Франклин Томас и тайната на  щастието

                                 мелодрама

  Това е роман на щастието, това е най-доброто, което съм способен да напиша, това са най-позитивните чувства, които бих могъл да излея! Когато го четете от време на време си пускайте тихо някоя разтърсваща балада или някоя красива музика. Може би така ще усетите истинската същност на това, което искам да кажа! Приятно четене!         


                    .............

  Питър Дилън неусетно приближаваше своя роден дом. Преди малко се бяха разделили с Кони и сега той , още в плен на приятните спомени анализираше мислено отминаващия ден. Малко преди да се прибере той видя Натали - красивата си приятелка, която познаваше отдавна!
   - Оо, Натали! Къде се изгуби, не съм те виждал доста отдавна!!! - възкликна той.
   - Ами ти се изгуби напоследък, не се обаждаш!
   - Какво да ти кажа, хванах се на работа, а и членувам в една организация. Просто нямам толкова свободно време! А теб какво те води насам?
   - Притесних се за теб и реших да те потърся. Казаха ми че още не си се прибрал и аз си тръгнах, но те видях!
   - И аз се радвам да се видим Нат.
   - И каква работа си хванал, в каква организация членуваш? Я разказвай!!
   - Хайде да отидем на кафе, ей там след завоя има едно и ще говорим. Повярвай ми, имам много неща да ти разказвам!

  Грегъри, Филип, Кони Мелър и Моника пътуваха с автобус номер осемдесет и три. Оранжево-жълтите елечета бяха върху гърбовете им, а музикалните инструменти - в ръцете! Автобусът беше спрял заради блокада от стачкуващи, които бяха направили голяма жива верига и не пропускаха автомобилите и автобусите да преминават. Някои пътници нервничеха, други просто молеха шофьорът да отвори вратите за да слязат, а трети кротко си седяха и чакаха. Тогава Моника даде тон за песен и в прашния автобус закънтя лека красива мелодия. Моника, със своя нежен глас започна да пее, което накара множество глави да се обърнат към "The Happy Band". Песента бе тиха, но приятна, толкова приятна, че един мъж и една жена, които преди това крещяха непрекъснато се успокоиха и усмихнаха! След края на песента седящите пътници започнаха да ръкопляскат!
   - Вие сте щастливата банда, нали? - извика възторжено един младеж на около двадесет години.
   - Да, но не всички. Създателят на бандата го няма в момента!
   - Франклин Томас, нали!
   - Точно така, той е на друго място!
   - Ще ни изсвирите ли още нещо? - обади се един мъж на възраст около петдесетте, седнал в задната част на превозното средство.
   - С удоволствие! - казаха в един глас Кони Мелър и Филип.
   - Нека да запълним този престой тук с приятни емоции! - добави Грегъри.

  Хилари чистеше банята, в която само преди няколко минути бе къпала Робърт. Тя беше в добро настроение, като си подсвиркваше някаква мелодия. Робърт вече спеше в стаята си и тя използва момента да свърши тази неотложна работа.
  Вратата се отвори и влезе Сюзън! Хилари много обичаше това момиче и винаги се радваше на присъствието и и на чаровната и усмивка. Но когато видя Сюзън настроението и се помрачи почти мигновено! Момичето плачеше, като явно не бе на себе си. Франклин не бе с нея и това допълнително засили неприятното чувство.
   - Какво се е случило? - попита Хилари, но Сюзън вместо да и даде отговор просто обгърна с ръце по-възрастната жена и се разрида на рамото и.
   - Скъпа, успокой се, успокой се..! - говореше Хилари, въпреки че тя се нуждаеше повече от успокоение, защото краката и вече трепереха.
   - Ела тук да седнем и ще ми разкажеш какво се е случило - предложи майката на Франклин след като Сюзън се поуспокои.  
  
   - Майко, Франклин е болен! Много болен! - каза момичето и отново се разплака. Хилари бе втрещена, тя не знаеше какво да каже, все още не можеше да асимилира напълно тези кошмарни слова, изречени от красивата и снаха!
   - Ка..какво? Много болен ли..? - успя да изрече тя.
   - Да майко, откриха му рак, който вече се е разсеял в организма! Той остана в болницата и утре отново ще го оперират! - говореше през сълзи Сюзън.
   - Но как, нали му го извадиха! Не е възможно, нали му го извадиха! ГОСПОДИ, ТОВА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ! ОТКАЗВАМ ДА ПОВЯРВАМ НА ТОВА...!! - Хилари усещаше как паниката и страхът се надигат в нея и как тя започваше да губи контрол.
   - Появило се е отново! Вече целият организъм му е повреден! - Сюзън вече плачеше неудържимо и отново бе в прегръдките на дълбоко покрусената от тези коварни новини жена, която също заплака! Двете жени, прегърнати ридаеха неудържимо!   
 

