Герой

     Добри Александров* не беше особено даровит младеж според хората. Не че беше по-глупав от другите младежи на своята възраст, не че нямаше различни таланти, напротив - свиреше и пееше добре, беше клалифициран инженер, завършил престижен университет, но когато имаш таква гениални родители като неговите ако не си гений те смятат за нищожество.

     Точно затова Добри постъпи в звездната разузнавателна служба - мястото където отиваха всички авантюристи, които не можеха да си намерят свястна работа. Но 25 годишният, строен, синеок младеж с кестенява коса не беше авантюрист. Той беше човек, който търсеше спасение от снисходителните погледи, които хората му отправяха, когато си мислеха, че не гледа. Търсеше спасение от шепота, с който колегите го изпращаха, когато си мислеха, че се е отдалечил достатъчно и не чува. Търсеше спасение от славата на родителите си. Баща му беше инженер, носител на почти всички значими награди в своята област, а майка му бе световноизвестен лекар, член на Световния Научен Съвет. Това бяха родителите, заради които сега Добри се намираше на стотици парсеци от Земята.
     Работата беше досадна - първоначално разузнаване. Това включваше почти пълно изследване на звездата и планетите, ако имаше такива, които обикаляха около нея. Затова всички авантюристи бягаха от нея, но Добри не беше такъв човек - поемаше всякаква работа, тъй като съзнаваше важността на това, което върши.
     Корабът беше от най-нисък клас. Разузнавач С127 беше малък по размери - имаше само командна кабина, лаборатория, спалня и тренажор. Екипажът беше от един човек и един робот - напълно достатъчно за първоначално разузнаване. Добри вече беше приключил с изследването на звездата - малко по топла от Слънцето, напълно подходяща да поддържа живот на четвъртата планета от системата. Беше прилючил и с изследването на външните планети и сега му предстоеше да се захване със четвъртата планета.
     Тъй като планетата беше обитаема уставът предвиждаше оставане в орбита около нея и кацане само след като разузнавачът се убеди, че няма опасност за него или за местното население, ако има такова. Добри направи няколко изследвания на горните слоеве на атмосферата, прати няколко сонди и се убеди, че дори да е имала население е малко вероятно в момента да има разумен живот - имаше прекалено много пустини и малко на брой "оазиси" - главно в планините, където се бяха запазили образци на местната флора и фауна.
     "Това не е естествено" - помисли си Добри - "природата не може да сътвори подобно нещо. Може би е имало разумен живот, но ми се струва абсурно разумни същества да докарат собствената си планета до това състояние. Дали не е имало външна намеса? Война или нещо от тоя род. Стига фантазии" - прекъсна собствените си той - "ще кацнем и ще видим. Все нещо ще се е запазило, може и някой летопис да открия, ако е късно да им помогнем поне ще разберем какво е станало с тях."
     Добри вече беше убеден, че на планетата е имало живот и се надяваше, че в "оазисите" ще открие групи от оцелели хора. След такива разсъждения беше съвсем естествено да избере за място за кацане едно плато, което се намираше на около стотина метра над един от зелените острови в този пустинен свят. Като майстор в своята професия Добри реши да се спусне постепенно, като постоянно прави анализ на различните слоеве на атмосферата и все по детайни снимки на повърхността. След като взе това решение отиде в командната кабина и започна маневри за приземяване. Анализите откриваха завишена радиация, но не повече от допустимото. Интересното беше, че очевидно радиацията не беше от естествен произход - нямаше откъде да се появи в такива количества. Сондите не даваха информация за голяма концентрация на радиоакривни елементи в земните недра. Значи едно от предположенията се потвърждаваше - имало е някаква катастрофа.
     "Да, катастрофа е имало, предстои да се изясни каква" - мислеше си Добри докато траеше спускането - "И дали има оцелели също трябва да се провери."
     След няколко часа корабът докосна повърхността на планетата. Първото нещо, което Добри направи беше да укроти желанието си да се втурне навън. Второто - да сканира дали има живи същества наоколо - проверка колкото разумна, толкова и ненужна в случая, защото в обсега на сензорите нямаше нищо.
     "Въпросът е дали да тръгна направо към горичката или да отложа за сутринта. Време има достатъчно, значи не е наложително да се бърза, а пък на непозната планета винаги е по-рисковано да се скита през нощтта, отколкото през деня. Риск има естествено и в двата случая, но щом може да се намали е по-добре да се изчака. Значи утре сутринта, слънцето вече залязва време е да се спи."
     Но със залеза Добри усети някаква неестествена слабост, гадене и започна да му се вие свят. Тръгна към тренажорната, която служеше и за лекарски кабинет, за да провери откъде идват тези усещания, но на половината път се струполи на пода и изпадна в безсъзнание. Започна първата нощ на четвъртата планета.
     На сутринта Добри дойде в съзнание. Имаше чувството че нещо не е наред. Първото нещо, което направи е да провери здравословното си състояние. Отиде в тренажорната, влезе в лекарския автомат и натисна бутона "проверка на здравния статус". Не усети нищо. Апаратът не даваше признаци, че работи. Тогава Добри разбра какво не е наред. Корабът беше мъртъв. Роботът беше застинал в позата, в която го беше видял за последен път, светлината идваше само от оптичните обзорни люкове на кораба, екраните на различните устройства бяха черни. Добри стана и започна проверка на корабните системи. Всичко, което е било под напрежение през нощта беше изгоряло, реакторът не работеше.
     "Нито миг повече на това място. Това не може да е спучайна авария" - помисли си добри и започна да събира различни инструменти от склада, които щяха да му служат през времето до идването на спасителен екип, който със сигурност щяха да изпратят като не се прибере в дадения за изпълнението на задачата срок. - "Ще си направя жилище като същински Робинзон."
