Гарванова рожба
Вселената ме посипа по земята като златист прашец от сънища и мечти. Небето, разтворило се за да ми стори път, се затвори с въздишка, земята се поклони, а после ме пое в себе си, след което също се затвори. Някъде далеч иззвъня сутрешна камбана, а наблизо ѝ пригласяше пазителят на бялата половина- пъстроперият петел. Той прогони мрака с медногласната си песен.
Аз, изправила се и отделила се от майката на живота, открих своя подслон сред клоните им- на черните върби, около които въздухът ухае на влага и забрава.
Повърхността на водата, край която растат плачещите дървета е огледало без отражение — непроницаеми стени и гласове, лишени от емоции. Те са просто звук, но не и послание което да достигне и развълнува душата.
В този свят, където пътеките не водят никъде, аз се превръщам в безплътен силует от мрак. Крилете ми са тънки като паяжина, но в тях пулсира пламък, който не угасва. Летя не за да пристигна, а заради самия полет.
Изгнанието ми от царството на светлината е моя сакрална мисия. Да нямам дом, пристан, да нямам любими, да нямам наследници. Да бъда вечност, да съм безкрай. Аз съм безграничните полета от причудливи сенки, осветени от чуждата, враждебна луна.
Там, където всичко е нереално, аз съм най-истинска. Там, където никой не би могъл да съществува, аз намирам първичния дъх.
Аз съм дете на гарвана — белязано, неприето, изоставено от своя свят. Но в мрака, който ме прегръща, откривам крехка свобода. Тъмнината ме скрива, светлината ме изгаря. Между тях се изправям аз- без лице, без посока, само с едно-единствено право: да летя. И да не спирам...
Вдъхновено от прекрасната любима песен на най- любимата ми група Avantasia:
https://youtu.be/CTN2ZzpQRh4?si=KC2hqr7dzYxxjOge
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Митева Всички права запазени