28.08.2018 г., 23:42

 Фетишът на 18 годишна ( Част 8)

1.4K 0 0

Произведение от няколко части към първа част

2 мин за четене

 Дойде и краят на учебната година. Дванадесетокласниците завършваха. На изпитите трябваше да представят различни видове текстил. Толкова беше топло на вън. В тези горещини не беше нито за излизане, нито за изпитване. И най-малко за изпит по текстил от животински произход. Според Едора, вълната от овца в тези топли дни щяла да обрине ръцете на тези, които работят с нея. Верина и Аваро винаги се кикотеха на шегите и. А тя освен да се присмива на обринването на дванадесети клас се присмиваше и на себе си. Заради къдравата си коса, Едора приличаше на овца. Всички много обичахме да се шегуваме с нея. Особено Аваро. 
Дерек също завършваше. Любопитно ми беше какво щеше да измайстори. Следяхме всички текстили с интерес. Дойде и реда на Дерек. Той представи копринен текстил, който според изпитващите беше най-добър. Копринената нишка беше най-здрава и лъскава. Дерек бе направил копринен шал, който бе много красив.Верина си падаше по лъскавите нещица и много и харесваше. Искаше и се да го открадне от Дерек и да го поноси поне за малко. След представянето му отидох да го поздравя. Той се усмихна и кимна с глава. Пред друите се държеше най-обикновенно с мен. Понякога се дразнех за това негово поведение, но по друг начин не можеше да постъпи. Поисках да видя шала. Посегнах да го взема , но той ме изпревари. Дерек завърза шала на ръката ми. След това пъхна лист хартрия в нея, на когото лист пишеше около девет часа да го чакам пред магазина, от който ме взе онази нощ. 
Верина веднага забеляза лъскавия шал на ръката ми. Дойде и го дръпна. Започна да се увива с него като малко момиченце. А след това забеляза, изпълнените ми със страст очи. Тя знаеше, че щом той е на близо, аз полудявах. Верина беше моята най-добра приятелка. Толкова много я обичах. Двете знаехме една за друга повече, отколкото трябваше. Знаеше и за страстта ми към Дерек. За мръсните ми желания с него., знаеше за всичко, но не ме опрекваше, защото тя беше лудата нимфоманка, която обичаше да чука редовно гаджето си. Как не и омръзваше всеки ден.. Секс, секс и пак секс.. Аз не бях толкова голяма привърженичка на всекидневния секс. Все пак омръзваше. Обичах нещата да стават изведнъж. Както днес.  Действията на Дерек, подбудиха сексуалния ми нагон. Довечера отново ще се поддам на изкушението. Ще се впусна в него, като едно приключение. С Дерек ще  наваксам за изгубеното време с Итън, но няма да му споделям какво се бе случило, защото ако Дерек разбере за плесницата ще станат големи разправии. А аз нямам полза от тях. Не искам Итън да разбира за Дерек по този начин. Най-добре ще бъде ако  изобщо не знае за случилото се. Мога да кажа, че от както Итън вече не е в живота ми , аз се чувствам по-добре. Отсъствието му не ми влияе отрицателно - напротив, сега съм по-спокойна. Мога да изживея свободата си така, както аз искам, а не както трябва. От друга страна сънищата с вампира зачестяваха. Но той не ме тормозеше , а се забавляваше с мен. Сякаш това не беше сън, а реалност.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Памела Всички права запазени

Следва продължение.... 

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...