Есенни фрагменти ( пародии на хайку)
В тишината на есенния ден
режат с машина дърва.
Мирише на печени чушки.
***
Бидони със кисело зеле, връзки праз и тикви
се пъчат гордо по терасите.
Част са от семействата, наравно с домашните любимци.
***
Мирише на пушек.
Варят зимнина по дворовете.
Преди да е заваляло.
***
Варят ракия. Казанът в селото
се е надул така, че ще се пръсне от гордост.
Защото е станал по-важен от попа, даскала и кмета.
***
Прасетата в кочините
душат с тревога късноесенният въздух.
Не мирише добре!...
***
Ловци бродят по горите. В селския Хоремаг
с нетърпение ги очакват жадните им приятели,
слушащи в унес чалга на макс.
***
Бягат листата колкото се може по-далече от клоните.
Все едно се опитват да догонят птиците, отлитащи на юг.
Хората завиждат и на едните, и на другите...
***
Гъста мъгла се стеле над квартала. Котка, лежаща на топло
върху канализационна шахта, съска срещу
грачещ, наперен гларус... Идилия!
***
Училищата се събуждат от дълбок летен сън.
Мечките и кантарите се готвят за зимен.
Кръговрат...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Антонова Всички права запазени
