Геймърът
Играта я започна малко, след като се роди. Сложиха пред него един светещ екран и с пръстче следваше пеперудки и зайчета. Носеше се весела музичка сякаш от камбанки. Всеки път щом докоснеше някоя от животинките се чуваше възторженото "браво" и политаха звездички, които падаха в една касичка. Заливаше се в буен смях и тупкаше с ръчички по екрана.
Мама и тати, много нямаха време, за да го гледат, защото и те пишеха на други екрани и на тях понякога им даваха звездички, но много по-малко.
Растеше и игрите ставаха все по-сложни. Трябваше да различава, от кое животно да се пази. Когато объркаше и приемеше някой хищник за приятел се чуваше гаден звук и част от звездичките изчезваха. Къде ли?! Просто изчезваха в нищото, от където бяха дошли и на екрана излизаше надпис "Върни се на същото ниво". И той започваше отново.
Следваха още по-сложни игри. Трябваше да се учи в различни боеве. Да побеждава с насилие другите, защото бяха врагове. Поне така му казваха в играта. На всяко следващо ниво, враговете ставаха, все повече и все по-коварни.
Появи се и принцеса, която уж трябваше да спаси, но интересното бе, че за да я спаси плащаше от звездичките, които е спечелил.
Имаше и друго нещо. Постоянно щом свършеше някакво ниво изскачаха реклами. Като малък му рекламираха шоколадчета и всякакви вкусотии... После играчки... Следваха реклами за нови игри... За нови компютри и геймърско оборудване... За дрехи... За парфюми... За коли... Почивки... и за какви ли не глупости.
Последваха и групови игри. Там се запозна с едно момиче. Поне тя пишеше, че е момиче. Влюби се, после страда, после се появи друго момиче и годините минаваха, но оставаше най-важното. Да печели звездички и да ги събира. Къде ли?! Защо ли?! Всички правеха така и той правеше така.
Ожени се за една геймърка, защото я хареса, как играеше. Поръчаха си сватба и сватбено пътешествие от рекламите. После пак от тях си построиха къща. Момичето роди и купиха светещ екран за детето. Така живота продължаваше със спадове и издигания в играта.
Раздели се с жена си и загуби много звездички, но играеше и играеше...
Вече бе немощен старец и един ден на екрана светна надпис " Това е последното ниво на играта". С мъка го изигра. Едвам събираше сили. Трябваше да изкачи един връх и успя.
На екрана пишеше
Вие победихте***** Сега загасете компютъра и излезте навън!
С треперещи крака подпирайки се на бастуна, отвори вратата и излезе.
Очите го заболяха от силното слънце. Навън подухваше лек ветрец понесъл аромата на треви и цветя. Птици пееха в клоните на дърветата, а листата им шумяха.
Направи няколко крачки и седна на пейката. От старческите му очи протекоха сълзи. Дишаше с пълни гърди и беше.щастлив. За първи път не го интересуваха звездички. Беше щастлив, че го има всичко това...
Клепките му се затвориха и заспа...
След час мина черен микробус с надпис
Хардуерна и софтуерна фирма
"ТОВА Е ЖИВОТЪТ"
Спря пред пейката. Двама души в черни костюми вдигнаха трупа на стареца и го хвърлиха в багажника.
Колата потегли.
От пейка сякаш полетя едно малко облаче и се насочи към небето... Към истинските звезди.
Край
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гедеон Всички права запазени