     Добри натовари целия багаж в вседехода и тръгна към горичката. Пътуването беше дълго, защото склоновете на платото, на което се беше приземил бяха почти отвесни. Имаше един "път" но той се спускаше точно в противоположната на нужната посока. Все пак след дълги обиколки успя да достигне горичката. Тя изглеждаше зелена и свежа, но от нея се усещаше умора, потокът който минаваше в близост до мястото, което Добри беше избрал за строеж на подслон изглеждаше чист, но химическият анализ показа, че без обработка не става за пиене, не ставаше дори за къпане. Без да се замисля Добри се зае да строи някакво временно жилище, тъй като беше опасно да остава на открито през нощтта. Реши да си спести работа като за стена използва отвесния гранитен склон на платото. Въпреки че работеше бързо и сръчно работата се оказа много за сам човек и на свечеряване подслона още не беше готов. Добри реши да преспи в колата. Остави реакторът включен, за да не измръзне през нощта, защото от предварителните изследвания знаеше, че вечер температурите рязко падат. Слънцето започна да залязва и с първия мрак дойде треската, отпадналостта и гаденето - вече добре познати на Добри.
     "По дяволите и тук ли става така. Трябва да изгася..." - но не успя да довърши мисълта си - изпадна в безсъзнание.
     На сутринта Добри се свести и първото нещо, което забеляза беше, че реактора на вседехода не работеше. Беше останал без превоз и енергия, като изключим три батерии, които все още бяха наред. Какво трябваше да се направи беше ясно - бързо довършване на подслона и конструиране на предавател - трябваше да поиска помощ, защото не се знаеше колко време ще издържи на тези припадъци и кога няма да се събуди изобщо.
     "Значи това явление трябва да е от електромагнитен произход. Тоест ще трябва да направя електромагнитен щит на подслона." - това си мислеше Добри докато довършваше неголямата сграда, която щеше да му служи за дом докато дойде спасителният екип. Приключи работата късно следобяд и се зае да пренася вещите си вътре. Докато пренасяше инструментите се сети, че трябва да провери дали явлението ще се повтори отново. Предавателя за връзка с кораба не беше работил през двете нощи прекарани на планетата и работеше. Добри реши да го включи и да го остави извън подслона, и без това вече беше безполезен и нямаше да бъде голяма загуба, ако на сутринта не работеше всичко щеше да е ясно - явлението се беше повторило. Вечерта Добри не припадна, но през цялата нощ усещаше лека слабост и виене на свят.
     "Много е силно значи, щом щита не го спира напълно" - си каза Добри и започна да конструира предавателя. На сутринта беше готов. Добри дори не погледна предавателя, защото знаеше какво ще види. По обяд вече беше намерил подходящо място за предаване, беше изчислил параметрите, необходими за фокусиране на Земята и беше готов да изпробва предавателя. Включи го - работеше нормално, въведе необходимите числа и запорна да предава: "Помощ, помощ. Разузнавач Добромир Александров е в бедствено положение. Координатите са..." Тук батериите се изтощиха. Земята беше прекалено далече за по-дълго предаване. Но и това беше достатъчно. Щяха да го намерят. До един месец щяха да са тук.
     Добри не прекарваше времето си в излежаване и чакане на помощта. Започна да благоустройва временното си жилище - тоест да го разширява. Понеже не беше сигурен дали през деня странното електромагнитно явление просто не намаляваше силата си, реши да не излиза от подслона, затова единствения път за разширяване на жилищната плош беше навътре в стената. Както всеки инелигентен човек би постъпил, той реши да провери дали няма някакви кухини, които да му спестят малко работа. След като изследва стената милиметър по милиметър Добри откри едно място, което издаваше по-различен звук. Внимателно огледа скалата на това място и му се стори, че има нещо неестествено в нея. Започна да копае и след няколко часа попадна на една пещера. Вътре имаше столове, маси, една врата водеше към малък склад, друга кум едно помещение, което очевидно беше служило като архив.
     "Ето случай да разбера какво е станало." - зарадва се Добри и започна да претърсва книжата. Скоро разбра, че езикът на който бяха написани книжата нямаше нишо общо с някой друг език в галактиката. Претърсвайки книжата намери една книжка с картинки, които изобразяваха различни сценки - очевидно детска книжка, която щеше да му бъде изключително полезна в разгадаването на езика. След няколко дни работа вече разбираше доста от написаното, след седмица вече можеше да разбира езика достатъчно добре за да може да прочете цял текст. Отново започна да претърсва книжата докато намери една книга или тетрадка на която пишеше: "Дневник на оцелелите".
     Оставаха броени дни до пристигането на помощта.
     Добри се зае с проучването на написаното в дневника, но скоро го обзе нетърпението и прелисти на последните страници. Там беше написано следното послание:
     "Ако четете това, значи има и други разумни форми на живот във вселената. Вървете си. Планетата ни е унищожена от войната която водихме и която никой не спечели, а всички загубихме. Малки групи от нас оцеляха и намериха убежище на места подобни на това, но кошмарът едва сега започваше. Появиха се сенките" - тук Добри прекъсна четенето, защото си спомни, че беше забелязал няколко сенки в гората през втората нощ на планетата, малко преди да припадне. - "Сенките според нас са душите на умрелите, които очевидно са се появили в следствие не радиацията или електромагнитните излъчване на нашите оръжия - не можахме да установим, а пък и вече няма време. Сенките излизат през нощта и причиняват непоправими щети на всякакви апарати, в които има електроника. Също така хората припадат и се свестяват чак на сутринта, като това изтощава организма и в крайна сметка умират. В горните слоеве на атмосферата очевидно не действат, защото все още прелитат автоматични бомбардировачи. Повечето от нас вече измряха. Ние сме все още живи, но ще дойде и нашия ред. Някои успяха да избягат от планетата, но отнесоха сенките със себе си. Върна се само един - със спасителна капсула. Корабът им е загинал още преди да напуснат системата. Според нас е възможно по обяд, когато сенките са най-малко активни да напуснете планетата без да успеят да се промъкнат на кораба, но шанса е малък. Намерете начин да предупредите събратята си"
     Добри разбра, че е обречен. Хората, които бяха писали това нямаха полза да лъжат. Трябваше да предупреди спасителният отряд, не можеше да рискува живота им, но нямаше време за нищо. Изведнъж му дойде на ум, че те ще трябва да се приземят на същото плато на което беше кацнал и той, нали не знаеха къде се намира и щеше се наложи да тръгнат по следите му. Щяха да използват ракетното гориво за облитане на планетата в горните слоеве на атмосферата и щяха да кацнат със фотонните двигатели. Значи може би имаше какво да стори.
     "Това е. Ще приготвя фотохолограмна боя**. Имам реактивите за няколко часа ще е готова. Когато кацат частиците изхвърлени от двигателите ще осветят боята и ще се появи холограма на съобщението, няма начин да не го видят."

