ФЕЙСБУК ПАРТИЯ

– Абе, защо не вземем да направим една партия? – каза Аврамов, докато се пресягаше с вилицата към парче луканка с финеса на английски аристократ, култивиран от поне три века.  Подвоуми се за миг, колкото да избере най-дебелото, след което го сложи в устата си и задъвка бавно. По лицето му се спусна усмивка на блаженство, сякаш някой току-що му беше съобщил, че жена му е заминала при майка си за един месец.  Ние го зяпахме като деца – фокусник.

– Като как я мислиш тая работа? – обади се пръв Боян.

– Да бе, Аврамов, к’ви са тия глупости? – включи се и Киро Борсата.

Аз мълчах.

Седяхме в малко ресторантче в центъра на София в най-доброто време на света – между два и четири след обяд. Обедните клиенти си бяха тръгнали, а вечерните още не бяха дошли. Заведението беше празно, като не се броим ние и уморената сервитьорка, приседнала на бара. Изглеждаше износена и очукана като кола, навъртяла триста хиляди километра, макар че нямаше и тридесет години. Беше в унисон с кръчмето, което се опитваше да имитира италиански ресторант, но отдавна беше преживяло добрите си години. Покривките на масите бяха прозрачни от употреба. Белите пердета по прозорците са били такива някога, а самите прозорци биха предизвикали интерес във всеки уважаващ себе си зоолог, интересуващ се от насекоми.     

 Аврамов извади дебела кубинска пура. Подряза я с вещината на мозъчен хирург. Запали и докато издишваше дима, каза:

– Зелени кратуни сте вие и това си е. Омръзна ми да ви уча. Какво по-добро време за нова партия може да има от сегашното? Минаха всички празници. Нова година, Йордановден, Ивановден, Антонов, Атанасов, па даже и Татянов, дето отскоро го празнувам, щото преди не знаех, че има такъв. Предстоят избори. Жената един месец няма да ходи на работа, а морският сезон започва след цели четири месеца. Отделно властта, както казваше другарят Ленин, се търкаля по улицата, само трябва някой да я вземе.

- Ех, що не беше под масата, мама му стара! – въздъхна Киро Борсата.

Никой не му обърна внимание.

– Абе, то сега партии под път и над път се правят. – рече Боян – Не виждам смисъл като няма да съберем и 1000 гласа.

– Абе, вие вярно не схващате. Ще съберем много повече. Ще направим партия във Фейсбук.

– Що пък във Фейсбук? – обади се отново Киро Борсата.

– Защото целокупният български народ кисне там по цял ден и нощ и само гледа и лайква. Ето, като излязоха румънците по улиците, какво пишеха нашите.

– Какво? – не се стърпя Борсата.

– Обяснявам, Борса, специално за теб. Пишеха: вижте ги румънците! Браво. Ние докога ще търпим. Сеирджии сме си открай време. Когато избухна Априлското въстание, пак зяпахме как шепа българи се биеха с турците. Зяпахме и когато Ботев мина Дунав. Зяпахме и когато руснаците тръгнаха да ни освобождават. Абе, едни зяпачи сме си. Сега фейсбукът ни е идеален за тази работа. Сеир да става. Има групи за какви ли не простотии. Та така, за да сме в унисон с новото време, правим виртуална партия, пичове. То и без това тази държава се управлява виртуално.  Праскаме една програма и я изтипосваме във фейса.  Събираме лайкове. После правим хепънинг, за да съберем подписи. Регистрираме партията и сме участници в изборите.

На масата настана мълчание. Всеки обмисляше идеята, с изключение на Киро Борсата, който веднага се обади:

– А какво ще правим, като спечелим изборите.

Всички прихнахме да се смеем.

– Спокойно, бре, няма да ги спечелим – каза Аврамов през смях – но ще се позабавляваме няколко месеца.

– Аз участвам. – веднага отреагира Борсата.

– Що пък не. Да се позабавляваме – съгласи се Боян и ме погледна.

– Е, щом ще е за купона, и аз съм вътре. – рекох.

– А как ще кръстим партията си? – не мирясваше Борсата.

Всички погледнахме вожда и учителя.

– Нашата партия – рече Аврамов.

– Така де, нашата партия. Как ще я кръстим?

– Това ще е името, бре Борса.

– Кое, де?

– Името на партията ни ще е „Нашата партия“. – рече Аврамов и отпи дълга глътка водка. Замези с парче луканка и ни погледна.