                              ...........

  Франклин се събуждаше бавно! Усещаше слабост в тялото си, стомахът го болеше при всеки опит да се обърне. Той бавно започна да се завръща в реалността, където се бе случило нещо лошо! Той го усещаше, чувстваше тази негативна енергия с цялото си тяло. Видя бялата стая и няколко легла, на които лежаха хора. "Това е болница" - помисли си той - "болницата, в която дойдохме със Сюзън при доктор Фреди Джокович! И тогава..тогава..о господи! Тогава ми казаха...страшната диагноза....". Франклин отвори широко очи и опита да се изправи, когато острата болка отново го сряза като нож!
  " - Франклин, ти си болен от рак и нямаш почти никакви шансове да оздравееш!" - тези думи на доктор Уинстън Калър изскочиха изведнъж от тъмните дебри на паметта и се врязаха толкова силно в съзнанието му, че Франклин за миг си помисли, че ги чува някъде наблизо!
  Той се отпусна и затвори очи! Искаше да събере разпокъсаните си мисли, може би все още не съзнаваше силата на това, което се случваше! В този миг нов импулс го извади от това състояние!
  Той бе опериран! Операцията му трябваше да е или успешна или неуспешна! А той се бе събудил! Това, че бе буден можеше да означава много. Преди да легне на операционната маса Франклин бе подписал един документ, с който се съгласи да бъде опериран. От нея той или щеше да се събуди или...може би да умре! Той не знаеше какво се случва, не искаше и да знае, лошите вести бяха твърде много и той се в ръцете на лекарите.
  Ами ако операцията е неуспешна! Ако просто не са успели да се справят? Той не знаеше какво се случва, не знаеше защо е тук, не знаеше защо няма никой от близките му, нямаше дори и лекари, които да се мотаят около него! Тази неизвестност го плашеше, създаваше му цяло кълбо от неприятни чувства и усещания.
  Той си помисли за The Happy People! Те във всеки един момент разнасяха със себе си позитивните емоции и щастливите идеи! А той, създателят на цялото това общество лежеше тук, в болницата, с отслабнал от операцията организъм и с изпълнено от гадни и противни мисли съзнание!


                          .............                 

  Питър и Кони бяха притеснени! От два дена Франклин и Сюзън не бяха идвали на сбирките, а телефонът им  непрекъснато даваше свободно! Откакто бяха тръгнали към болницата онзи ден те сякаш се изгубиха. Питър беше забелязал промяната у Франклин и това допълнително засилваше опасенията. Но той не споменаваше това на Кони, защото не искаше да разваля настроението си, искаше да говори само за позитивни неща!
   - Мисля че нещо е станало с Франклин, не забеляза ли че беше отслабнал и променен! Страхувам се! - сякаш прочете мислите му тя. Но Питър отвърна ведро:
   - Спокойно, нищо няма да му има! Ще видиш, че всичко е наред!
   - Страхувам се, защото преди време му откриха тумор, да не се е...
   - Стига! Не говори за това, мацко! Франки е добре и ще се убедим скоро! Сигурен съм! Да не съм те чул повече да казваш подобно нещо!

  The Happy Band се готвеха да свирят на един банкет. Те също търсиха Франклин и Сюзън и не можаха да се свържат с тях, за да им кажат за мероприятието, на което бяха поканени.
  Страхът от някакви лоши новини и опасенията им попречиха да репетират както трябва. Всичко правеха насила, без настроение, което създаваше предпоставки за грешки и неуспех! Той се бе върнал от Стамфорд променен, с по-различен поглед, все едно бе някой друг. И въпреки че бързо възвърна усмивката си във въздуха се чувстваше някаква тежест, все едно нещо отвътре го мъчеше! За последно, когато се видяха те тръгнаха за болницата, като Сюзън изглеждаше доста притеснена.
  Отвън се чуха няколко мощни взрива, Те накараха членовете на групата да отидат вкупом до прозореца, да погледнат през него и за миг да се отърсят от лошите мисли. След малко обаче те възвърнаха предишните си позиции.
 
