26.01.2022 г., 11:51 ч.

Фестивалът 

  Проза » Разкази
587 1 3
1 мин за четене

    През онова горещо и незабравимо лято на 1968-ма както всяка година бяхме на селскостопанска бригада. С моите съученици от десети клас беряхме малини, на къра край софийското шосе. И изведнъж един от учителите ми  съобщи поверително, че съм избрана за делегат на предстощия IX Световен младежки фестивал „За солидарност, мир и дружба“. Зарадвах се, въпреки че в онзи момент не бях в състояние да осъзная точно защо и в какво ми предстоеше да участвам ... Скоро ме извикаха в Ловеч ... За нас, делегатите, бяха ушити чудесни костюми - семпли и в битов стил. За жените - пола и болеро от бял лен и набрана отпред розова копринена блузка. Колие от старинни наши монети прихващаше леко болерото, а бели лачени обувки на висок ток завършваха красивия тоалет. Мечта за бедното селско момиче ... Помня, че в осми клас бях със скъсани обувки и едва дочаках моят баща със закъснялата си заплата да ми купи нови. Сигурно и братята ми тогава са се нуждаели. И дали, само от обувки ...  Освен, че пробвахме костюмите, в Ловеч също ни инструктираха. Сега вече ми стана ясно, че  от Угърчин са  избрали за делегат единствено мен, като рецитатор. Да, слава Богу, наистина рецитирах добре ...                                                                       Ала на Фестивала никой не ме потърси, за да рецитирам ... Само участвах в най-различни  инициативи -  срещи на дружбата, посещения на изложби и концерти, театрални постановки, премиери на филми, на книги ... При откриването на Фестивала, аз изпаднах  в неописуем възторг от приказната феерия на стадиона „Васил Левски". А през следващите дни огромното  младежко множество ме понесе буквално, стремително увличайки ме със своето екзалтирано вълнение - ту насам, ту натам. Бях стресирана и на моменти, като че ли неадекватна ...                                              Грандиозен беше митингът за мир и дружба при зала Универсиада. Тук бяхме представители на младежта и студентите от петте континента и огромното плътно множество скандираше лозунги за мир, не на атомната бомба ... Но аз бях задавена от бликащите в мен емоции ... И колкото да се опитвах да се присъединя към тия гръмовни възгласи, никак не можех и просто немеех. Чак когато недоумяващият и ожесточен поглед на стоящия до мен непознат младеж подтикващо ме прониза, изведнъж гърлото ми сякаш се  отпуши. Така гордо вече успях да се включа и аз в скандиращото младо множество наоколо. Беше невероятен момент, дори исторически. Осъзнах вдействителност тогава, каква е силата на световната младежка солидарност  ...                                                
           Дорагеорг
               

 

© Дора Пежгорска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??