Ние го гледахме като тибетски монаси – Далай лама.

– Ти си един малък Айнщайн. – рекох почитателно и запалих цигара.

– Така си е – съгласи се Боян.     

– Слушайте батко си и далеч ще стигнете. – обобщи Аврамов.

– Да пием за Нашата партия! – вдигнах тост.

Вдигнахме чаши и се чукнахме. Ето така се роди нашата партия. И колелото се завъртя.

На другия ден рано-рано Аврамов ми позвъни.

– Два часа да си на същото място като вчера и мисли програма на партията. Искам те подготвен!

Абе, този човек май беше взел нещата насериозно.

В два партийната ядка, състояща се от мен, Борсата, Боян и Аврамов, беше налице. Все същата износена сервитьорка донесе студена бутилка водка и сельодка  и се започна.

– Преди програмата, пичове, ни трябва слоган на партията.

–Това пък какво е? – недоумяваше Борсата, който иначе си падаше по сложните и неразбираеми думи, които и той не разбираше.

– Абе, нещо като девиз. – преведе му Боян.

– Ааа, така кажете, бе, та да ви разбере човек.

Аз отпих от водката. Запалих цигара и рекох:

– Младите и неуспелите.

– Какво за младите и неуспелите? – запита Аврамов.

За момента и аз не знаех какво да ги правя младите и неуспелите. Ей така ми се появи в главата като гръм в ясно небе. Отпих нова глътка от водката с идеята, че нещата могат да се избистрят в главата ми. Забелязал съм, че понякога питието стимулира мозъчната дейност по-добре от електрошок. Ако бях осъществил всичките идеи, които ми идваха на пияна глава сега, или щях да съм милионер, или щях да съм в затвора. Бинго!

– Да дадем държавата на младите и неуспелите – казах и допълних – Успелите ги видяхме докъде ни докараха.

На масата настъпи тишина. Всички посегнаха към чашите, за да прокарат новата идея, когато приключиха с ритуала, Аврамов ме погледна и каза:

– Грег, ти си малък непризнат гений. Това е слоганът. Мислех, че ще отидат поне две бутилки водка, докато го измислим, но ти съкрати процедурата.

– Аман от умници. – жално простена Борсата.

– Споко, Борса. Ей сега викам една Белуга заради добрата идея.

– Е, това вече е друга приказка. Да живеят умниците!

След малко сервитьорката стовари Белугата на масата с досадата на учителка, проверяваща домашни, и се отдалечи бавно с полюляваща се походка. Приличаше на платноходка, полюшвана от неспокойното море.

Аврамов разля по чашите и рече: 

– Сега, момци, трябва да избистрим програмата.  Да е чиста,  ясна и вкусна като тази водка.

– Аз предлагам да премахнем акциза върху варенето на ракия и да намалим акциза на цигарите и алкохола. – каза Борсата.

– Ето това е правилно политическо мислене, Борса. Браво! – похвали го Аврамов – Евтиният алкохол и цигари спомагат по-лесно да се понесат някои несгоди на битието.

– Абе, на мен една Белуга ми трябва и веднага си прояснявам мисълта.

-– Това си е жив популизъм – отсече Боян.

– Ама ти май още не вдяваш, а? Разбира се, че е популизъм, бе Бояне.  Как се печелят избори? С популизъм. На теб ли да го обяснявам. Отделно и най-главното – искам да се забавляваме в тази предизборна кампания. Да надцакваме маститите политици с обещания и да ѝ гледаме сеира. Ъндърстенд ми?

– Така кажи. Веднага предлагам да отпаднат винетките. И без това пътищата са ни разбити. С винетки, без винетки, все тая.

– А, е за това говорим. Браво. Това влиза под точка втора.

– Виртуално правителство. – отсякох аз.

– Като какво го разбираш това?

– Без парламент го разбирам и без заседания на правителството. Ще управляваме държавата по скайп.

– Ти просто не знаеш колко си гениален, мен. – възкликна Аврамов и отпи от водката дълга, протяжна глътка.

– Това добре – обади се Боян – но за тази цел трябва да се промени Конституцията. Тя не позволява такова нещо.

– Майната ѝ на Конституцията. Колко са я чели, бе Бояне?

– Другите партии обаче веднага ще ни зачешат по тоя въпрос.

– Ще подадем веднага пас към Конституционния съд. Той да решава прави ли сме или не. Ако не сме прави, значи това е политическо своеволие на съда. – отсече Аврамов – Какво ще дадем на пенсионерите?