   
  Вратата на болничната стая бе леко открехната и Франклин видя отдалеч майка си и любимата си, придружавани от някакъв лекар. Докторът отвори вратата и с ръце подкани двете жени да влязат в стаята, като той остана отвън!
  Първото нещо, което Франклин забеляза у израженията на тези две любими жени бе липсата на всякакво въодушевление, те сякаш бяха потънали в траур!
   - Франки, Франки - извика Сюзън, като дойде до него и го прегърна. Хилари също се присъедини към тях.
  
   - След два дена ще те изпишат, така каза докторът - измънка Хилари, като се опитваше да се усмихне - как си, моето момче?
   - Добре съм, майко, още ме боли тук, но ще се справя! Какво казва докторът?
   - Още не сме говорили с него, това ни го каза онзи лекар отвън!
  В това време Франклин видя, че доктор Уинстън Калър бе на вратата. Сюзън и Хилари се обърнаха.
   - Елате отвън - каза им тихо той. Двете излязоха.
  Франклин се изправи, като през процепа виждаше как Сюзън и Хилари разговарят с лекаря. След малко Хилари наведе глава и се разрида, а Сюзън, която бе в гръб към вратата я прегърна. Всичко бе ясно. Франклин отново се отпусна назад и затвори очи. В този момент не бе в състояние да мисли за нищо!

  Двете жени влязоха при него, като имаха вид на зашеметени. Франклин погледна към тях, след което наведе глава.
   - Ще ти стегнем багажа за други ден. Докторът каза да пиеш протеини, за да се възстановиш по-бързо - това го каза Сюзън, но го изрече с равен и безизразен тон. Франклин погледна към нея, а после към майка си и попита, като усещаше как гласът му трепери:
   - Ще умра, нали?
   - Нищо не се знае... - отвърна Хилари, но спря на средата на изречението.
   - Кажете ми, ще умра ли? Мамо, Сю, кажете ми истината, моля ви! Искам да го чуя от вас!
  Хилари чоплеше ноктите си, а Сюзън бе покрила устата си. Накрая майката наруши тягостното мълчание с думите:
   - Други ден ще те изпишат като безнадежден случай! - и тя избухна в силен рев!


             ..............

  След като научи истината Франклин се отдаде на мрачни и тревожни разсъждения. Целият му живот мина като на кинолента през него, имаше чувството че помнеше всичко с най-малките детайли. В последните години той бе опиянен от идеите си за абсолютното щастие, той също като брат си се бе слял напълно с този красив и приказен свят! До сега, когато научи коварната истина! Сега бе време за равносметка!
  Истината бе мрачна, зловеща и покварена! Ами сега?! Какво щеше да стане оттук нататък? Дали щеше да среща отново тези мили и усмихнати лица или трябваше да бъде заобиколен от недоизказани изречения и пълни със съчувствие и скрита тъга погледи? И най-страшното - какво има отвъд тази бездна, наречена смърт? Дали щеше да се отдаде в непрекъснати мисли за смъртта или трябваше да търси някакво друго решение, колкото и да е трудно? Франклин не бе от хората, които се предаваха лесно, стремежът към щастието му бе дал необходимата увереност, че може да се справи с всички препятствия. Но във войната със смъртта, в лютата битка за тази светлина, наречена живот имаше много, много неизвестни!!
  Точно сега Франклин имаше нужда от Робърт, изпитваше остра потребност отново да се пренесе в Акомикеран - прекрасната страна на щастието и на забравата. Това бе жизненоважно за него, по-важно от всичко друго. Имаше някакво скрито чувство, че точно пренасянето в тази страна ще му помогне да достигне до абсолютното щастие, ще му помогне да "премине върха"!

