27 окт. 2023 г., 14:49

Флирт

844 2 17
1 мин за четене

 

В големият хол плазменият телевизор гърмеше на високи децибели. Даваха поредната сърцераздирателна сапунка. Въпреки силният звук между рекламите се чу специфичното "пиуу" от скайпа. Мъжът спонтанно изпсува. Знаеше, че e съобщение от виртуалната му приятелка, но не смееше да й отговори. Недалеч от него в удобно кресло се бе разположила жена му. Погледна я крадешком. Пак чоплеше семки и прелистваше разсеяно готварската книга.
 - Май някой ти пише на скайпа? Кой е? - подметна тя.
 - Ами нали знаеш? Търся си ремарке. Сигурно затова. - промърмори с отегчен глас. От напрежение усети как по лицето му избиха издайнически червени петна. "Защо не се махнеше?! Няма ли работа в кухнята?! Ама, че късмет!"
 - Ами отговори на човека. Не го карай да чака. - подхвърли тя наставнически.
Изведнъж от детската стая се чу тинейджърският глас на дъщеря им:
 - Майко, ела веднага!
Жена му стана бавно и мързеливо се отправи към вратата. Използвайки освобождаването на терена, той започна бързо да чати. Трябваше да навакса до нейното завръщане.
В този момент в другата стая съпругата му се втренчи любопитно в лаптопа на дъщеря им.
 - Виж, мамо. Татко пак си пише с оная. Как му позволяваш?
 - Да, знам. Почти всяка вечер си чатят. Добре де, какво да направя?
 - Ама как така? Утре може да се срещнат. Не се ли притесняваш? - погледна я възмутено дъщеря им.
 - Какво като се срещнат?! Ще се целунат, прегърнат, поовъргалят малко. Голяма работа! Баща ти е стиснат, няма пари. Плюс това е семеен. Тя ще го зареже бързо.
 - Майко, много си интересна. Изобщо ли, не ревнуваш?
 - Няма смисъл. Шестнайсет години брак не са малко. Виж какво, баща ти е притеснителен човек. За сега няма да му казваме нищо, да не го плашим. Знаем му паролата. Ще го държим под око. Разбра ли ме?!
Засмя се, целувайки нежно дъщеря си по челото. " Колко е учудена?! Още е много наивна!" - помисли си неволно.
После спокойно и бавно се върна в хола. Излегна се лениво на фотьойла продължавайки да чопли семки. Погледна зачервеното лице на мъжът си.
В очите й се четеше насмешка примесена с презрение.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ами, не знам. Не ми е мъж.
    Поздрави!
  • Има съпруги, които са истински политици в семейството.
    Поздрави, Вале!
  • Хаха, ти да видиш
    В този свят няма нищо скрито-покрито.
  • Стойчо, няма проблем.
    Пепи, радвам се, че съм ти дала идея.
  • Кате - сега ми се завъртя в главата история в нета с мой познат, в нея жените са героите, ще помисля как да я поднеса.

    Ranrozar (Стойчо Станев) - живея до "Найчо Цанов"

Выбор редактора

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...