27.10.2023 г., 14:49

Флирт

855 2 17
1 мин за четене

 

В големият хол плазменият телевизор гърмеше на високи децибели. Даваха поредната сърцераздирателна сапунка. Въпреки силният звук между рекламите се чу специфичното "пиуу" от скайпа. Мъжът спонтанно изпсува. Знаеше, че e съобщение от виртуалната му приятелка, но не смееше да й отговори. Недалеч от него в удобно кресло се бе разположила жена му. Погледна я крадешком. Пак чоплеше семки и прелистваше разсеяно готварската книга.
 - Май някой ти пише на скайпа? Кой е? - подметна тя.
 - Ами нали знаеш? Търся си ремарке. Сигурно затова. - промърмори с отегчен глас. От напрежение усети как по лицето му избиха издайнически червени петна. "Защо не се махнеше?! Няма ли работа в кухнята?! Ама, че късмет!"
 - Ами отговори на човека. Не го карай да чака. - подхвърли тя наставнически.
Изведнъж от детската стая се чу тинейджърският глас на дъщеря им:
 - Майко, ела веднага!
Жена му стана бавно и мързеливо се отправи към вратата. Използвайки освобождаването на терена, той започна бързо да чати. Трябваше да навакса до нейното завръщане.
В този момент в другата стая съпругата му се втренчи любопитно в лаптопа на дъщеря им.
 - Виж, мамо. Татко пак си пише с оная. Как му позволяваш?
 - Да, знам. Почти всяка вечер си чатят. Добре де, какво да направя?
 - Ама как така? Утре може да се срещнат. Не се ли притесняваш? - погледна я възмутено дъщеря им.
 - Какво като се срещнат?! Ще се целунат, прегърнат, поовъргалят малко. Голяма работа! Баща ти е стиснат, няма пари. Плюс това е семеен. Тя ще го зареже бързо.
 - Майко, много си интересна. Изобщо ли, не ревнуваш?
 - Няма смисъл. Шестнайсет години брак не са малко. Виж какво, баща ти е притеснителен човек. За сега няма да му казваме нищо, да не го плашим. Знаем му паролата. Ще го държим под око. Разбра ли ме?!
Засмя се, целувайки нежно дъщеря си по челото. " Колко е учудена?! Още е много наивна!" - помисли си неволно.
После спокойно и бавно се върна в хола. Излегна се лениво на фотьойла продължавайки да чопли семки. Погледна зачервеното лице на мъжът си.
В очите й се четеше насмешка примесена с презрение.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ами, не знам. Не ми е мъж.
    Поздрави!
  • Има съпруги, които са истински политици в семейството.
    Поздрави, Вале!
  • Хаха, ти да видиш
    В този свят няма нищо скрито-покрито.
  • Стойчо, няма проблем.
    Пепи, радвам се, че съм ти дала идея.
  • Кате - сега ми се завъртя в главата история в нета с мой познат, в нея жените са героите, ще помисля как да я поднеса.

    Ranrozar (Стойчо Станев) - живея до "Найчо Цанов"

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...