21.09.2007 г., 22:06 ч.
Гарга
3 мин за четене
Денят започна както обикновено - скучен и сив...
Излязох на прозореца и погледнах навън, а градът още спеше, сгушил се в опадалата шума. Улиците надлъж и нашир бяха застлани от златист килим с преливащи се червени и оранжеви окраски... Птици нямаше... ето на, че и последното закъсняло ято лястовици напускаше града и се отправяше към юг. Сега бяха останали само невинните врабчета и черните гарги. Такива чувствени птици... Цветът им е най-хубавият, а песните тъй откровени и проникващи в душата. Много хора мразят гаргите, но аз не съм сред тези хора. Аз ги обичам, те са ми като сестри... Точно така, сестри...
Загледах се подир волния полет на една клета гарга и изведнъж я изгубих от поглед. Седях още време, загледана в лилавото небе и накрая се отказх да чакам тази шеметна птица. Обърнах се назад и започнах своя ден съвсем спокойно и нищоподозиращо!
Стана обед и трябваше да излизам. Появи се внезапен вятър, но той не бе в състояние да ме откаже да изляза и да провали плановете ми. Вървях по улиците - прашни и застлани от листата и ритах изпопадалите шишарки. Не след дълго стигнах до крайната си цел - градската градина - тихо и необезпокоявано от никой местенце. Седнах на моята пейка и зачаках. През първите 15 минути не се случи нищо необикновено: гледах как майки разхождат децата си, как възрастни хора бързат всеки по своя път, как идват и си заминават минувачите. Всеки бе вглъбен в собствените си проблми и дела и сякаш всички бях забравили кои са и от къде идват... Не обичам такива хора, които се самозабравят...
След 30 минути се случи нещото... Кой би повярвал, че аз ще се надигна от удобното си място за да следя някой... И то не кой да е, а сутрешната гарга... Хахаха - гарга!!! Тя кацна на клона до мен и аз се загледах в нея - беше ми така позната. Сетих се, че това е моята сутрешна гостенка. Исках тя да остане сега при мен, но тя очевидно имаше други планове за мен!!! Литна нависоко и се обърна към мен, сякаш ми казваше - последвай ме!!! Без да се поколебая, станах от затопленото си место и тръгнах след нея. Вървях по широките улици и не я изтървах от поглед (или поне се стараех да не я изтървам от поглед) тя летеше доста бързо и на високо. Вървях по претъпканите булеварди и се блъсках в хората, а всички след мен ме ругаеха и явно ме мислеха за луда, но донякъде са прави. Не бях съвсем с всичкия си... Но сега не ми пукаше за тях. Продължавах да я следя... и ето, че незабелязано се измъкнахме от града и вече неосъзнато аз тичах през една пътека към гората... Пътеката бе обрасла с тръни и трева до коленете, което малко ме уплаши, но продължих. След известно време се оакзах пред една огромна черна масивна желязна врата! На тази врата имаше изобразен хектаграм и този знак много ме зарадва и някак ме успокои. Та тази врата беше доста по-висока от мен и беше обгърната от бръшлян. Понечих да я открехна, но без особен успех... Някой се беше постарал да я завари... Потърсих друг вход и намерих дупка в оградата, промуших се и се удивих от гледката пред мен!!! Беше нещо, спиращо дъха! Поне на километър пред мен се простираха красиви, бели и големи гробове. Тази птица ме бе довела до гробищата! Тук бе толкова тихо и спокойно, че бих го използвала за моя втори дом. Поогледах се, за да намеря къде се беше скатала гаргата и я видях кацнала на един клон на едно голямо старо дърво. Отидох до нея и тя отлитна. Кацна до мен на земята и... чудото стана. Сега, като пиша това, се чудя дали изобщо това е станало или е било плод на моето богато въображение... Не знам и не искам да знам, за да не разваля красивата магия, но... Тази гарга се превърна в човек... Мъж на възраст около 35, облечен в дълга черна роба... Той ме погледна, усихна се загадъчно и... опита се да ме прегърне. От уплаха го ударих много силно по дясната ръка и дори май я счупих, не знам... Но побягнах като ужилена и си повтарях, че това не е истина. Искаше ми се да си повярвам... На следващата сутрин видях как ято гарги лети към моя прозорец... Пред тях явно летеше главатаря им... Забелязах, че беше не в добро и цветущо здраве... О, не, не може да бъде... Та това беше същата вчерашна гарга... а дясното и крило бе счупено...
