вечността.
Питаме се за съществуването, за почтеността,
но на този свят има малко отговори ...
и до болка познатата от природата миризма
те улавя в този древен капан на вечността.
Питаме се за съществуването, за почтеността,
но на този свят има малко отговори ...
818
2
Едно нещо не е ясно - споменът ми е дотолкова забравен, че дори не съм сигурна дали е било хубав сън, или наистина съм го преживяла.
Споменът ме отнася в онази есенна сутрин. Както винаги се събудих обляна в сълзи, заради непоносимите кошмари. Пресегнах се за часовника си... не работеше. Бях сама у ...
Споменът ме отнася в онази есенна сутрин. Както винаги се събудих обляна в сълзи, заради непоносимите кошмари. Пресегнах се за часовника си... не работеше. Бях сама у ...
823
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
