Момче създадено за грях,

Изкусител си от класа,

Но защо ли ме е страх

С тебе да изляза?

С поглед всяка можеш да плениш...

Нощта е в разгара си, дискотеката  е пълна, всички танцуват и се забавляват. На бара стои едно красиво момче, пие си питието и гледа дансинга. На него от доста време му се носи славата на покорител на женските сърца, малко са тези, които са успяли да устоят на чара на кафявите му очи и пленителната усмивка. Мускулесто тяло, впита тениска, под която се очертават плочките на коремните му мускули, визия, на която могат да завидят всички, всяка, която е тук тази вечер, може да бъде негова, той е свикнал вече с това, знае, че само с един поглед може да свали който си поиска и не го е страх да действа. Не е сменил една или две, а поне 30, 40 момичета са минали през ръцете му, а желаещите да бъдат негови дори и за една вечер, се редят на опашка .

Но тази вечер той е сам, не му се случва често да е без приятелка за повече от седмица, тук е с приятели, мъжка компания, все изкусители...

А ето едно познато лице, с това момиче някога е излизал, но после с нея нищо, тя не беше от тия, дето са за по една нощ, по-сериозна е от тях, по-умна, пък и доста красива. Какво щастие, сякаш и съдбата тази вечер е на негова страна, тя седна наблизо до него, на една маса. Сама е, без приятел, в компанията на други момичета. Колко се е променила от последния път, когато я е виждал, разхубавила се е много, превърнала се е в истинска жена с тяло, създадено за грях, красивите черти на лицето й му напомнят за първия път, когато я видя на улицата и му се прииска да стане негова,това е едно от малкото момичета, след които се е обръщал, пък и е поемал инициативата да излязат. Но визията й го излъга, под  маската на красиво момиче стоеше една отговорна жена.Тя не беше от тези, с които той беше свикнал да излиза, не беше от „лесните".

Тази вечер и съдбата му помагаше, тя беше сама, танцуваше така, че караше всяка фибра в тялото му да трепти, искаше я, искаше я толкова много, да, това бе „жертвата" му за тази вечер, нея ще прелъсти, нея ще притежава, няма да му е трудно, знае, че тя изпитва силни симпатии към него, но коя ли може да му устои?

Тази песен му харесва, момичето, което си набеляза, е на дансинга, е, няма да му е трудно, танцува все по-близо и по-близо до нея, ето, вече е на две крачки... но защо ли тя му бяга? Къде изчезна?

                                          *               *               *

А, ето я отново, вече е тук, няма да му избяга пак, той ще действа, песента е ритмична, той танцува до нея, ето вече се гледат в очите, танцуват заедно, да, наистина съдбата е на негова страна, пускат една балада, той я прегръща през кръста,телата им са толкова близо, усеща аромата на парфюма й, иска я още по-силно, но той умее да чака. Изкусител от класа е, личи си, навежда леко глава и я целува, така страстно, че разпалва огън на желание в сърцето й. Устните им се сливат в дълга целувка, така нежна, така чувствена, така страстна...

Но защо му избяга пак, къде отиде?... Тя знае какъв е, няма да му се даде, няма да е поредната в списъка му, не е момиче за вечерта, по-добре да си тръгне, от колкото да попадне в ръцете му, той я привлича, първичното в нея действа, тя го желае, така силно, но не, няма да му се даде. Ще си тръгне. Но чаровникът не я пуска, пита я тихо, прошепвайки на ухото й, къде отива, защо се е изгубила, казва, че му е липсвала.

Какво да прави сега? Ще излъже, боли я глава, лошо й е, отива си, но не, той и взима номера, какво пък толкова, един телефон, едно кафе, ще му мисли после. Те се разделят с дълга и изпепеляваща целувка...

                                          *               *               *

Той не може да спи цяла вечер, сънува я, иска я, желае я, така силно, както никоя друга преди това, но защо, толкова много момичета е имал, с какво тази е по-различна. Да, красива е, но  и по-красиви е имал, умна е, чувствителна, но не това го привлича, привлича го нещо друго, но и той не може да си обясни какво.

Едвам дочаква сутринта и й пише  SMS да излязат на кафе, тя приема, какво успокоение, каква радост, но защо е толкова, щастлив, че на него кога са му отказвали, тя ще е негова и той го знае...

                                          *               *               *

Разговорът върви добре, но тя трябва да тръгва, защо му бяга толкова?

Е какво пък, защо да не опита с него, какво губи, няма да му се даде лесно, знае за опасния му чар, но той не знае, че тя ще е по-опасна и от него...

Ето вече са заедно почти месец, а тя не му се дава, а той все повече я желае, сънува я постоянно, звъни й през час, ревнува я от всеки, какво му става, той не е такъв, той никога не ревнува. За Бога, той може да има всяка, но тази го привлича, очите й го изгарят, погледът й го пленява, когато е до нея, стомахът му се свива. Е, вече знае диагнозата, той е влюбен, обича я, обича я повече от всичко, не може да живее и секунда без усмивката й. Когато е далече, тя му липсва толкова много, страхува се, че ще я изгуби. Вече дори не поглежда другите момичета, иска само нея. Толкова е различен, станал е романтик, не е вече изкусителят, покорителят на женски сърца...

-                                          *               *               *

Тази вечер е различна, луната свети по-ярко, в стаята горят свещи, леглото е посипано с листа от червени рози, чува се нежна и омайна музика. До леглото има маса с две чаши пълни с шампанско, на едната има следи от червило... Във вазата има три червени рози...

На пода падат няколко листенца от леглото, където две тела се сливат в едно, но тази вечер е специална, едно сърце се сля с друго, две части  станаха едно цяло...

Тя победи,той се промени, очите му не успяха да я превърнат в поредната му жертва, от фаталното привличане пострада друг... Той я обича, тя опитоми звяра...

Нежна музика, луната грее ярко, две сърца се намериха за нов съвместен живот, едно момиче победи мъжката природа, покори едно сърце...

Фатално привличане, но за кого?...