17.12.2007 г., 11:22

***

1K 0 0
1 мин за четене

Тук е страхотно. Все пак е море, няма как да не е страхотно! Чувствам се свободна да мисля и правя неща, които не са ми минавали през ума. Вчера ми хрумна да търся по плажа камъче във формата на сърце - нали ме знаеш каква съм романтичка. И всъщност открих едно, което приличаше на такова. Много се зарадвах и си казах: "Всяка мечта може да се сбъдне!".

Видях и едно страхотно куче - другата ми страст. Беше със стопаните си, много послушно и вярно. Плени ме. Само колко мирно седеше, докато те бяха навътре в морето и от време на време лаеше, да не би да го забравят... Истинско приятелче!

Знаеш ли, научих се да плувам. Беше ме страх, но като ми казаха, че в морската вода тялото не потъва заради солта, успях да се отпусна. Явно е нужна малка подкрепа във всяко ново начинание, за да се почувстваш сигурен и да повярваш в себе си.

Докато се разхождах, виждах най-различни лица - щастливо момиченце, което си играе с вълните, загрижена майка, притеснена, че детето й не иска да закуси, много момчета и момичета, влюбени или приятели, които се забавляват.

Когато човек се отдалечи от обичайната си среда, започва да вижда нещата от друг ъгъл. Може би по-субективен, не знам. Но на мен ми хареса този ъгъл на наблюдение. Не бях обременена с проблемите от ежедневието, приемах всичко човешко за нормално, без излишни предразсъдъци, просто бях... Каква бях?

Бях аз. Без маски, страхове или преструвки. Оцених щастието и в най-простото камъче, и в страхотните отношения между хората, в любовта!

И все пак нещо ми липсва. Ти! Ти, когото още не съм срещнала и не познавам, ми липсваш страшно много и те търся, винаги се оглеждам с надежда и копнеж. Знам, че ще те намеря, затова не се притеснявам! Рано или късно, всеки намира половинката си...

P.S. Пращам ти солени целувки и горещи прегръдки. Обичам те и мисля за теб непрестанно. :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александрина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...