22.10.2010 г., 14:15

"Га не знаеш да гълчиш, научи се да мълчиш!"

1.7K 0 33
3 мин за четене

         Разкльовкаха се мисирките и а-а, а-а, оратата под черницата да разтурят! Ама чевръстата баба Драганица затопурка с бастунчето си и скоро се върна с пълна престилка ронена царевица.

        -   Кльо-кльо-кльо – нА ви, бабините, клъвнете си, па млъкнете, та и ние да си чуем приказката!

       Когато живинките се поуспокоиха, тя доволно седна на пейката, до дружката си и рече:

       -  Ма, Генчовице, знаеш ли, че наш Кольо драндела си е купил. Вика, че щял да продаде магарето, пък и коня и с туй чудо нивата си щял да оре. Луд чиляк, ма!

        -  Не се вика драндела, Драганице! Ей, че дип проста жена си, как пък не се научи да гълчиш! Туй, що Кольо го купи, се казва драндовак! – не се стърпя баба Генчовица.

         -  Като не знаете да гълчите, що не си мълчите! – ядоса се дядо Вельо, който бе омиткал половин българско, па и по чужбинско се чу, че бил ходил през последната война. – На туй, що Кольо го купи, му се вика трактор, а не драндела, ни драндовак!

       - Тъй, тъй, тъй – гаче ли Кольо рече, че трактор си е купил от големия панаир – навреме се съвзе баба Генчовица, че не можеше да търпи и тя да минава за “дип проста”.

      -  Ох-ох, май светът пак ми се зави! – заохка Драганица. – Кръвното съм вдигнала и затуй всичко в кратуната ми се омота – драндели, драндоваци, че и трактори на туй отгоре!

        -   Бая сланинка хапнуваш, Драганице, бая месце, па и кога трябва – пак не постиш, ей, по судурмата колко реда луканки си овесорила, а от горния край са взели да оредяват, баш когато не е позволено. Грешница си и затуй ще си патиш! – сопна се дядо Вельо.

       - Ами, ами, аз не вкусвам месо бе, дъртак, аз само суджучец похапвам! – ядоса му се бабата. – А и вече съм си дип добре – отвъртя ми се кратуната.

    Тъй, на оратата, под разклонената черница, старчоците продължиха да си хортуват. Одумаха половин село, додето Кольо не им развали мохабета. Поразникът префуча край тях с трактора си и с прахоляк ги засипа.

      - Пусти драндовак, ръмжи същи върколак – не се сдържа баба Генчовица, а дядо Вельо пак се наежи:

         -  Ей, че сте прости жени, брей! Като не знаете да гълчите, защо не ви стига акъла, че поне да си мълчите! Как пък не се научихте – не е ни драндовак, ни драндела, а е същински трактор – трактор!



Обяснение :

Судурма - веранда, балкон, тераса.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...