  "The Happy People" отново се събираха в залата, която наричаха "офиса". Красивите песни, щастливите възгласи и благите приказки на щастливците отново огласяваха околността! Атмосферата както винаги бе страхотна, настроението - прекрасно, а усмивките по лицата - пълни със щастие! 
  Тогава влезе Сюзън! Тя изглеждаше като изпита и изстискана, приличаше на жив мъртвец! В този момент всички се обърнаха към нея.
   - Мили приятели, имам да ви кажа нещо много, много неприятно... - и в този миг, колкото и да се стараеше да се държи равнодушно тя заплака. Всички я гледаха смълчано и неподвижно.
   - Франклин е болен.....много болен....той ще умре...!  - тя хлипаше неудържимо.
  В това време към нея приближиха няколко младежи, които я прегърнаха и потупаха по рамото. Останалите я гледаха втренчено, с широко отворени очи. Кони дойде до Сюзън, хвана я за рамото и я попита тихо:
   - Сю, къде е Франклин, какво се е случило с него? Успокой се и ми го кажи! - Питър, Грегъри, Маркус Фрай и още трима младежи стояха зад Кони и се ослушваха.
   - Откриха му рак! За съжаление вече е твърде късно, той няма шанс! - с мъка отвърна красивото момиче. Лицето на Питър се вкамени!
   - Лекарят каза, че му остават най-много два - три месеца! - добави Сюзън.

  Франклин спеше! Сънуваше тежки и разпокъсани сънища, имаше чувството, че хем е върху болничното легло, а в същото време се рееше някъде из вселената! И въпреки това този сън бе неспокоен!
  Събуди се от меки, звънливи и приятни гласове, които озвучиха стаята. Той отвори очи и видя младежи, девойки, жени и мъже, дори и деца, които носеха оранжево-жълти елечета. Сред тях бяха Сюзън, Кони и всички останали от The Happy Band. Стаята бе твърде тясна и не можеше да побере всички!
   - Здрасти Франк, как си? - с познатият ведър глас започна Грегъри.
   - Добре съм, но предстои да се оправя -  в тон отговори Франклин - имам още два дена за възстановяване и после....каквото Бог покаже! - Франклин се опита да каже тези  последни думи в шеговит тон, но не се получи импровизацията, всички сведоха състрадателно глави.
   - Франки, ще се оправиш, това Бог го е решил отдавна! - обади се Маркус. Филип продължи:
   - Нали знаеш максимата, чрез която ни създаде, а именно че позитивният живот решава всякакви проблеми! А ти си щастливец Франки и не бива да се съмняваш че ще се справиш - след този монолог, Филип пое няколко доста шумни глътки въздух.
  Франклин отново бе усмихнат, приятелите му бяха дошли и го бяха успокоили. Бяха изпълнили задачите си както трябва. Франклин почувства как някаква жизнена сила, някакъв благороден импулс се опитва да си пробие път в отслабналия и изтощен организъм! Той за един кратък миг се почувства както преди - окрилен, щастлив и свободен!

  След като щастливата тълпа си тръгна Франклин отново остана сам, сред мислите и спомените! Отново почувства, как страхът се опитва да пробие в съзнанието му и да го превземе. Спомни си, че Сюзън му обеща, по-късно да дойдат с Хилари и Робърт. Това бе добре за него, защото освен че ще се радва на най-обичаните хора щеше отново да се понесе към страната на щастието! А то засега бе единственото спасение....
   - Що не отидеш при Дазайла Моу? - от към краката му долетя този грубоват глас. Франклин се надигна и видя, че някакъв раздърпан тип от стаята му седи на леглото и го наблюдава.
   - Нам мен ли говориш? - надигна се с мъка Франклин Томас.
   - Да, на теб! Дазайла Моу е най-известната тибетска лечителка, която живее в Америка - продължи човека - аз ако изляза оттук отивам право там.
   - Къде живее тя? - попита Франклин.
   - Далеч, далеч в Скалистите планини, в Юта! Селището се казва Найроби!
   - Найроби ли?
   - Точно така - отвърна с дрезгавия си глас човека - тази жена, чрез тибетската медицина лекува всякакви болести, абсолютно всякакви!!
  В очите на Франклин се появи блясък! Този блясък някои го характеризираха като надежда, като внезапно просветление! Дазайла Моу! Тибетска медицина! Това бе СПАСЕНИЕТО за Франклин! Той често бе слушал, че в онези далечни азиатски страни лечителите вършат чудеса - лекуват неизлечимо болни, възстановяват отрязани крайници, дори бяха споменали, че човек с отрязана глава отново бил върнат към живота! Франклин вече виждаше път пред себе си и този път водеше към Скалистите планини на Юта!
   - Дазайла Моу!! - каза си на глас Франклин Томас.

  ...следва продължение..