Излязох на прозореца и погледнах навън, а градът още спеше, сгушил се в опадалата шума. Улиците надлъж и нашир бяха застлани от златист килим с преливащи се червени и оранжеви окраски... Птици нямаше... ето на, че и последното закъсняло ято лястовици напускаше града и се отправяше към юг. Сега бяха останали само невинните врабчета и черните гарги. Такива чувствени птици... Цветът им е най-хубавият, а песните тъй откровени и проникващи в душата. Много хора мразят гаргите, но аз не съм сред тези хора. Аз ги обичам, те са ми като сестри... Точно така, сестри...
Загледах се подир волния полет на една клета гарга и изведнъж я изгубих от поглед. Седях още време, загледана в лилавото небе и накрая се отказх да чакам тази шеметна птица. Обърнах се назад и започнах своя ден съвсем спокойно и нищоподозиращо!
Стана обед и трябваше да излизам. Появи се внезапен вятър, но той не бе в състояние да ме откаже да изляза и да провали плановете ми. Вървях по улиците - прашни и застлани от листата и ритах изпопадалите шишарки. Не след дълго стигнах до крайната си цел - градската градина - тихо и необезпокоявано от никой местенце. Седнах на моята пейка и зачаках. През първите 15 минути не се случи нищо необикновено: гледах как майки разхождат децата си, как възрастни хора бързат всеки по своя път, как идват и си заминават минувачите. Всеки бе вглъбен в собствените си проблми и дела и сякаш всички бях забравили кои са и от къде идват... Не обичам такива хора, които се самозабравят...
След 30 минути се случи нещото... Кой би повярвал, че аз ще се надигна от удобното си място за да следя някой... И то не кой да е, а сутрешната гарга... Хахаха - гарга!!! Тя кацна на клона до мен и аз се загледах в нея - беше ми така позната. Сетих се, че това е моята сутрешна гостенка. Исках тя да остане сега при мен, но тя очевидно имаше други планове за мен!!! Литна нависоко и се обърна към мен, сякаш ми казваше - последвай ме!!! Без да се поколебая, станах от затопленото си место и тръгнах след нея. Вървях по широките улици и не я изтървах от поглед (или поне се стараех да не я изтървам от поглед) тя летеше доста бързо и на високо. Вървях по претъпканите булеварди и се блъсках в хората, а всички след мен ме ругаеха и явно ме мислеха за луда, но донякъде са прави. Не бях съвсем с всичкия си... Но сега не ми пукаше за тях. Продължавах да я следя... и ето, че незабелязано се измъкнахме от града и вече неосъзнато аз тичах през една пътека към гората... Пътеката бе обрасла с тръни и трева до коленете, което малко ме уплаши, но продължих. След известно време се оакзах пред една огромна черна масивна желязна врата! На тази врата имаше изобразен хектаграм и този знак много ме зарадва и някак ме успокои. Та тази врата беше доста по-висока от мен и беше обгърната от бръшлян. Понечих да я открехна, но без особен успех... Някой се беше постарал да я завари... Потърсих друг вход и намерих дупка в оградата, промуших се и се удивих от гледката пред мен!!! Беше нещо, спиращо дъха! Поне на километър пред мен се простираха красиви, бели и големи гробове. Тази птица ме бе довела до гробищата! Тук бе толкова тихо и спокойно, че бих го използвала за моя втори дом. Поогледах се, за да намеря къде се беше скатала гаргата и я видях кацнала на един клон на едно голямо старо дърво. Отидох до нея и тя отлитна. Кацна до мен на земята и... чудото стана. Сега, като пиша това, се чудя дали изобщо това е станало или е било плод на моето богато въображение... Не знам и не искам да знам, за да не разваля красивата магия, но... Тази гарга се превърна в човек... Мъж на възраст около 35, облечен в дълга черна роба... Той ме погледна, усихна се загадъчно и... опита се да ме прегърне. От уплаха го ударих много силно по дясната ръка и дори май я счупих, не знам... Но побягнах като ужилена и си повтарях, че това не е истина. Искаше ми се да си повярвам... На следващата сутрин видях как ято гарги лети към моя прозорец... Пред тях явно летеше главатаря им... Забелязах, че беше не в добро и цветущо здраве... О, не, не може да бъде... Та това беше същата вчерашна гарга... а дясното и крило бе счупено...
© Джу Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Страхотно е ! 6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