***

     Спасителният екип откри Разузнавач С127 кацнал на едно плато.
     - Пригответе се за кацане до Разузнавач С127 - нареди командирът.
     - Да сър - отговори щурманът.
     Спасителният кораб започна маневра за кацане. Точно в момента когато корабът зае вертикално положение на обзорните екрани се появи холограмен надпис, който гласеше: "НЕ КАЦАЙТЕ. ПЛАНЕТАТА НОСИ СМЪРТ. ИЗСЛЕДВАЙТЕ САМО С АВТОМАТИЧНИ СОНДИ И САМО ПО СВЕТЛО. В ПЕЩЕРАТА ПРИ ГОРИЧКАТА ЩЕ ОТКРИЕТЕ ЦЯЛАТА ИНФОРМАЦИЯ. НЕ ВЗЕМАЙТЕ НИЩО, КОЕТО Е БИЛО НА ПЛАНЕТАТА СЪС СЕБЕ СИ."

***

     Днес професията на разузнавача е много по-престижна. Даже на площада пред сградата на Световния Съвет имаше статуя на един разузнавач, отказал помощ, само защото не е искал да рискува живота на другите. Статуята беше на Добри Александров - гениален син на гениални родители.

     * Добри Александров е реално съществуваща личност. Това е мой приятел, на който много се възхищавам - човек, който никога не промени отношението си към мен въпреки хилядите ми недостатъци. В разказа не е променен нито външният му вид, нито характерът му. Някои негови черти са преувеличени за целите на повествованието, някои негови недостатъци са премахнати със същата цел, но въпреки това образът в разказа се доближава максимално до реално съществуващата личност. Родителите му, естествено, са измислени.
     ** фантастичен термин, който означава боя, която има свойството да създава холограма при осветяването си.