– Крави. – обади се Борсата.

– Как крави, бре?

– Ами така. На всички пенсионери по селата обещаваме по една крава. Да си я доят и да пият мляко. Полезно е, пък и ще дръпне животновъдството, а пенсиите няма да умрат от глад.

– Абе, на тази маса бъка от гениални идеи. – одобри Аврамов – За младежта какво предлагаме?

– По хиляда евро на  тези, които искат да напуснат държавата. Така няма да ги задържаме насила тук, а ще им улесним емиграцията, пък те ще изпращат пари на роднините, като се установят зад граница. –предложи Боян.

– Не. Аз съм потресен. – каза Аврамов и отново надигна чашата, когато я остави на масата,  добави – Не знаех, че познавам толкова гениални хора.

– Чакай да видиш! – ентусиазира се Борсата – Ние сега едва започваме. Аз предлагам да имат право да гласуват само хора с минимум средно образование. Айде стига са ни управлявали неграмотници.

– Борса, тази Белуга прави чудеса с мозъчната ти дейност.

– Ннали?

– Противоконституционно. – отбеляза Боян.

– Майната ѝ на Конституцията. Важната е идеята. Браво, Борса!

Киро гордо се изпъчи като войник похвален пред строя.

– А пък аз предлагам да уволним всички учители и да раздадем по един лаптоп на децата, и без това всичкото си познание те черпят от нета.

– Гениално! – подскочи Борсата.

– Губим ги като избиратели. – отбеляза Боян.

– Майната им. Да гласуват за тези, дето им обещават увеличаване на заплатите. Важното е да спечелим младежта. – отсече Аврамов и добави – Други предложения?

– Стената – каза Грег.

– На Пинк Флойд ли? –поинтересува се Борсата – Какво общо има тя, бе Грег?

– Стената на границата, мен. Трябва да обещаем да вдигнем здрава стена на границата срещу бежанците. Едно време, преди двайсетина години, беше модерно да се рушат стени. Сега е модерно да се вдигат. Ето и Тръмпи в Америка ще вдига стена срещу мексиканците.

– Да бе, как така забравихме стената. Браво, Грег. Кефиш ме днес, брато. Подготвен отвсякъде. Други предложения.

Този път нямаше.

– Ами, мисля, че имаме стройна програма за печелене на изборите. Аз ще организирам хепънинга. Какво ѝ трябва на младежта? Секс, наркотици и рокендрол. От мен рокендрол и секс. Ще уредя няколко голи манекенки, които ще лежат на маси, а върху тях ще сервираме  вкусотии, от които присъстващите да хапват. Ще организирам и няколко банди да свирят. За наркотиците не отговарям. Мисля, че така ще съберем публика. Бояне, ти направи страница във Фейсбук и обяви събитието и програмата на нашата партия.

– Рокендролът умря в мен. – обади се Грег.

Не е умрял, само бере душа.

– Ами, да пием за новата партия и новата програма! Това трябва да се полее, иначе няма да ни върви. – Вдигна тост Борсата.

Вдигнахме запотени чаши и се чукнахме. В този момент не подозирахме какво ни чака, иначе нямаше да бъдем толкова доволни от себе си.

          Боян направи страница във Фейсбук и пусна съобщението за хепънинга. В края на първата седмица имахме 10000 лайка. Според него това било нещо невиждано. Според нас също. Взехме леко да се притесняваме. Само Аврамов запази спокойствие и доволно потриваше ръце, като търговец, който току-що е сключил изгодна сделка. 

        След третата седмица имахме 100000 лайка и взеха да ни звънят от телевизиите за интервюта. Ние отказвахме. Каквото имаме да казваме, ще го кажем във фейса, беше отговорът ни по съвет на Аврамов. Казионните партии взеха да се изнервят и да ни наричат популисти, когато социологическите проучвания ни сочеха като трета политическа сила. Ние отвръщахме, че сме точно такива, с идеята, че едва ли повече от 10 процента от избирателите знаеха какво значи тази думичка, но казвахме, че разчитаме на младите и неуспелите.

          Когато в нощта на изборите излязоха резултатите и се оказа, че ние печелим, ми идваше да се гръмна. Обадих се на Аврамов и запитах:

– К’во правим сега, другарю Аврамов? Дето се вика – победихме.

– Идея си нямам, мен. Идея си нямам. Така се накиснахме, че не ми се мисли. – и затвори.